1. Веднъж един приятел предложи да си направим вечен огън, по аналогия с някакъв видян от него такъв. Той беше доста по-интелигентен от мен - знаеше думи като "хекатомба" и "Геена" и разказваше интересно как протича усреднен полов акт, като го помолиш, та затова го слушах. Изкопахме яма на поляната в Борово, дето сега е Била и се заехме с обичайните задължения на хора поддържащи вечен огън.
2. Времето беше есенно, влажно и кално. Наблизо минаваше пътеката за 121-во училище и родителите развеждащи децата си, постоянно ни се месеха в личния живот с досадни забележки, от простонародно-фолклорното "не си играйте с огън, ще се напикаете", до по-интелектуалното "ей, че запалите нещо, веднага го загАсете!"
3. Някой по-простоват би се смутил, но ние бяхме подготвили нелош работническоселски отговор: "няма да загасим вечния огън на героите!". Беше някъде 74/75-та и битовият сюрреализъм пулсираше неудържимо в дискурса на ежедневието
4. На другата сутрин, тъй като не осигурихме нощно дежурство, имаше мъничко жар, но вече нямаше какво да горим. Приятелят ми, донесе отнякъде огромна розова кукла и предложи да я жертвопринесем. Жарта беше едва-едва и за да не я задушим, първо откъснахме главата и я метнахме. Първоначално нищо не се случи. После пламна косата, отдели се черен дим и огънят обгърна кукленската глава. Тя започна да се топи и неочаквано смени няколко мимики, преди да изчезне в дима.
- Ей, каза приятелят ми - направо Геена бе!
5. После той отиде да учи седми клас в друго училище и пътищата ни се разделиха. Запомних "Геена" за всеки случай.
