Показват се публикациите с етикет Мани. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Мани. Показване на всички публикации

петък, 17 януари 2020 г.

Театрон

1. Който не го е правил, не е изпитвал удоволствието да си общува с хората чрез текстове. Единици могат да си го позволят. Като се замисля - аз, Барт, евентуално Рорти и толкоз. Примерно, изписваш историята с Кафка и момиченцето с куклата, и си в приятно очакване да те заподозрат, че си я измислил сам. За да се оправдаеш, веднага им представяш като реална, друга измислена история с момиченце - тази за Кевин Спейси. Върви си Спейси из Сентръл парк, разхожда си се и вижда - до една албиция (спада към сем. Бобови) стои нещастно момиченце и плаче. Никой не искал да си дружи с нея и т.н. Взима я Кевин на ръце, утешава я, пита я как се казва, а тя: “Харви Уайнстийн се казвам, как!”
2. Ницше: "историята може да се разглежда като три различни вида – монументален, антикварен и критически.” Моите, да предположим, са от монументалните
3. И се питаш: “Щом си толкова богат на оправдания, кажи: ако дойдат извънземни и те вземат да им опишеш впечатленията си от Земята, какво ще им разкажеш? Добре, ще им кажеш за Кафка, за Сентръл парк, как си ходил на джаз, на театър и после какво?” И си като в китайската поговорка: “Заекът знае сто песни и всичките - за моркови.” А не си виждал даже полуостров Мани

* Erbosin Meldibekov: "Гатамелата в кожата на Чингисхан"