петък, 29 ноември 2013 г.

Интригуващи начала за разкази

- Разбира се и тя си мечтаеше за големи гърди, така че като легне в морето и те да станат като два благи острова. Хем знаеше, че това е мъжката визия и пак.

- Не от това - каза той и с жест на застаряващ педераст си наля от другата бутилка.

- Често казваше: "Като работех в Кремиковци", но никога не беше стъпвал там. Веднъж насън, му прозвуча целотонна гама и глас: "Отиди го виж с е г а, Кремиковци, щом ти е толкова важно."

- "Толкова наконтена не съм те виждала от бала". Чу го в тролея и се обърна да види за кого става дума. В тая блъсканица, никого не видя. Пък и нейният бал беше нисък.

- Да пазя тишина ли, нервира се ватманът - а за позитивния ми фийдбек мисли ли някой? После го и повтори.

- Отдавна не съм употребявала зарзават - каза домакинята. Все зеленчуци, зеленчуци. Филологът се засмя разсеяно, но премълча. Той беше погълнат от "зарзала".

- Винаги питат какъв искаш и като им кажеш: "какъвто Ви хване ръката", винаги ми дават без пълнеж. В Хале-ам-Заале не беше по-различно.

- Не искате да я прегледате, защото е дебеличка, знам! - извика гневно съпругът и. Разбрал е, че днес ми е слаб ден, помислих си уплашено.

- Имам страшно много празни туби от минерална вода, празни и прашни - сподели съседката, докато пътувахме в асансьора. Защо ми го казва, нима нещо е заподозряла? Параноясвам.

На сн.: посетител в Музея за модерно изкуство - Ню Йорк, фотограф: Ева Арнълд, 1959

понеделник, 25 ноември 2013 г.

четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Ноември - фрагм. 2

1. Малко тъжно, но гледах как една муха си търсеше място за зимен сън в пределите на остъкления ми балкон. Толкова и се спеше, че явно и беше все едно къде е - лети и току се шибне в някой ръб. По едно време даже падна по гръб - явно летеше с изключен радар - доста грубо нарушение на Правилника /на ЦМККП - Централна Муша Комисия за Контрол на Полетите/. Но се съвзе де, изправи се на крака и отново набра височина. Пак започна да бръмчи и мързеливо да оглежда винкелния хоризонт. Ех, мухо моя, централна.
2. Франк Запа разказва: "...към мен се приближи момче с костюм от еленова кожа /беше юли/, с рядка черна брадичка и щръкнала коса. Каза: "Искам да свиря в групата ви". "На какво свириш?" - попитах. "На нищо" - отговори той. "Великолепно, казах му - взимаме те." Името му беше Сал Ломбардо."
3. Виктор Ерофеев: "Ако родината ти не те обича, ти и отговаряш с едно меко безразличие, общо взето - преструваш се, че приемаш насериозно всичко, с което тя ти се стоварва на главата - закони, идеологии..."
4. Венецуела. Новият президент, с вдъхновяваща фамилия Мадуро, /по-нататък го давам като Мъдуро/ задължил търговците на битова техника да започнат да продават на 10% от цената. Ето така: от понеделник, много моля - нови цени. Телевизорът вече няма да е 1000 боливара, а 100. Съответно, огромни опашки, бой, хората изпразват магазините, влачат всичко, което могат или е останало. Мъдуро, както сочи и фамилията му, въвежда пряк комунизъм - т. нар. мъдуризъм.
5. И как да не заобичаш комунизма /мъдуризма, в случая/, като ти казват: "Ей с'а ще вземем парите на богатите, ще си ги поделим поравно и ще заживеем еднакво добре", а демокрациите мълвят: "Ще трябва да поработим здравата и тогава, много е възможно някои от нас да заживеят добре, а други - още по-добре." Няма да им работим бе! Мъдурист съм аз!

* на сн.: Гражданин в състояние на меко безразличие

събота, 16 ноември 2013 г.

