Псевдо-Епикур

1. Почти съм сигурен, че най-щастливи са хората, които позволяват нещата да им се случват бавно и някак неусетно. Вярно, убягва ти триумфът на победата, духането на свещички и “О, златна лира… Дял еднакъв/на Аполона и на синекоси Музи…”(Пиндар), но както ми сподели една стажантка - “условността на всяка дата или събитие, прави рождения ми ден да ми е дълбоко безразличен”
2. При такъв подход, човек може само да пърха с криле и да очаква.
Забраните те карат да ставаш радикален и тогава всичко започва да ти изглежда адски осъществимо или адски неосъществимо. По-късно (или както елегантно се изрази Матей (4г.): “Когато бях на възраст, на която съм сега”) си принуден да се съгласиш, че нещата са квантови - и “да” и “не” едновременно, а опитът ти да ги разгледаш отблизо ги порти неотвратимо
3. Тоест, всичко е относително просто: ако си несдържан в очакванията си, всеки път ще изчерпваш до дъно символиката на всичко, до което се докоснеш - било то рожден ден или хора. И възникналата след това скука ще те погълне. Такива са нещата, почти съм сигурен

* на сн.: музикален автомат от 1793 г. Тигърът Типу напада човек. В тигъра има тръби и той представлява 16 гласов орган, на който може да се свири, при желание