Показват се публикациите с етикет Метаморфози. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Метаморфози. Показване на всички публикации

четвъртък, 28 юли 2011 г.

Метаморфози

1. В петък на обяд, явно нещо ми дойде в повече и към 3ч. без да се замислям напълних резервоара догоре и поех към Гърция. Взех само спалния чувал, десетина кроасана и туба вода. Мислех си, че ще мога да отида до Волос, да видя едни кентаври, но някъде преди Солун преизчислих възможностите си и поех наляво към Халкидики.
2. Успях да не сгреша пътя и успешно се включих в околовръстното, заедно с хиляди други гърци, които също се насочваха към вилите си или нещо такова. Исках втория полуостров - Ситония. Там си бях харесал едно място с няколко малки островчета досами брега, с френско название -  Vourvouru. Разбира се, по кефско е да се пишеше Vourvourou, но явно при последната сричка, търпението на гърците се изчерпваше.
3. На около 40 км преди целта започна да се стъмва прогресивно и аз свих към едно село с чудно название - Метаморфози. Тъй като се очертаваше хипарска нощ, искаше ми се да си намеря място за спане под някоя палма, преди окончателния мрак.
4. И така - метаморфозирах към плажа. Селцето е много спретнато, с красиви къщи и огромни, многоцветни зокуми /в Източна България - лянове/. Имаше някакъв международен детски лагер, смело минах през него и излязох от селото.
5. Нощем, в нашия географски пояс най-опасното нещо са мечките и хората. Мечки по гръцкото крайбрежие не очаквах да срещна /освен митологични, но те не са опасни/, но хора - знам ли. Намерих си пустинно заливче, поплувах - водата - чудничка, после си преместих колата да ми е наблизо. Взех си чувала и тръгнах в тъмницата към самотния си залив, през горичка от пинии. Там срещнах група деца, облечени с бели чаршафи, които бяха излезли да плашат хората, очевидно в рамките на някаква анимация. Скочиха ми и издаваха нечленоразделни звуци. Аз си осветих лицето отдолу и също издадох един-два подобни звука. Ръководителите им - мъж и жена започнаха да им викат "Цурюк, цурюк!" Аз пък им викнах: "Генуг!" - втората от двете думи, които знам на немски.
6. Постелих си чувала и се проснах на пясъка. След изплашването не ми се спеше и зачаках още нещо интересно да ми се случи. Тъй като не дойдоха дори комари, станах и започнах да се мотая наоколо с фенер в ръка. Направих малко снимки в тъмницата, с подсветка на скалите. Станаха интересни кадри, но не прекалено.
7. Щях да лягам отново, но изведнъж забелязах нещо ужасно. В морето, на около 20 метра от брега нещо светеше и плуваше под водата. Най-зловещото беше, че отвреме-навреме светлината се показваше на повърхността и се насочваше към мен.
8. Тъкмо си построих две нелоши хипотези и онова отново се показа и засвети по ужасяващ начин - с малки бели светлинки въртящи се в кръг. Веднага отпадна хипотезата за огромен фосфоресциращ октопод, остана тази за среща с извънземно и се появи нова - за извратеняк с инженерно мислене, решил да плаши хората по собствен патентован начин.
9. Доста се измъчих в близкия половин час да го следя, защото чувствах неясна заплаха. После, по едно време, нещото изпръхтя и се показа от водата, на височина човешки бой. Значи наистина, някой получаваше удоволствие от нощно плуване на шнорхел, със светодиоден фенер  на главата /челник/. Копелето доплува до съседния залив, облече се и си отиде.
10. Стана ми значително по-спокойно, почудих се, какъв ли би трябвало да е вътрешния свят на среднощния каубой с шнорхела, погледах млечния път и заспах.
 А на сутринта - цялата мистика на кино - здрасти, здрасти, дай пари за пасти.