Ноември, фрагменти

1. Тихо Брахе, /1546 - 1601/ е велик датски астроном, направил много точни наблюдения и измервания на небесните тела, с които, неговият ученик Кеплер малко по-късно извел законите за движението на планетите. Като всеки уважаващ себе си учен от онова време, Брахе отричал въртенето на земята, за което представил доста по-съвършени доказателства от колегите си. Комбинирайки Птоломей и Коперник, Тихомир предложил и своя космогония, за която смятал, че освен всичко друго е и по-красива - всички планети се въртят около слънцето, а то, задно с тях плюс звездите и кометите, се въртят около земята. Тихо е кристален.
2. В Исландия няма армия. Но тъй като постоянно се появяват мъже, жадуващи да размахат стоманен фалос, вместо нежна пишчица, правителството им предлага да послужат в норвежката армия. Това е недостижимо pour moi. Представям си - явявам се в Министерството на отбраната с налуден блясък в очите и молба да стана войник. "Ех, какъв войник тука, какви пет лева?, казват те тъжно - "съветваме ви да се насочите към най-близкото натовско поделение - за София, това се пада в Турция."
3. Нещо ме заболя глава и дръннах един Паракофдал. Интересното при него е, че съдържа и кодеин /морфин със заместена метилова група/, но интелектуалците от "народен контрол" или както се казва там институцията им, все още не се усещат да го сложат в списък Б. Обаче, по наркоманските форуми момчетата отдавна му се радват, само че в едни по-особени дози - от 25 таблетки нагоре. Представям си тънкия писък, който надава черният им дроб, но те си знаят.
4. Две девойки бутат детски колички с по една кукла в тях. Съвсем мънички са, още не говорят. Едната е с по-скъпа количка, оформена малко като дилижанс, бих казал. Отива до другата с по-нормалната количка и я дръпва. Назрява конфликт. Една от майките с морна досада:
- Е айде играйте си, дееее.

*на сн.: Тихо Брахе

сряда, 13 ноември 2013 г.

Хитлер и слабите /1/

1. Германия при Хитлер демонстрира перфектен модел за масово унищожение на специално нарочени малцинства.
Процесът протича постепенно, на три етапа:
- стерилизация /Закон за стерилизацията на баластните същества (ballastexistenzen)/
- евтаназия /Акция Т4, Диета Е/ 
- индустриално унищожаване /концлагерите/
2. Интересна особеност е силно застъпеното участие на медиците и особено на психиатрите. Това е обяснимо:
а) лекарите работят с големи групи хора, които диагностицират, т.е. филтрират по определени признаци и ги насочват към специалист, следва лечение. Разбираемо е, че няма проблем, филтрацията да се извършва и по немедицински признак, напр. да се отбелязват с кръстче в документацията всички мъже със сключени вежди или всички жени с писклив глас.
б) лечебните институции предоставят здраве, т.е. живот, но процесът е лесно обратим - същите процедури, с лека модификация могат да предизвикват смърт.
А защо и психиатрите - отделно обяснение, не сега.

Стерилизация
През 30-те се заражда идеята, че психично болните изсмукват твърде много пари от бюджета. Защо точно те? Сърдечно болните са повече и също струват скъпо на бюджета. Да, но те могат да бъдат контролирани, поради което не се налага въдворяването и отнемането на правата им.
Немските лекари, които по това време силно се увличат от негативна евгеника /там целта е да се прекрати възпроизводството на хора с генетични дефекти/, предлагат проект за насилствена стерилизация на непълноценните. Хитлер идвайки на власт, го приема.
1933 - закон за стерилизацията на "баластните същества" (ballastexistenzen- Кранц). Практикува се 1934 - 37г. На насилствена стерилизация се подлагат лица със следните заболявания: вродено слабоумие, шизофрения, циклофрения, наследствена епилепсия, хорея на Хънтингтон, наследствена слепота и глухота, тежки наследствени недъзи. Освен това: деца родени от чернокож баща и възрастни престъпници-рецидивисти.
За една година /1934-35/ са стерилизирани 56 000 човека, 3000 умират по време на операцията, а за цялото време са стерилизирани около 400 000 човека. Интересно, но програми за "стерилизация на непълноценните" по това време има и в нормални страни - Дания, Швеция, Норвегия, САЩ.
Експериментира се със следните техники /хронологично/:
Преди 41-ва - инжектиране на йод и сребърен нитрат венозно
1941 - д-р Шуман - лъчева стерилизация /рентген/ - при жените слабо ефективно, при мъжете - висока смъртност /което не е желателно/
1943 - Ферингер - стерилизация с екстракт от каладиум - за мъже - много ефективно, но растението вирее в Бразилия и през войната трудно го доставят
1943 - д-р Лукас - стерилизация на мъже - проста хир. операция /каква?/
1944 - д-р Клауберг - стерилизация на жени - убождане на шийката на матката с нестерилна игла - просто и ефективно


Плакат от това време. 
Текстът тревожи: "60 000 марки струва на хората от общността този психично болен /букв. "с генетично заболяване"/ за целия си живот. Сънароднико, това са твоите пари."

