Фрагменти 8

1. Има филми, дето като излезеш от салона и погледнеш наоколо - виждаш, че филмът продължава и навън. По същия начин се разминават с теб, по същия начин звучат глухите интонации на минувачите, улиците - и те филмово осветени. Веднъж даже ми се стори, че чувам репетиращ оркестър на площада. И съм почти сигурен, че качественият филм започва да режисира ситуацията около себе си, поне за известно време, докато пошлата функционалност на битието върне всичко на мястото му

2. Колко е различно: ако направиш на непозната жена съвсем прост комплимент през деня, примерно: “Каква красива чанта имате, винаги съм си мечтал за такава” със сигурност ще и стане приятно. Но ако и кажеш същото нещо по тъмно, ще се уплаши и ще го приеме като сексуална заплаха. Особено ако си облякъл красивия си бежов шлифер.

Галантерия

1. В събота преследвах една кукувица (не метафората, а самата птица) и така се забих в горските дебри, че после едва се измъкнах, окичен в тръни, досущ нежен Христос. Така и не я видях, подмамваше ме изключително само с кукане. “Защо би ме подмамвала, да не съм гнездо?”, мислех си. Следвам си желанията, какво ми е виновна птицата
2. Винаги като реша да съм галантен, срещам тъпо неразбиране и емоционална немощ. Изглежда не тълкувам коректно думата и съответната и форма “галантерия” (нариц. същ.) . Не е ли странно - отлично знам какво е “пасмантерия” и “кинкалерия”, а с галантерията провал?
3. Някой като ми каже: "Бааси дълбоките чувства изпитвам, но никой не знае за тях!", си мисля: о, брат’чед, че ти не изпитваш никакви чувства, всъщност. Като са ти толкова дълбоки, къде да ги потърся, да ги видя? Дай поне една емоция, пусни един фиш. Емоциите нали са за другия, да ги види, пък да си прецени какво ще прави по-нататък с теб? За себе си ли ги пазиш, с каква цел? Сигурно за да се тровкаш по-качествено? And the ship sails on.

* ил.: скрийншот от филма на Фел.

Неапол, кафе "Очакване"

Тонино Гуера разказва, как веднъж, като били с Фелини в Неапол, на гости на де Сика, наблюдавали интересен обичай.

Влезли те в едно кафене, седят си, говорят си нещо. Идва клиент и казва на бармана: 

- Две кафета - обикновено и "sospeso". 

Получава едно кафе, изпива го и си излиза.

- Виторио, питат двамата - какво е това кафе "соспесо" бе? Някакъв неаполитански израз е явно?

Де Сика се усмихва: - Споко, гледайте по-нататък.

Влизат трима, поръчват си: "За нас три кафета и две "соспесо".

Виторио се хили и казва: "Гледайте де, скоро ще разберете".

По едно време в кафенето влиза дрипав човек, явно бездомник и притеснено пита бармана:

- Извинете, някой да е поръчвал "соспесо"? - и получава едно безплатно кафе.

Оказва се, че в Неапол има такава традиция, хората предварително да плащат кафето за някой, който не може да си позволи чаша горещо-късо-италианско кафе сутрин.