събота, 29 март 2014 г.

Весело и строго в Барселона

Когато видим, че нещо отива към едната крайност, веднага трябва да потърсим и другата, там някъде е скрита и тя. Църковната архитектура в Барселона я видях весела и строга. Започвам с веселата.
"Саграда Фамилия" на Гауди. Чак сега прозрях идеята му - той е построил катедрала за деца. Всичко му е за деца на него.

Детайли - имаме си и портокалки, и обрасъл покрив с накацали птици


Прекрасно съчетание на хълма Тибидабо - религията е важна, но и въртележката е важна

Картинка за улесняване на прехода към строгото

Строгост




Замъкът на трите дракона. Весело ли е, строго ли е - Господ знае

сряда, 26 март 2014 г.

Жената в черно

1. Не, че много често пътувам, но вече знам - ако не си с маратонки или много ниски обувки, на летищата си сваляш обувките и толкова. Походвам малко бос, за да вменя вина на служителите и после си ги обувам гордо. Не знам точно каква е логиката, но явно - я взрив в подметката, я връзките за фитил, нещо такова.
2. А колко би било хубаво онези фенове на Аллах, с шахидски пояс на кръста да се съберат и да проведат следния диалог:
- Интересно, избихме доста народ, а ония не престават да си живеят добре, а ние зле. Къде грешим? Аре, ако искате да спрем с простотиите и да им цоцаме пари или стил на живот?
- Ама виж, ние и така ги цоцаме, но и да ги избиваме не е лошо. Нали остават достатъчно.
- Абе не знам, но ми писна по летищата да ме разсъбличат, искам да пътувам спокойно.
- Знаеш ли, сигурно си прав. Аре, пичове, спираме с терора. Ще можем да си носим шишенцата с вода и няма да се събуваме на сикюрити контрола.
3. В автобуса в Барселона наблюдавах двойка араби с детенце, бяха от най-злокачествените - жената цялата очернено забулена, за очите оставен едносантиметров процеп, поне да не се спъва като ходи. Милата, тя се изхитряваше да снима през прозореца с един скъп Никон, като гледаше през два визьора - единият на фереджето, според традицията и втори - технологичен - на самата камера. После извади смартфон, без никакво лого на него /за да е халален или защото гадните американци са го измислили/ и взе да си прелиства някакъв техен арабски фейсбук.
4. Почувствах се ужасно заради жената в черно. Казано поетично, подобно арабска плетеница, в мен се пресякоха жалост, срам и гняв. Мъжът я е направил да я няма - в черно, без сетива, оставил и цепка за зрението, за да може да го следва. За него тя има две функции - машина за размножаване и за сервиране. Това, че някой може така да се отнесе към жените, дълбоко ме обижда. И защо трябва да го виждам това нещо? А Роси защо?
5. Е, не съм толкова глупав, че да се вържа на реалността сериозно, хаха.

* на сн.: обаче, по Барселонските улици видях и обратен вариант

неделя, 16 март 2014 г.

Странни обекти

Манастирска чешма, подарък от дедо


Недовършена Венера

Лук аут

 Дръжчици за военни

Баща и дъщеря върху фино сукно

Vagina dentata

Aлпийско езеро

Алпийски цици

събота, 15 март 2014 г.

Тертипът на Йово

1. Сигурно съм съвсем без принципи, но ако дойдат друговерци и ме попитат: "Даваш ли даваш, балканджи Сашо, хубава Д./Б. (при мен са две, като и двете са хубави), на едикаква си вяра?", ще ги дам практически веднага. Е, първо ще попитам, що за вяра се предлага, за чий им е всичко това на самите пратеници и т.н., в опит да завържа нормален контакт. После, ще поговоря с дъщерите си, искат ли го този купон и ако всичко е наред - "давам - давам" и стига приказки.
2. Ако обаче почнат да ми режат ръце, крака, глава и не знам какво още - давам ги веднага без гореописания въвеждащ разговор. Защо да получим дъщери друговерки и умрял баща, след като можем да имаме две иронични момичета и цъфтящ баща? Очевидно е, че при такъв подход не влизаме в епоса, но все някакъв, не толкова героичен, ще се намери и за нас.
3. Разбира се, тъпо е легендата да се интерпретира пряко, но винаги съм му се чудил на семейството на б. Йово. Не им е било лесно с него. Това легендарно осакатяване и смърт, за мен са пример за провал, до който води патриархатът в критични ситуации, изискващи нетрадиционни решения. 
4. В "Синдромът на предците" на Шутценбъргър, авторката отсяда при свои познати в голяма къща в Южна Франция. В ранното утро, тя чува плътен, нетърпящ възражение глас: "Всички на закуска! Всички на масата, не се бавете!" Тича тя в трапезарията, но там няма никого. Тогава вижда папагала, който с гласа на починалия наскоро дядо, се опитва да възстанови традицията. Само двете кучета, казва Ан, дотичаха отнякъде, постояха на задни лапи пред клетката и бързо се отдалечиха.