петък, 8 ноември 2013 г.

Толерантност

1. На един човек в червата, се събрали глистите на конгрес. Първа взела думата Аскаридата. Тя отбелязала, че прогресът не стои на място, въпреки, че на някои това хич не им харесва. "Отдавна отминаха времената, подчертала тя, когато са ни унищожавали жестоко и безчовечно. Трябва решително и окончателно да се спре дискриминацията на глистите в организма. Процесите на глобализация ни налагат едно ново мислене, на основата на толерантността и приемането на другия." Всички възторжено аплодирали, а Описторхите даже скандирали за равни права с чернодробните клетки.
2. След това, думата взела Говеждата тения. Тя обърнала внимание на някои исторически аспекти. "Имаше едно златно време - казала тенията, когато хората не ни познаваха и проблемът с правата ни не съществуваше. После дойде мрачното Средновековие, откриха микроскопа и започнаха вероломно да ни унищожават. Социумът обаче, се развива и в днешно време, вече никой не би се усъмнил в правото ни на храна и самоопределяне. Вече никой не би посмял да потиска глистната общност с медикаменти! Аз ви призовавам, с всички сили да изкореняваме глистофобията, и да се борим за равнопоставеност с всеки човешки орган." Тази искрена и дълбокопреживяна реч, развълнувала делегатите.
3. Реформаторският блок на протозоите даже внесъл предложение, да се обяви имунната система за антидемократична, а човешките организми не притежаващи глисти, за изостанали и реакционни. Това предложение било единодушно подкрепено от участниците. Тенията, заедно с описторхите лобирали, да се определи глистна квота при кръвоснабдяването и за равни права с главния мозък.
4. След това, взел думата Чернодробният метил. Той изтъкнал, че шовинизмът по отношение на глистите е съвършено недопустим, тъй като нарушава консенсуса в организма и води до непредсказуеми последствия. Метилът предложил поправка в закона, забраняваща неполиткоректни /в оригинал: "глистонекоректни"/ изказвания. "Отсега-нататък, казал той, вместо "глист", следва да се употребява "мобилен човешки орган", а вместо "паразит" - "симбиотик от втори род". Идеята за глистокоректност, била приета с нестихващи аплодисменти.
5. Изведнъж обаче, делегатите почувствали, че става необичайно студено. Започнал да намалява и кислородът. Президиумът веднага излязал с гневна декларация, срещу такова въпиющо нарушение на глистните права. Човекът, в чието тяло се провеждал конгресът, не издържал на паразитната инвазия и умрял. Малко след това, издъхнали и делегатите.
6. Извод: отде да знам?

по iov75.livejournal.com/2721321.html

четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Лейтенант Спартакус

1. BBC News разказват интересна история. Уилям Потс, който преди 30 години отвлича самолет с 56 пътници и ги приземява в Куба, на 6-ти т.м. е бил репатриран, а на летището в Майами естествено, тутакси се е видял с белезници. Разширявайки търсенията си зад телеграфния стил, научаваме следното.
2. През 1982 г. Потс членувал в "Черните пантери" - марксистко-маоистка, а по същество - терористична организация, бореща се за правата на черните, потъпкани от белите капиталисти-експлуататори. Когато омразата на Потс към несправедливото американско общество станала нетърпима /1984г./, той отвлича самолет и каца в Куба. В това прекрасно време, пътниците не се събували и разпасвали по летищата и пичът си внесъл пистолет на борда, с който заплашил пилотите. И което съвсем ме довърши - представил се като "лейтенант Спартакус".
3. Във фантазиите си, клетият цветнокож очаквал кубинците да го обучат на бойни изкуства /салса?/ и да го десантират обратно с революционно поръчение да вдигне поробения американски народ на въстание и след победата, да стане евентуално втори Че Гевара.
4. Кубинците обаче, на които явно към момента им било писнало да приемат с хляб-сол и да даряват пешкир на всеки откачен терорист по света, го насочили директно към местния затвор, за срок от 15 години. По този начин, Потс се озовал в килията сред недружелюбно настроени местни бандити, знаейки на испански само "Но пасаран", което едва ли качвало популярността му.
5. Излежал си присъдата, излязъл на свобода, оженил се за кубинка, получил жилище в покрайнините на Хавана, родили му се две дъщери. Потапяйки се в ежедневието на победилия социализъм, Потс почувствал странни промени в организма си. Особено когато поотрасналите му дъщери заминали да учат в Щатите.
6. "Погледнете само, казвал той - две поколения кубинци са пожертвали всичко и въпреки това, ние не можем да дадем на децата си добър обяд, нито да нахраним старците си. И това, след 50 години революция!"
7. Потс опитал да преговаря с американските власти, да му приспаднат петнайсетте години, защото там го чака присъда от 20 г. до доживотна за въздушно пиратство /няма давност/. Американците явно са казали нещо като "Уау!", защото, от мъка, Потс приел исляма, спартакът му ниеден, след което - виж т.1.

