1. Интересна книга: Арнхилд Лаувенг (р. 1972) "На разсъмване винаги бях лъв", 2006 г. Авторката е норвежка психоложка, описваща историята си - на 15 години заболява от шизофрения, десет години по-късно е здрава и завършва психология, в момента е практикуващ клиничен психолог. Според мен, изключително добро, инсайдърско описание от дебюта на заболяването до последвалото ходене по мъките (индивидуални и системни), които оказва се, в Норвегия не са много по-малко отколкото у нас. Две впечатления.
2. Цитирано е интересно изследване (Janoff-Bulman, 1979) на чувството за самоконтрол при жени преживяли сексуално насилие. Авторът отбелязва, че веднага след инцидента, повечето жени отказвали да се приемат за невинни жертви, предпочитайки да поемат отговорност, като обвинят себе си за случилото се. Те изтъквали, че са били твърде предизвикателно облечени, че са постъпили глупаво, излизайки на улицата сами и т.н. В същото време близките им отхвърляли тези твърдения, приемайки ги за израз на преувеличено чувство за вина; за близките на пострадалите било важно да подчертаят, че жертвата е съвършено невинна и цялата вина е на насилника. Жените преживели насилие се стремели да приемат част от отговорността, удовлетворявайки по този начин потребността си от контрол над ситуацията и от предсказуемост на ставащото. Ако страшното събитие се е случило вследствие на допусната от самите тях грешка, (т.е. във висока степен осъзнато) и е имало алтернатива, жертвите запазват усещането си за контрол над живота си. Ако обаче приемат, че действително не са можели да направят нищо за да избегнат насилието, тогава те са безпомощни жертви на случайността и светът се превръща в едно страховито и непредсказуемо място. (Естествено, този феномен работи и в много други случаи, несвързани с насилие)
3. И пак на тема външен/вътрешен контрол, е цитирана новелата на Селма Лагерльоф "Съкровището на императрицата".
В едно селце се случва ужасна поредица от неблагополучия - лоша реколта, природни катастрофи и т.н. Жителите са толкова потиснати и уплашени от това, че не смеят да предприемат нищо за да подобрят ситуацията. Не щеш ли, в селото пристига Императрицата, която решава да помогне. Тя им подарява заключен с няколко ключа сандък, в който има съкровище, но забранява да го отварят - то ще е за черни дни. Ако всичко се влоши тотално, тогава ще могат да използват съкровището, ключовете са у първенците на селото. Сандъкът ще бъде отворен, само ако всички единодушно решат, че крахът е настъпил. Селяните, се успокояват - каквото и да се случи, вече имат сигурно спасение. Те решават отново да пробват силите си и успяват. След няколко поколения, отварят сандъка, не защото имат нужда, а защото вече не им трябва съкровище. Вътре виждат доста скромно имане, което не би им помогнало в онази критична ситуация.
