Оптики

1. Както някой (дано Лец) е казал: “Трудно е да останеш вежлив, когато знаеш, че си прав”. В политкоректните текстове е написано, че мнението на опонента, както и самият опонент следва да се уважават. Естествено, ако беседвам с Анаксимандър на агората и весталки в бяло ни поднасят фрапе, това работи. Но ако спориш с някого, дето се питаш защо е трябвало зиготата да се дели за да получим това, тогава е съвсем друго.

2. Възприемам се не като мек, а по-скоро като достатъчно толерантен човек - в подходяща среда мога да премълча и простя на събеседника си неща като астро-таро, екокафе, прочистване на организма от шлаки (ако ще използваме металургични термини, по ми харесва "сгурия"), че чак до фейк-цитати на Фройд/Юнг или съмнителните афоризми на Ошо/Дънов

3. От друга страна, ще слушам и няма да се изнервям, ако той: 

- се отнася критично, а не сектантски към доминантите си

- прави връзки - ако ще говори за астрология, да каже нещо и за конфирмейшън байъса, ако ще твърди, че 2+2 е 5, да ме светне как е възникнала идеята за числата и т.н.

Не е ли прекрасно - от трийсетината мои учители имам само трима любими - те единствени преподаваха нелинейно, т.е. правеха връзки - силни, слаби, всякакви

4. Асоциирайки по-нататък, ми хрумна, че на принципа “Всяко мнение е еднакво ценно” може да се базира и една нова медицина. Ще е краудсорсинг - пациентът си описва симптомите в някаква социална мрежа (форум), читателите проверяват в интернет (все пак, не са медици) и му слагат диагноза. Пациентът разпечатва мненията (несъмнено интердисциплинарни) и отива на лекар. Последният, без да се дразни, (молим те, Божко!), му назначава лечение. Някои ще се подобрят, други ще се влошат. 

5. Ако влошен дойде да си иска полагащото му се подобрение, ще му кажа: не те чувам, просто не те чувам. Ако пита защо, ще му кажа: щото слушам музиката на сферите и малко джаз

* фото: Mario Lasalandra