Показват се публикациите с етикет Велинград. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Велинград. Показване на всички публикации

понеделник, 22 февруари 2016 г.

Книга за похвали и оплаквания

Похвали
1. Проведох много приятен семинар за депресиите с джипита във Велинград. Горе на Юндола помакините подвикват: "Господинеееййй - от мен си купете, от мееен - кашкавааал, меееед за децатааа!" А тези до тях и те: "Господинееейй и от мен си купете нещоо, не само от неяяя". Интересен подход. И преди ме е хващал страх да не се сбият помежду си, и сега ме хвана - купихме си от едната кашк., от другата мед. На меда ми пишеше "Балкански мед", явно Балкан за тях е всяка планина, в това число и тяхната Родопка.
2. Гледах "Стажантът" ("The Intern") с Де Ниро. Един възрастен Ниро - толкова благ Ниро, толкова готин, толкова мъдър. Синопсис: младите работохолици/чки - а - у! - уратута - напред-назад - искаме всичко райт нау!, а Ниро: споко пичове, ще стане, ама не толкова бързо, ще си прецакате живота, малко ритардандо го дайте.
3. Научих "Tears" на Джанго /на китара/ до бриджа, т.е. първата част, след което загубих интерес. Ако някой каже изсвири ми го, ще му свиря само първата част и после пак нея, и накрая ще взема финала от друго парче, те и без това си приличат в мое изпълнение.

Оплаквания
4. Проблем с епископ Бъркли. Предполагам всички са наясно, че ние не съществуваме в действителност, а единствено в съня на епископ Бъркли. Не трябва ли, в такъв случай епископът да сънува и себе си, за да може епископът от съня да сънува нас за да ни има изобщо. А когато епископ Бъркли се събуди сутрин за литургия и ако тогава всички изчезват, на кого ще проповядва? Кой ще му дойде на службата? Но явно идват - не толкова най-верните му енориаши, колкото тези, успели да осъществят квантов скок или нещо подобно. Парадокс - той солипсист, а му идват материалисти. Объркан съм и не го крия;
5. После търсим лудостта по болниците, глупости - тя е сред нас: обръщения към Николае Чаушеску използвани преживе в медиите: "Геният на Карпатите", "Пълноводният Дунав на разума", "Източникът на светлина", "Творецът на епохата на невиждан прогрес", "Небесното тяло", "Демиургът", "Светският бог", "Чудото", "Утренната звезда", "Навигаторът", "Прекрасният принц", "Светецът", "Спасителят", "Слънцето", "Титанът", "Провидецът";

събота, 31 август 2013 г.

Теснолинейката

1.От време на време, когато съвсем се втвърдя от ежедневието, поисквам да ми е романтично. Ако обичайните средства /хероин, електрод в хипоталамуса/ не помогнат, се качвам на теснолинейката от Велинград до Добринище и след седем часа /три натам, час почивка и три обратно/, съм като нов.
2. Влакът беше полупразен, както обикновено. Вагоните бяха сменени с нови, спрямо последния път. Видяхме следните по-интересни пътници:
а) Спяща бабичка-пътешественица. Едни цигани поискаха да седнат до нея. Тя им каза, че идва чак от Враца и няма да стане. Циганите не схванаха логиката и отминаха.
б) Старчок с таблоид и кОличка от 0.5, внимаваше къде сяда, за да не му духа.
в) Помакиня в розов анцуг с момченце и двамата с много красиви сини очи.
г) Доста едричка кондукторка, която обясни на едни пътници, че в Банско ходи само за джаз-фестивала, иначе - прекалено много туристи имало.
д) Петдесетгодишна пантера с алкохолен фациес, за съжаление, блокиращ всякаква еротика
е) Възрастна двойка рентиери -  добре облечени свободни туристи, със скъпи раници
Малко снимки за да схванете духа.

Новите вагончета-вогончета

Композицийката мъжествено преодолява огромните скални разломи


Цветино. Кондукторката слиза да поседне на пейка, чакаме разминаване с обратния влак

Ето двамата красавци в благородно съревнование, кой с повече вагончета или там каквото си мерят влаковете

После тръгват едни тунели, двайсетина на брой

Любимата ми гара - Аврамови колиби, сега - Аврамово, за да не се излагаме. Обикновено я подават като "най-високата на Б. полуостров." Кой знае, не и личи - нито капка гордост, животът си тече без патос.

Ето например - празнично облечена помакиня с майка си, някъде отиват на тържество, едни важни, важни.

Ето, Шеф дьо гарът дава зелено на влака. Не че ще го изпусна, но от уважение се затичвам да се метна вътре

Сбогом, Аврамови колиби /Аврамово/, сбогом гаричке, разположена на 1268 метра!

 Досега сме били в Родопите, но тук вече виждаме Пирин
 

Магрит на гара Разлог


Множество бели птици се готвят за отлитане към топлите страни