0. Ето една от този тип "непредаваеми" истории, които са смешни само в момента на случването им
1. След като гласувах, седнах на една пейка да почета много смешна книга, да поразсъждавам за парадокса на Ароу и др. В съседство седяха двама старци, (добре де, двама възрастни, двама от петата възраст) и спореха, естествено за политика. Някак еуфорични от разходката до 34-то училище, от благото отношение на комисарите към тях и от чистия въздух (концентрацията на кобалт и уран 238 в изборния ден беше само два пъти над витално допустимата)
2. Правеше впечатление, че и двамата демонстрираха еднакви политически платформи (ясно какви), но въпреки това поддържаха доста висок градус на спора и очаквах сбиване в близките седем минути. Едновременно с това, трескаво търсех да усетя онзи недоловим дискрепанс, който подобно лъскав торен бръмбар, оформяше зрънцето на спора им, промъкваше се между доминиращата им парадигма и подобно малко дяволче Деридаче, се опитваше да им я деконструира
3. Вече започнах да подозирам най-лошото - че полудявам, защото пенсионерите бяха на едно мнение за Тодор Живков (хубаво е било), за Луканов (фифти-фифти), за Царя (давал надежда, но после спрял, особено ги огорчаваше, че на този фон, ловко си прибрал имотите), за Костов (лошо, лошо) и въпреки това безмилостно се нападаха
4. Отдалечих се преди да разбера при Костов ли е било най-лошо или при Костов
* на сн.: LSD за долар. Ridge Rock Festival, 1970