* Потс на летището в Майами. Снимката е от сайта на BBC News

сряда, 6 ноември 2013 г.

Американски психари

1. За Коледата на 1964 г. Лари Канкъл получил подарък от майка си - кожени панталони. Поносил ги, но открил, че в студа те се вкочанясват /зиме в Минесота е клинч/. На следващата Коледа ги опаковал красиво и ги пратил на шурея си Рой Колет. После Колет му ги върнал обратно и така, подаръкът започнал да курсира между двамата, превръщайки се във весела новогодишна шега.
2. След това, на всяка Коледа, пичовете си правели да им е още по-весело:
- Колет сгънал панталоните, напъхал ги в тръбичка с диаметър 2.5 см, дълга един метър и ги дарил отново на Канкъл.
- Последният не се дал - върнал му ги в 17 сантиметров куб, омотан с тел
- После си ги получил обратно в 60 сантиметров сандък с камъни, обшит със стоманени ленти
- Канкъл запоил подаръка в буркан от кафе, който запечатал в 23 литров контейнер с цимент и го укрепил с арматура
- По-нататък, Колет опаковал панталонките в прозоречен стъклопакет с 20 годишна гаранция
- Канкъл му ги върнал в стокилограмов хендмейд пепелник, направен от 20 сантиметрова стоманена тръба
- Колет му ги дарил заварени в 270 килограмов сейф, на червени и зелени райета
- Канкъл му ги пратил в жабката на еднотонен Gremlin, модел 1974г., пресован в куб със страна 1 метър
- Колет сложил панталонките в гума с диаметър два метра и ширина 60см, която запълнил с три тона цимент
- Канкъл ги скрил в една от 15 еднакви туби пълни с цимент, които сложил в петметров катер, залян с цимент и тежащ 6 тона
- Колет пъхнал панталона в 4-тонно кубче на Рубик от цимент, обшито с 5 куб. м дъски
- Канкъл го сложил в стационарен вагон, пълен със 170 стоманени генератора, заварени един за друг
- Колет му го върнал в бетонобъркачка, доставена с влекач и кран.
3. През 1989 Колет планирал да запечата панталона в 5 тона стъкло и да го остави в двора на Канкъл. "Щеше да е страхотен номер", споделил той. Контейнерът обаче, не издържал и разтопеното стъкло овъглило панталоните. Сега те са в урна на камината на Канкъл.
4. Аз пък, през зимата на 89-та си веех панталона пред Ал. Невски и виках "Койнескачаечервен". Това дали беше по-смислено?

Оригиналът


понеделник, 4 ноември 2013 г.

Музикална загадка

1. "Бога ми", както се казваше в старите американски преводи, в рейс 74 видях една бабка със слушалки в ушите. Веднага ме загриза: какво би могла да слуша? Ами нека пресметнем. Приех, че е на 70 години, /защото съм добър, иначе удряше 77/. Възрастта, в която се формира що годе музикален вкус я слагаме 20. Бабата е била на двайсет през 1943 г. Пишем в Гугъл "top hits 1943". Излиза следното:
Бинг Кросби, Глен Милър /охо!/, Хари Джеймс, Фред Астер, Франк Синатра, Бени Гудмън /охо!/. Евала, бабке, качествени неща слушаш, няма ищар-мищар тука. 
2. И все пак, методът работи при някои допускания: да не слуша радио, да не слуша класика /тя нали вечна/, след двайстата си година, вкусът и да не е претърпявал фатални промени /примерно, от Синатра към Лили Иванова/
3. Методът ми има някои недостатъци, но хайде, предложете друг, де.

* на сн.: от прозореца на авт. 74