Показват се публикациите с етикет Гай Ричи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Гай Ричи. Показване на всички публикации

вторник, 16 октомври 2018 г.

Студено начало (cold open)

1. Излязъл е тийзърът на ”Аладин" на Гай Ричи. А преди това няма начин да не е излязъл постер, а преди него не може да не е имало тийзър-постер. Сега чакам тийзър-трейлъра и чак след това - истинският трейлър. После, би трябвало да има кий-постер и малко промо-кадри по кабеларките. Веднага след това ще има втори трейлър и чак след това ще излязат комплектите промо-постери на отделните персонажи и фичърите за филма. Не! Преди това ще излязат радиофичърите, практически заедно със стикерите, но не преди флаерите.
После, едновременно с буклетите, очаквам две-три вирусни видеа за филма в Ютуб и Вимео, после интервюта с режисьора и актьорите (Уил Смит!), а кога ще е филмът за филма ("мейкинг") и филмчето с бракувани сцени, непопаднали във филма, просто не знам.
2. И всичко това, за да ми измъкнат едни нещастни шест евро от джоба, ако дотогава не ми се е доповръщало от филма, за филма, заради филма и да му го… на филма, без да съм го гледал.
3. Както казваше преподавателката ми по латински:
"След като проверих писмената Ви работа, стигнах до извода, че съществува и втори тип латински език, за който аз не знаех". Сега да види какво е.

* сн. Dave Jordano

вторник, 6 декември 2016 г.

Фрагм. 12-16

1. Поредната съмнително-прекрасна гавра на Гай Ричи /"Агент U.N.C.L.E."/ - шейсетте, ГДР. Трабант /с немски суперагент - ЩАЗИ/ и Вартбург /с американски суперагент - CIA и красива немкиня-автомонтьорка/, в лудешка гонка из улиците на Изт. Берлин, като от време на време колите се отъркват, но нищо им няма и продължават. Автомобилите са тунинговани, щото пердашат яко, купето на Трабанта, нали шпионско, не е от картон, както е редно, а очевидно от 4 милиметрова поцинкована ламарина - изобщо не се разпада от сериозните удари на американския шпионин.
Американецът се казва Наполеон Соло, не е ли прекрасно!
2. Набоков, "Матилда".
"... Наистина, човек за да е щастлив, трябва поне час на ден, поне десет минути, да съществува машинално. А пък аз - винаги разголен, винаги зрящ, даже насън не преставах да се наблюдавам, не разбирайки нищо от битието си, ужасен от мисълта, че не мога да се изключа и завиждам на обикновените хора - чиновници, революционери, продавачи, които уверено и съсредоточено вършат скромното си дело. Нямах даже обвивка. И в тези страшни, нежносини утрини, тракайки с токове през пустинята на града, аз си представях човек, загубил разсъдъка си, защото е започнал отчетливо да усеща движението на земното кълбо. Той би крачил балансирайки, хващайки се за мебелите или щеше да сяда до прозореца с възбудена усмивка като пътник, който във влака изведнъж ви казва: "Страхотно пердашим!"
3. В един форум: "не е важно да пишеш без грешки, а да имаш сърце". 
Тогава разбира се, важи и обратното - важно е да имаш сърце, не е важно да знаеш къде е. Защо да не мислиш, че то се разполага малко над коляното, вдясно. Нима това би променило нещо?

фото: Greg Miller