Симулираните оргазми

1. Може би изобщо не е важно, но все пак - когато една жена реши да симулира оргазъм, независимо от мотивите (от уважение, с идеална цел, прослушване за участие във филм, заболяване и др.), какъв модел използва за първоизточник? Дали са фантазии как би трябвало да бъде, дали е от киното, дали просто симулира свой истински оргазъм от предишен екстазен акт? Ако приемем, че е последното (не съм антрополог и нямам възможност да анкетирам минувачките пред блока, а и ще ме шамаросат, предполагам), то тогава, има ли значение, че е симулация, като е досущ като оригинала? Или за някого има значение?

2. Крайно рядко в литературата срещаме изследвания върху симулацията на оргазъм при мъжете. Явно това не е толкова разпространено явление, не става ясно защо. Според някои автори, стереотипите на мъжкото поведение (ригидност, дистанция от чувствата, задължително целеполагане), не позволяват проява на този така необходим допълнителен артистизъм в условията на краткотрайност, напрегнатост, сериозност и предвидимо рязък завършек на акта при мъжа. Очевидно е, също така, че ситуациите, в които възниква необходимост от симулативен оргазъм при мъжете са крайно малко и като цяло се изживяват болезнено от реципиента. Психоаналитиците от своя страна, говорят за характерен феномен, наречен "завист към множествения оргазъм" ("multiple orgasm envy"), имащ незадължителен (факултативен) и по-рядко викарен характер за средния кавказки  расов мъж (Caucasian race man). Лаиците/лаичките и феминистите/феминистките често, в свободна дискусия, употребяват "завист към утробата" на Хорни ("womb envy"), който е нетърпящ критика термин от вагиналната психология и няма общо с разглеждания от нас проблем

3. Един трети вариант, който също се среща рядко (некоректно е да уточнявам защо), е на жени, симулиращи мъжки оргазъм и обратното - мъже, симулиращи женски оргазъм. Парадоксално, но точно за този вариант на сексуално поведение срещаме достатъчно подробни описания у М. Мийд при теренните и изследвания на Тробрианските острови.

4. И както Дж. Камбъл някъде споменава: психотикът се дави в същите тези вълни, в които мистикът възторжено плува!

* сн.: Terry Richardson

Любими теми: еротика и аутопоезис

1. "Еротичният коефициент съпътства всички човешки дейности, доколкото те вънполагат субекта на дейността и представляват по принцип стремене към другия и другостта. Еротично може да бъде философстването, говоренето пред аудитория и занимаването с политика, възпитаването, колекционирането, страстта по вещи, правенето на изкуство, вярата в бога и участието в ритуали. Еротиката се поражда не само поради принципната устременост навън, а от постоянната необходимост да се справям с вътрешния проблем, че бидейки тяло, ставам нещо различно от него и отново, станал нетелесен, имам нужда да се уплътня и да си възвърна усещането за действителност. В този смисъл, еротизмът не е друго, а парадоксално стремене към нова телесност, която задоволява стремежите ни към същностност и обектност".

(От: Б. Богданов, "Промяната в живота и текста")

2. Много често се забравя (Матурана, естествено), че аутопоетичните системи могат да общуват взаимно, докосвайки се една друга в своите актуални когнитивни зони, като при това се образуват консенсусни области. Така например, при среща на две аутопоетични системи, ако едната каже: "Здрасти, здрасти, дай пари за пасти", за нас е ясно, че се прави опит за комуникация в консенсусната област на пастите и доброто времепрекарване в сладкарница. Впечатлява също, че доколкото системата може да се самоописва, при все нови и нови рекурсии, тя формира феномен, който ще наречем "самосъзнание". В случая с пастите, две взаимноописващи и взаимноопипващи се системи, могат да влязат в състояние "в сладкарница сме и вероятността да получим паста (джин?), клони към единица ", за което Фьорстер, сполучливо перифразирайки Декарт, казва: "ние мислим, че съществуваш, следователно съществуваш"

3. Но нека гневната премиса на Витгенщайн ("Поне веднъж не мисли за разбирането като за "душевен процес"! Защото начинът на изразяване е това, което те обърква"), срещнем със Сократовото питане: "Ами разполагащият със знание за справедливото, красивото и доброто според нас, по-разумно ли се отнася към своите семена от земеделеца?" И ултимейт-отговорът на Федър: "Дума да не става!" (Платон, "Федър")

* сн.: Martino Di Silvestro