Кратък сценарий за road movie

1. Като си карах по магистъра към Пловдив и в един момент си дадох сметка, че от всеки три билборда на пътя, два ме канят да спечеля някой лев в казиното, а третият ме съветва да си купя тежка селскостопанска техника. Не съм прост, веднага долових завуалираното внушение: “спечели голяма сума в казиното и после веднага инвестирай в комбайн-два”
2. Вероятно ще се замисля за един новичък хедер на John Deere (с технология Grain Sensing - измерва протеина на зърното в реално време!) или поне за една балопреса, но ми хрумна друга идея. Хазартът както всяка зависимост е вид наркомания с някои специфики (например, казиното се крепи на страх и надежда, дрогата - само на страх), така че, щом ще рекламираме комара не е ли възможно на всеки три билборда да има четвърти, посветен на хероина или някоя от по-новите дроги
3. Също така предполагам, че има някаква тайнствена връзка между стила на управление на държавата и казиното, но това най-добре ще го обяснят шофьорите на таксита
4. Ситуацията (убий ме - не знам защо), ми напомня Макдоната с нейните три билборда извън Ебинг, Мисури

* ез. Дойран, удавената гора

Съединението прави и не прави

0. Борко и Мария не дойдоха и затова, написах този текст.

1. Обаче, никой не си представя, какво би станало, ако нямаше Съединение. И така: Княжеството България е в ЕС /понеже по-хитро манипулирало отчетите/, а Източна Румелия не, защото през това време са блеяли и са обсъждали нещо за културата в "Клианти" или са били на сешън в "Контрабас". Както е редно, двете малки, но зли държавици са в лоши отношения помежду си - едната /КБ/ смята, че там са истинските българи, говорещи правилния български, с твърдо, отворено "е", защото са истински, твърди мъже, (а по-късно и жени) планинци/ки, а тия в Румелията са отцепници, говорещи на ужасен, равнинен, български диалект, който те наричат румелийски език, но такъв не съществува. Тези пък от ИР смятат, че това са те, истинските, "изконни румелийски" българи /както ще е записано в конституцията им/ и говорят на старинен, приятно омекотен, книжовен български език. Мъка ще е, като решиш от София да отидеш на гезме в Пловдив. Някъде след Самоков ще е ГКПП-Дрънково-Мрънково, спират те, искат ти задграничен паспорт, валиден 12 месеца преди да се родя и след това, трябва да декларираш, че имаш не по-малко от 300 румелийски пловдивара /паричната им единица/ за едноседмичен престой, гледат те подигравателно, чакаш дълги опашки, проверяват те да не вкарваш повече от два пакета цигари /ИР е най-големият производител на тютюни в района/ и т.н. В обратна посока е забранено да изнасяш повече от два сока "Капи" /ИР е най-големият производител на "Капи" в района/. Уф, добре че се съединихме.

* сн.: Джъстин Кимбъл

... на един фавн

1. Разбира се, веднага след връщането си, ми се наложи да изоставя идиотския си парижки навик сутрин да отскачам до кафенето за кроасан и кафе. Оказа се, че в Лидъл имат почти същите чудесни кроасани с нещо, което те наричат "нуга", а кафе си взимам почти същото от магазина за цигари и алкохол на ъгъла и след това, почти като там, закусвам на тротоара. Тоест, продължавам да поддържам един доста висок стандарт, добавяйки и стил с пластмасовата бъркалка от кафето.

2. Гледах една много красива котка на витрината - тъмносива, с особен поглед. Като всяка котка, не ми обръщаше внимание, защото беше заета - изкара някаква вълнена мишка от един процеп и я загледа замечтано. Не съм котешки фен /кучешки съм/, но не се сдържах и влязох да попитам каква е породата. Била "синя британка" и можело да е моя за 700 кинта. Нямах толкова, пък и - скъпо! Последният ми дакел - охреста виенчанка, струваше само 60 долара - отлично съчетание на качество и цена, но срокът на действие - 16 г. Тъжно ми е.

3. Все забравям, че транспортът в Пловдив е с кондуктор. Значи, теоретично е възможно, ако се запознаеш в автобуса с красива жена, да извикаш: "Кондуктор, бутилка шампанско с две чаши!"

В София това няма как да стане.

*на сн.: теснолинейката на Пилио както би я видял Дебюси