понеделник, 27 октомври 2014 г.

Фрагм. 99

1. Прочетох интервюто на Владислав Тодоров в Култура. Малко е поразкъсал мисленето в угода на постмодернисткия изказ, ама нейсе. Стилът е като в развълнувано есе на мигрант борещ се с родовите си кошмари. Харалан и Михайлов също са тръгнали натам, но още не са нагазили в лайняната река, този обаче - да. Но аз обичам такива неща.
2. Видях картичка от Щутгарт, която мой братовчед е пратил на майка си през 1978. Пише: "Майко, тук е хубаво, но най-хубаво ми е при теб, на лозето". Картичката е от отворения тип, дето всеки я чете; заради цензора ли е написал такъв инфантилен текст? Възрастен човек отива за десет дни командировка на Запад и осведомява майка си, че иска пак при нея, що за глупости?
3. Лятото на Главната /гезмето, стъргалото/ в Барселона, две италианки ме попитаха кой е този град. Не се ебаваха, не ме сваляха, сериозно се интересуваха. Изглеждаха трезви, с нормална външност и походка, но все пак мисля, че бяха се почерпили с някаква синтетика.
4. Kакто и да го къдрим - светът е дуален. Аз предпочитам думата "бинарен" Понякога обичам да блесвам пред приятели и с фразата "антиномна двойка". Не, не, не, всъщност, светът е триадичен! Третото е Азът, мяткащ се между "да" и "не". Избиращият Аз. Азът без качества. Най-чест пример е клатещият се зъб - навътре-навън, докато накрая Азът не го прати на зъболекар. Басимозъкът - цяла сутрин бъркам Роберт Музил /"Човекът без качества"/ с Робер Мерл - съвсееем друг филм и се чудя, защо сметката не ми излиза.

* на сн.: дръжка на врата в Барселона

събота, 25 октомври 2014 г.

Лов-2

За втори път съм на лов за кентаври на полуострова където живеят /Пилио, Pelion/.
Маршрутът:
1.

2. Йахууу, след Солун настъпваме педала яко, защото се появява истинска магистрала. Е, започват да ти искат дребни суми. Шест пъти.

3. Първа спирка - Волос

4. Агрия. Навлизаме в полуострова. Хората честно си предупреждават за възможни опасни срещи

5. Като Гитзеа. Времето е топло, но духа силно.

6. Тази пейка ме убива бавно

7. На залез

8. Кейчето на преден план не виси във въздуха, потопено си е


9. Хорто. Това е река, която морето връща обратно и хората я третират като залив

10. Геран "Ар нуво"

11. Сладоледчийницата уж е затворена, но не съвсем

12.

13. Крайно приятна лагунка

 14. Крайно интимно заливче

15. Отново в любимата Кукулайка. Заливът е тих, метнах си раницата на земята и се насилих да поплувам. Водата е 21 С, но вятърът!

16. Милина, поглед от планината

17. Платания

18.

19. По селцата животът е замрял, ще видиш само заблудена немска двойка по къси гащи и високотехнологични якета. Таверните са пусти, но въпреки това всичко е подредено и чака. Вълните заливат маси, събарят столове, но хората грижливо ги подреждат отново и чакат.

20.

21.

22.

23. А вечер, вълничките са особено коварни

24. Изглед от планината

25.Прекрасен екземпляр, както си карахме из горите - парен валяк - красавец.


четвъртък, 9 октомври 2014 г.

Новата надежда - забравена стара

1. Счупи ми се стативът за фотото. Ама така, че става само за боклука. Не мога нито да го занитя, нито завинтя, нито даже любимото ми - да го омотая с изолирбанд. Нов струва 400 кинта. И както казва Алек Попов в една книга: "и ебеш ли го как стана", но ми се появи надежда, че по някое време, като се подам тъжно навън и какво да видя - ново правителство, свежи муцуни ме гледат с недоумение и явно чакат да задоволят някакво мое желание. Но не любов, както е нормално, а предмет. И идва един човек-представител, и ми казва: "раздаваме безплатни стативи на всички граждани над 50 годишна възраст, ето, вземете вашия". О, това го разбирам, това е тя - новата надежда.
2. И както казваше баща ми /морски офицер/: "Спокойно моряци, корабът потъва бавно". Не съм чувал да е потъвал с кораб лично той, но явно знаеше как протича подобно събитие - нали си обменят истории. А и действаше успокояващо.
3. Гродек първо хич не харесвал психоанализата, после обаче се срещнал за малко с Фройд и много я харесал. Олпорт пък обратно - търсел си аналитик за собствената си анализа и някой му казал - ела, ще те запозная със самия Фройд. После Олпорт казал, че това е най-потискащото запознанство в живота му. Всеки за всеки е различен.
4. Странна история
При стоматолога влиза пациент.
- Хемороид!
- Сваляйте панталона./Сваля го/
- Наведете се. /Навежда се/
- Нямате никакъв хемороид.
- Явно не ме разбрахте - фамилията ми е Хемороид.
- И защо идвате при мен, не съм хирург, стоматолог съм!
- Е именно зъб ме боли, де.
- А защо трябваше тогава да си сваляте панталона?
- Ами Вие ме накарахте, реших, че искате да погледнете корените.

*на сн.: стълба към небцето

понеделник, 6 октомври 2014 г.

Тахионни хрумвания

Е добре де, всичко се повтаря поне от 90-та насам, когато май за пръв и последен път спечелих изборите. След това, дойде ли ел(р)екция, нещата все неправилни: "ах, копеленца интелектуални, видяхте ли, като не гласувахте!", "ах, неприятници селски - какъв е тоя отвратителен вот при вас, бе!" или "ах, цигани /ромове/ ниедни - купиха ли ви пак!" и т.н.
2. След това, грандиозната ощипана мома на прехода, гневна понеже, започва със заканите: "ще си бия камшика, няма да ви живея тук", "ще си набия децата с камшик да се махат оттук", "ще ви управляват цигани" и т.н. Много сценично, пичове, много драма. А публиката коя е? Е ние сме де, тия дето неправилно гласуваха или не гласуваха, или се пипаха между краката. Следващият път, апропо, бих желал да им се забрани да гласуват /само тия дето неправилно, пипалките нека си стоят/.
Какво е това, бебебе-бейби, сплитинг ли е, динайл ли е, проджектив аидентификейшън ли е, какво е?
3. О, не, още утре излизам без шапка, да настина и да видите тогава /Е. Бърн/, хахохихи.

На рисунката: Витлеемската /Bethlem Royal Hospital/ психиатрична болница /1547/. По празниците, управата пускала билети за гражданите, желаещите да се повеселят с пациентите.