Пиронът
Господин Валери познаваше самонадеяни хора и не ги харесваше. За господин Валери самонадеян е човек, който се смята за по-добър от работата си: била тя сервиране на маса, писане или рисуване на картина. Господин Валери обясняваше:
- Познавам хора, които вървят по улицата така, сякаш правят услуга на ходенето. Опасно е да се смятаме по-велики от работата си - обясняваше господин Валери.
- Ако работата ни е да забием пирон в стената…
(и правеше рисунка)
- … и ако се смятаме за по-умни от тази работа, рискуваме да не уцелим пирона и да стоварим чука върху пръста си.
- Но също така не бива да се смятаме и за по-малко умни от работата, тъй като поради задръжки рискуваме пак да не от уцелим пирона и по този начин отново да стоварим чука върху пръста си.
- Затова - заключаваше господин Валери - при всяко положение аз възприемам себе си на същото ниво като работата. Нито съм неин началник, нито неин служител. Аз и работата ми сме еднакво умни неща, които в определен момент споделят съдбата си. Нищо повече.
След това философско изложение, господин Валери остана без дъх. Толкова беше щастлив.
сн.: Франц Хубман, "Стрелбище"
