1. Знанието е безкрайно, чувствата - нетрайни и затова са за предпочитане. Блатата знаят колко ги обичам - понякога ме дърпат за ботуша в зловеща милувка - да се докопат до мен, да ме прекарат през любимото си - пътешествие с картини на потъващи клетници, размахващи ръце за помощ и никой не идва да им подаде клон или въже. Но всеки си върши работата.
Когато нагазиш в блатото, не си ги мислиш, но ги има и двете: поквара и оскверняване.
2. Покварата е статика. Неприятното усещане за нещо непознато и живо на дъното, на което си стъпил и което си настъпил. И онзи специален, зловещ звук, с който блатото очаквано ти проговорва: "Жвак!". Природата е дискретна - повече мълчи, повече слуша. Но кажи нещо - ще ти изжвака отговор. Поизследвай я, но не като изследовател, а по-скоро като живнал меланхолик. Създай си малко страх или възбуда (което е същото), с едно малко, гнусно (и малко гнусно) проникване в забраненото
3. Оскверняването е динамика - наглостта да навлезеш в чуждото, нелеп опит за завръщане и да не те щат. Обсебен си от богатството на блатния живот, прочее, с пълно право - нали и твоят идва оттам. Там е домът на предците ти, наследен и споменат в завещанието им. Това ли била тъмната сила, която ме дърпа да ходя там? Защото вярвам, че съм произлязъл от тези полуживи (т.е. полумъртви, но с характер) коацерватни творения, обитаващи там до ден днешен ли?
4. Но я знам тази тайна - измамното спокойствие на повърхността и кипящият живот вътре. Във Втори курс видях капка блатна вода под микроскоп. Уха! Там, замаяни от изненада, че непознат ги гледа, плаваха (или плуваха, знам ли?) чудовищата обитаващи еталонния кошмар на всеки среден цветносънуващ човек. В капка кръв не е по-весело.
Когато нагазиш в блатото, не си ги мислиш, но ги има и двете: поквара и оскверняване.
2. Покварата е статика. Неприятното усещане за нещо непознато и живо на дъното, на което си стъпил и което си настъпил. И онзи специален, зловещ звук, с който блатото очаквано ти проговорва: "Жвак!". Природата е дискретна - повече мълчи, повече слуша. Но кажи нещо - ще ти изжвака отговор. Поизследвай я, но не като изследовател, а по-скоро като живнал меланхолик. Създай си малко страх или възбуда (което е същото), с едно малко, гнусно (и малко гнусно) проникване в забраненото
3. Оскверняването е динамика - наглостта да навлезеш в чуждото, нелеп опит за завръщане и да не те щат. Обсебен си от богатството на блатния живот, прочее, с пълно право - нали и твоят идва оттам. Там е домът на предците ти, наследен и споменат в завещанието им. Това ли била тъмната сила, която ме дърпа да ходя там? Защото вярвам, че съм произлязъл от тези полуживи (т.е. полумъртви, но с характер) коацерватни творения, обитаващи там до ден днешен ли?
4. Но я знам тази тайна - измамното спокойствие на повърхността и кипящият живот вътре. Във Втори курс видях капка блатна вода под микроскоп. Уха! Там, замаяни от изненада, че непознат ги гледа, плаваха (или плуваха, знам ли?) чудовищата обитаващи еталонния кошмар на всеки среден цветносънуващ човек. В капка кръв не е по-весело.
