Показват се публикациите с етикет нарцисизъм. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет нарцисизъм. Показване на всички публикации

вторник, 1 януари 2019 г.

Чи Ен Джи (ЧНГ)

1. Но пък колко красиво се облякох за празника, все едно ще ходя на собственото си погребение. Най си харесах старата бащина вратовръзка на едро червено райе (защо я пазя? За такива ли случаи?) и псевдоантикварната игла към нея, с малко унисекс-ангелче (златно, нисък карат). Сложих си и копчетата за ръкавели с пресован авантюрин - меланхолична реплика към Еркюл Поаро в нискобюджетно крими по Агата К. 
Що се отнася до обувката - обух си двуцветните броги, с тях за последно дрямах в Барселонската "Лисеу опера" на една доста симпатична постановка на "Айнщайн на плажа" с Нетребко и Ливингстън, имам снимка!)
2. Празникът "Новагодина" сам по себе си е доста странен като си помислиш - небезопасен опит за дискретизация на времевия поток, астрономическа заигравка с календара, очовечена от тайната надежда, че от утре почваш нов живот и то какъв! По зова на сърцето, естествено. Как пък не.
3. И като всеки празник, минава в натрапливи опити да забавиш времето - десетте секунди преди полунощ и десетте след - минималният интервал, който що годе можеш да осъзнаеш, се разтягат до 5-6 часа хедонизъм и Хедонин, забава и забрава, радост и ад-ост и пр.
4. Така облечен - нелепо, чудесно, карнавално, с надежда всички да полудеят от удоволствие, постепенно или внезапно, като ме зърнат - елегантно разстроен роял в храстите на незаконнородения (ми) нарцисизъм. Може пък да е за последно. Или пък: следващо погалване - догодина по същ. вр.

* на сн.: новогодишно парти, Щатите, 1940

вторник, 22 юли 2014 г.

Мяучещата сойка и др.

1. Едни хора намерили на двора си сойка с ранено крило и я спасили. После заживели заедно - вечеряла с тях на масата, разхождала се, кацнала на рамото им. Можела да имитира най-различни звуци. Понякога отивала някъде сама и като се върнела, кацала в някой ъгъл на двора и казвала "Мяу!" Така известявала, че е пристигнала. После изчезнала. Подозират селските котки.
2. Три приятелки толкова се обичали, че като се видели, се прегръщали силно и дъждът спирал. После едната забелязала, че от толкова силни прегръдки и се появяват бръчки по лицето. Оттогава вали почти всеки ден.
3. Грандиозният нарцисизъм на руснаците /като манталитет/ не им позволява нито за миг да се усъмнят, че някой може да не ги обича. Обратната страна на този феномен са тежките им депресии с ексцесивни алкохолни опити за лечение и с рефрена "Ты меня уважаешь?" и "Никто меня не любит".
4. Пуснах замалко някаква българска телевизия и казаха, че Стамболийски, след като подписал Ньойския договор, счупил химикалката. И тия ще чакам да ме информират. Стига де.

* сн.: Франк Хорват. "Минувач и проститутка". Париж, 1958г.

четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Комуникация и нарцисизъм

1. Прочетох интересно обяснение за възникването на нарцисизма. Човек говорел средно със скорост 100-160 думи в минута, а мислел с 600-800 думи в минута. Представяме си ситуация с двама говорещи: докато единият фъфли с някакви си 100 думи в минута, слушащият го, с неговите 800, отдавна вече е уловил схемата, прогнозирал е /понякога обезпокоително точно - избирайте си приятелите/ какво ще каже оня по-нататък, съставил си е спектър от възможни отговори, преценил е последствията от тях, готов е с подходящата реплика и докато чака, за да не губи време, е минал на фоново слушане, мислейки си за нещо свое. А оня още бърбори - "виж сега", "дефакто", "в смисъл".... изяснява, копелето. Как в този случай да не получиш усещане за величие? Успокояващото е, че в усреднена ситуация, ролите се редуват - като му дойде редът и слушащия ще стане бърз и яростен, а говорещият - ще банализира.
2. Оттук вече може да не четете. А как точно измериха скоростта на мисълта? Вътрешният език е сложна амалгама от думи и образи, затова, предлагам нова единица за измерване - "мислун" (1 мислун =  100 думообраза/мин). Така че, нека сме коректни: човек говори със скорост 1 до 1.6 мислуна, а мисли с 6 - 8 мислуна. Приключвам с глупостите.
3. Някои твърдят /след лека концептуализация/, че мисълта е най-бързият акт във Вселената. Ако пак поискам доказателства, ще кажат: "Представи си мъглявината "Конска глава" в Орион. - Добре, представих си я. - Там ли си? - В известен смисъл, да. - Такаа, тя е отдалечена от теб на 1500 светлинни години. Нали бързичко пристигна?" Спорно е, но идеята е добра.
4. Ф. Достоевски, от любимата ми "Грозна история" /"Скверный анекдот"/: "Известно е, че цели сюжети минават понякога в главата ни мигновено, като някакви усещания, без превод на човешки език, още повече на литературен. Но ние ще се постараем да преведем всички тези усещания на героя ни и да представим на читателя поне същността им, така да се каже, най-необходимото и правдоподобното в тях. Защото, много от усещанията ни, преведени на обикновен език, ще ни се сторят съвършено неправдоподобни. Ето защо, те никога не се и появяват на бял свят, а ги има всеки."

* на сн.: flow по Чиксентмихали

понеделник, 9 май 2011 г.

Вестниците

1. Сутрин, като подтичвам към работа, мяркам заглавията на вестниците по сергиите. Леле, колко гадно нещо е булевардният българският вестник!
2. Тъкмо сме се отдалечили от употребата на диалектизми и той, вестникът, вземе, че те върне обратно: "...доктори ни церят, харчовете по бала надминават 5 бона, блондинка потроши гаджето си, билковите илачи... " Баси чалгата.
3. Да не би пък, тези журналисти да са дошли от некви паланки и понеже са критично много, да са успели да преборят книжовния език с местните си наречия? Дали е това?
4. Докато са следвали, те са се разбирали само с колегите си, но не и с преподавателите, но това явно не е било необходимо. /Преподавателите обслужват до четири университета дневно и биха се изнервили допълнително, ако трябва и да разговарят със студентите си/.
5. След това, редакторите не са им разбирали текстовете, но маркетинговите проучвания са показали, че това също не е необходимо - изяснило се е, че таргетният читател реагира на звученето, а не на смисъла. Звукът, задействал мощни патриархални речеви архетипи в главите им и те тичали запленени да си купят вестника.
6. Хубавото е, че от телевизора също услужливо им подават я турцизъм, я селянизъм, я просташки виц. По този начин се поддържа релевантността на възприятията на хората. Или константността. Или конгруентността.
7. Единствен дисонанс може би е рекламата да си изхвърляме боклука разделно. Но това е в консонанс с общият шизофренен стил в общуването.

* на снимката: къщурка в с. Глоговица /селска къща/

петък, 27 август 2010 г.

Сними ме тук, сними ме там

1. За мен е очевидно, че човек обича най-много не Родината, след това Венетка и след това Лайнетка, а себе си. Нека не си правим илюзии - вижте снимките си в домашното /компютърно/ албумче.
2. За да избегнат обвиненията в нарцисизъм, хората прибягват до фон, напр. Айфеловата кула. Големи гещалтисти са хората, ей.
3. Ако снимат само кулата - безмислено, получава се стандартна, кофти картичка. Ако снимат само себе си до някоя сива стена - леле, колко се харесвам, аз съм едно прекрасно пъстро създание, което неутралният фон адски добре подчертава.
4. Най-добре е да се снимат в някое култово кафене. Ако посланието е "всеки ден изглеждам така и правя точно това" - супер, толкова е плитко и невярно, че веднага ми става симпатично.
5. Затова, най-обичам да се снимам качен отпред на дизелов локомотив. Така съм и направил, апропо. Хем съм аз, хем не е ясно защо.

* на снимката - емулирам вятърен двигател