Показват се публикациите с етикет хомофобия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет хомофобия. Показване на всички публикации

сряда, 8 май 2013 г.

Хомофобия и латентен хомосексуализъм


1. Опитът показва, че ролята на "истински мъжкар" задължава мъжете, освен периодични сексистки подмятания, да пускат и хомофобни шеги и закачки. От друга страна, всеки обучен малко или много в психологията, е приел априори, че хомофобите са всъщност жертви на латентния си хомосексуализъм. Да видим историята на този конструкт и неговата експериментална проверяемост/аргументация.
2. Във "Въведение в психоанализата" /1917/, Фройд казва, че самоопределилите се като хомосексуалисти хора, са само група осъзнати инвертирани, несъизмеримо по-малка от групата на латентните хомосексуалисти. В смисъла на ранния Фройд, латентния хомосексуализъм е основен фактор при възникването на неврозите. Но "латентна хомосексуалност" е доста хлъзгав термин, доколкото тя непрекъснато се осъзнава и изтласква от аза, често със значителни усилия.
3. В средата на 20-ти век, теорията, че хомофобията е всъщност л. х. започва едновременно страшно да пречи на едни и да помага на други социални групи. Започват изследвания опитващи се да докажат или оборят този конструкт. Установяват, че хомофобното поведение често се комбинира с проблем с авторитетите, затруднения за поставяне на граници, свръхидентификации с мъжката роля, желателна в някои професии /политик, полицай, военен/ и т.н.
4. Хората обаче, мразят философстването, те искат визуализация - да се бръкне в мозъка с някоя медицинска магия, да се видят там пъплещи малки гейчета или да се открие някакъв гей-ген и други глупости. А защо просто не измерят ерекцията на група доброволци при различни стимули, например? Тук няма особен етичен проблем. След Кинси, задал неудобните въпроси още през 40-те, Мастърс и Джонсън смело навлизат с датчиците си във влагалищата на доброволки по време на коитус, през 60-те. Всичко вече е измерено, описано и забравено.
5. През 1996, в Университета Джорджия изследват група от 84 мъже, от които 35 се самоопределят като хомофобни, а 49 - нехомофобни /29 са безразлични и 20 са толеранти/. Показват им порнографски материали и измерват нивото им на ерекция. При хетеросексуално и женско хомосексуално порно, различия няма, но при мъжката хомосексуална порнография се появяват яки разлики. Ето отчетът:
хомофобна група -  със значима ерекция - 54%
нехомофобна група - със значима ерекция - 24%
После предлагат на изследваните сами да оценят степента на възбудата си от хомосексуална порнография - хомофобната група силно занижава и отрича възбудата си.
6. През 2012 г., едно мултиуниверситетско изследване /Рочестър, Есекс, Калифорния/, след серия хитри експерименти ТУК установява връзка между хомосексуалност, авторитарно възпитание и хомофобия. Според изследователите, хора живеещи с авторитарни родители, нямат възможност да изследват вътрешния си свят, поради което не приемат някои аспекти на личността си. Тъй като хомосексуалността е негативна стигма, индивиди, които не получават родителска подкрепа на автономността си, имат мотив да крият хомосексуалните си импулси. И така, имаме съвпадение с аналитичната теория, според която страхът, тревогата и отричането на хомосексуализма от страна на формално хетеросексуални индивиди, са резултат на потиснатите им хомосексуални желания.
7. Извод? Трябва да внимават.

* на сн. кула /фалос/ и свидетел /тестис/ в градска среда