Без смисъл

1. Може ли някой да си представи, че току под носа му има една друга вселена, която за съжаление той избягва да погледне? Човек е толкова влюбен в следата, която оставя, че непрекъснато се оглежда назад, не без конска доза самодоволство
2. А просветлението е съвсем наблизо, то ходи пред теб, само се протягаш и…ти гониш! Но си твърде зает с играта на привличам/отблъсквам и затова ли си постоянно тъжен?
3. А в свободното си време превеждаш Лонгфелоу

*ил.: Херберт Спангенберг, "Жена на мраморна маса", 1974