Показват се публикациите с етикет Олсън. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Олсън. Показване на всички публикации

сряда, 20 януари 2016 г.

Символното безсмъртие

1. Едни социолози - Лифтън и Олсън преди години бяха опитали да изведат цялото човешко поведение и по-точно мотивацията му, през желанието да постигнеш безсмъртие. Символно, слава богу, не физическо като при веганите. До някакъв момент схемата вдъхваше вяра, после малко се бъгваше, но нали като си автор и си харесваш тезата, ти е позволено да поизкривиш малко фактите, да ги придърпаш леко /нали и те facere, ще търпят, милите/, така че като цяло им се получаваше.
2. Там имаше пет модуса на безсмъртие, не ги помня всичките, но първият беше биологическият - стремеж да оставиш поколение. Още тогава, това ми се стори много банално - при добро стечение на обстоятелствата, мъжът изстрелва през специален уред маркер, който попада в алхимичната лаборатория на жената, разположена в малкия таз и там се синтезира златна песъчинка - мърдаща и говореща кукла, по-късно означавана като "човек". Някак си просто до автоматизъм.
3. Вторият модус беше творческият - желанието да оставиш след себе си някъв арт - книга, картина, позив, знам ли. Това го усетих като тъпо, когато един път ровичках в каталозите на една библиотека /картончета-дилейни - Бел Кауфман, хихи/, търсейки текстове по някаква тема. Като видях, колко много хора са написали по нещо и ако не бях аз - кой щеше да ги разлисти тези автори и да види примерно, че сборникът с религиозна поезия на Вл. Соловьов /издание 1900 г./, е взиман последно през 1935 г.?
4. После следваше религиозният модус - ясно за какво става дума - безсмъртие, чрез проникване в някаква религиозна кауза. Там често ти обещават вечен живот, при спазване на определени условия и след изтърпяване на известни неприятности. Другите модуси не ги помня сега.
5. И както си седях преди малко на балкона и си пушех, и съзерцавах един кашон с ябълки, и един по-малък, празен до него, ми дойде онова, прякото знание, дето не търпи оспорване и мъдрецки пудри - дойде ми истинският начин за постигане на безсмъртие - просто трябваше да пресипя ябълките от единия кашон в другия. Нищо повече не е възможно да се направи, ни-щич-ко.

* на сн.: току що научих Сашо да се прави на умрял ангел

петък, 5 април 2013 г.

Държавата като стационарен бандит


1. Според Мансър Олсън /1932 - 1998 - американски икономист/ и концепцията му за "Държавата като стационарен бандит" /stationary bandit/, държавата е вид банда, която властва над даден народ, живеещ на определена територия. Бандата е открила, че не може повече да разширява владенията си /пречат и съседните банди/, затова започва да експлоатира собствения си народ. Скоро става ясно, че ако го прави грубо, хората ще измрат или ще се разбунтуват. Експериментално се определя някаква разумна степен на експлоатация, при която бандата отнема само част от принадената стойност, оставяйки на народа достатъчно средства за възпроизводство.
2. Когато бандитският лидер стане достатъчно могъщ, за да контролира и пази територията си, той получава стимул да уседне и да стане автократор -  единствен доставчик на публични блага за населението. След като местните криминални авторитети, преминат от бандитски контрол над регионите към квазиформален, те стават кметове и регионални управители на различни нива. Капо-ди-тути-капи, /главният бандит/ на дадена административна единица, за да е ефективен, въвежда принципа "всичко на едно гише" /"one window principle"/ - т.е. бизнесмените, освен формалните плащания, дават подкупи централизирано - само на един бандит. Много по-лошо е, когато рекетьорите се нареждат на опашка, правейки бизнеса нерентабилен.
3. Неефективността на централната власт се състои в това, че за разлика от главния регионален бандит, тя не може да защити гражданите си, от които събира данъци и с които дели рентата, получена от другите бандити. Ефективният стационарен бандит, според Олсън - забранява убийство или осакатяване на поданиците си, тъй като те са източникът му на доходи. Той забранява и кражбите - на всеки, освен на себе си. 
4. Олсън даже се опитва да изчисли математически, размера на данъка, който се полага на стационарния бандит - не може да е твърде нисък, но не трябва и да е твърде висок. Властта е в постоянно търсене на разходно-приходен баланс. При това, тя поддържа минимално възможното ниво на бедност - управляващият клан не бива да позволява на хората да забогатеят. Бедността дава възможност на стационарния бандит да стимулира гласуването при избори с покупка на гласове, обещания, повишаване на социалните помощи и пенсиите и т.н. Богатият не се нуждае от такива помощи и затова има риск, той да не потвърди легитимността на бандита, самообявил се за бос на босовете.
5. Държавата в такава система е заинтересована хората да са бедни и да цари хаос, за да може да демонстрира способността си да "преодолее хаоса", "да създаде стабилност" в безпорядъка, който сама генерира. Тя не създава независими институции, работещи на конституционен принцип, защото извън корупцията, стационарният бандит не може да просъществува. Разбира се, стационарният бандит не се нуждае от демокрация и обратна връзка. Всичко, което го интересува, е колко пари са нужни за да се откупи от бедните, заставяйки ги да гласуват за него. Политиката спира да е обмен на обществени блага срещу данъци и започва да напомня грабеж.

* на сн.: пребоядисан лежащ полицай