* на сн.: отношения в патриархално семейство

четвъртък, 6 март 2014 г.

Отворените писма

1. Малко ми е странно с тези отворени писма. Даже не темите, даже не патосът /сред приятелите: "комсомолски плам"/. Самият жанр ме убива. Като някоя олдскулна русалка, аз си мислех, че писмото е нещо лично, конфиденциално, интимно, etc., тоест - затворено. Ако някой ми отвори писмото, разсъждавах, това могат да са специалните служби и това се нарича "перлустрация".
Сега хората сами си ги отварят и сами си ги показват. 
Посланието очевидно е: "Пичове, написах писмо /писмено селфи/, но нито имаше до кого, нито някой ще иска да му го пратя, затова - тряяяяс! - аре да ви видим са - заради един, всички ще пострадате!"
2. Преди бяха чейн-летърсите, които те умоляваха да ги препратиш на още десетима и тогава не ще умреш или друга някаква сакралност избягваш. Клетникът-съставител е преценил кое е най-ценното за мен /според него - да не умра и да забогатея рязко/ и ме зове да постигна нещото по един сигурен и нискобюджетен начин.
3. Сегашните оупън летърс се опитват /доста агресивно/да ти изтръгнат мнение по някакъв въпрос, който смятат, че те интересува. Най-често ти забиват някаква глобалистика или политика. Схемата е такава, че ако не те интересува, се опитват да ти вменят вина. "Засрами се, куре", както наскоро ми каза един приятел по друг повод.
4. Другият вид писъмца /тях ги харесвам/ се опитват да те умилят и след кратка съпротива, да те разплачат. Хора, споко, всички ще се умиляваме и заплакваме къде 70 годишна възраст, това е естествен процес. Особено ми допадат писмената, в които всеки момент всички ще ритнат камбаната: "Отворено писмо на един умиращ баща към умиращата си дъщеря" ми е фаворит. Пошло, не можеше ли поне единият да остане жив или да умре след година-две, ако толкова го изисква жанрът. Ех, тежко е.
5. Илф и Петров /Златният телец/ за подобни текстове си имаха Тържествен комплект. Бендер го косна на журналиста Ухудшански за 20 монголски /в краен случай руски/ рубли. Наричаше се:
"Тържествен комплект
незаменимо помагало
за съчиняване на юбилейни статии,
празнични фейлетони,
а също така и на парадни
стихотворения, оди и тропари"
6. Класиката, май френд, там всички вече сме описани.

* на сн.: на Бялата вода тези два крака ме поуплашиха

неделя, 2 март 2014 г.

От фино към грубо

Няколко интересни фотографа, в прехода от пудреницата към шкурка единица /6 фини и 4 груби/.

Артур Елгор


Кристоф Жакро

 Луиджи Гири

Георгий Пинхасов

Джеси Марлоу


Сергей Максимишин

Кристоф Агу

Валерий Шчеколдин

Муса Чаудхари

Март - фрагментчета

1. "Желанието няма история", казва Зонтаг. Страхотно. Ето така работят афоризмите - знаеш, че нещо е така, но прелестният начин, по който го изтръгват от контекста и те шибват с него като с камшик по мозъка, и бликва рояк искри от нови асоциации. Хубаво е, коанесто е.
2. На един фестивал за детски филми /извинявам се, ама в Русия/, на журито му хрумнало, че след като жанрът е детски, защо да не съставят и едно алтернативно жури, само от деца. Речено-сторено. Поканили те десетина пъпчиви тийнове и настанал ужасен ужас. Както повечето хора са забелязали, тийнът адски мрази да го питат: "кажи сега, това хареса ли ти и защо?" Тийнът го е страх да си каже какво харесва. А харесва той, например, качествени колекции с голи мацки или подобен артхаус.
3. Като начало, децата грижливо задраскали всички по-стойностни филми. В едни те видели "пропаганда на насилието", в други "безплодно мъдруване", в трети "подтикване към асоциалност". Къде е грешката?
На дечицата им предписали да поемат ролята на възрастни и те започнали да се държат според собствената си представа за "възрастен". Резултатът, виждаме, е чудовищен.

* тинейджър, заснет от Франк Хорват