Замза

1. Някъде прочетох: “Всичко вече го е имало, нямало те е само теб”. Възможно ли е това да се използва като житейски принцип? А как? Трябва ли да вляза в някаква особена роля, за да се излюпя от въздуха и да се овеществя? И после като малко пони да се включа в синхронния танц на други 6 милиона малки понита? И някой да се възхити от страхотния професионализъм на дресьора ни? Или пък, като Грегор Замза - мъчително да очаквам (на минимум пет страници!) някой да забележи удивителното ми превъплъщение?
2. Както често става, обяснението идва от най-неочаквана посока.
От спомените на Виктор Шкловски - руски прозаик, през 1917г. участва в антиболшевистки заговор и след това трябва да бяга за да си спаси живота:
“Но в Петербург бях закратко: заради участието си в есеровския метеж, се наложи да замина за Саратов. Там имах познат психиатър. Той ме настани в лудницата, като при това ме предупреди: “Само не изобразявайте никого, дръжте се както обикновено. Това е напълно достатъчно”.
3. Знам, обяснението не е оправдание

* ил. Bill Mayer