Показват се публикациите с етикет Доктъроу. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Доктъроу. Показване на всички публикации

събота, 10 януари 2015 г.

Какво спрях

1. Фукуяма получи усещането си за край на историята в началото на 90-те, а аз моето за край на литературата - само десет години по-късно. Тебе лъжа, мене истина - някъде към 2000-та спрях да чета худ(ини)-литер(ини), защото получих обсесията, че вече съм изчел всичко стойностно, т.е. всичко, що е belle etre. В залеза на интелектуалната си дейност, опитах няколко по-нови автори, мисля, че последно беше Амели Нютомб. Хареса ми несъмнено, но това беше краят. След това мотивацията ми пресъхна съвсем и минах изцяло на философско-психологически текстове, които са като водата - за разлика от бърбъна, много не можеш да изпиеш. Нито да изчетеш, особено пък, по стария начин - страница след страница.
2. Очевидно съм страдал, защото тогава ми хрумна защитната идея да си преведа книгите в дигитален формат и на освободилото се място да сложа нещо по-полезно - сервизите от баба ми, например. Купих си скенер, приготвих чашите, но скоро се разбра, че зодиакални и други причини не ми позволяват да престоя толкова човекодни неподвижен над луминесцентното чудо очаквайки Вонегът да ми се появи на монитора с веселото: "Здрасти, задник!"
3. Освен това почувствах и тревожно безмислие - ще ги сканирам и после? Не искам да чета Вонегът от екрана - нито имам търпение, нито съм си намерил безплатни очила. Книгите ми, милите, престанаха да бъдат книги - загубиха цвят, мирис и осезаемост - станаха черно-бели, плоски, недокосваеми /не броим мазният пръст на монитора/, т.е. превърнаха се в информация.
4. Организирани в този си формат, книгите-файлове заиграха по законите на софтуера - не можех вече да хвърля Хелър по кучето отсичайки му пътя към пържолата ми на масата, не можех да завра Доктъроу/книгата/ под възглавницата като ми се доспи и т.н. Не, изгряха два нови вида интелектуална дейност: каталогизиране и търсене. Каталог? Библиотека ли ще отварям? Да може леля Седефка да се наслади на идеята за екстаза у Розанов? Но няма да иска тя.
Търсене? Какво да им търся? Да не съм филолог-честотник /който прави честотни изследвания/?
5. Няма да мисля повече

* на сн.: улична балерина в Драма