петък, 21 януари 2022 г.

Донкихотщини - два текста

1. От 51-во есе на Хавиер Лансон - “Опровергавам слуховете”
За да си измислиш новина, няма нищо по-ефикасно от това да я отричаш категорично. Спомням си, че навремето ми доставяше удоволствие да опровергавам в кръга на средно близките си приятели въображаемия слух, който ми приписваше сантиментална връзка с някоя тогавашна красавица: “Нямам какво да кажа за Айтана Санчес Хихон”, казвах тайнствено; “Понастоящем ние с Жудит Маско не поддържаме връзка”; или понякога, още по-дръзко: “Моля не ме питайте повече за приятелството ми с Брук Шийлдс”. Намятайки одеждите на достойнството и дискретността, аз давах да се разбере, че едно може би старомодно чувство на кавалерство ме спира да говоря по тези лични въпроси. Съблазнител и кавалер едновременно благодарение на едно сдържано опровержение
2. Набоков
Винаги съм бил убеден, че в битките си с реалността Дон Кихот търпи тотално поражение, но се оказвам в заблуда. Набоков (лекции за Дон Кихот, Харвард, 1951) систематизира всички сблъсъци на Хидалгото с въображаеми или не “същества и предмети” и ето какво се оказва.
Сраженията са четиридесет, Набоков ги изброява и анализира, и повлиян от увлечението си към тениса, им присвоява точки за всяка победа или загуба. Неочаквано разбираме, че Дон Кихот приключва с краен резултат 20:20.
“Или ако се придържаме към броенето в тениса - 6:3, 3:6, 6:4, 5:7. Но петият сет няма да бъде изигран - мачът е прекъснат от Смъртта. Нещо повече - в първата и втората част на книгата, резултатът също е равен - 13:13 и 7:7, съответно. Странно е да се открие толкова устойчиво равновесие на победи и поражения - отбелязва Набоков - в не твърде свързаната, с вплетена жива нишка книга. Причината за това е тайнственият усет на писателя, художествената му интуиция, стремяща се към хармония”
3. Излиза, че “борбата с вятърни мелници” е един доста читав метод за измъкване от Системата. Доколкото разбирам, има хора които го практикуват и досега. Познавам някои.

* ил.: чертеж на вятърна мелница, направен от Набоков

сряда, 12 януари 2022 г.

Понякога

1. Понякога ми се иска да висна на стрелката на 2019-та година и да не и давам да мръдва напред. Дали е само заради ковида? Знам, човек обича завършените сюжети - много по-спокойно ти е като си представиш, че както е било, така ще е винаги.
Да обсъждаш бъдещето напоследък е доста рисковано, (дали няма да го урочасаш?), което ме подкокоросва да поидеализирам миналото. Там пък, трябва да пристъпваш адски внимателно за да не затънеш в някакво друго блато - на ретротопията си (Бауман)
2. Като слушам песен, никога не следя текста - първо защото ми е труден английският, второ - защото са ми по-интересни инструментите. Затова и не знам какво се пее в “Stranger Things Have Happened” на Foo Fighters - заглавието ми е достатъчно
3. Удивително е как се губи човек в постоянните си опити да оправдае очакванията на другите. Или в страха от тихомълком разрушени велики репутации
4. Възможен диалог:
- Къде си, не мога да те намеря?
- Трудно е за обяснение, но изчакай малко, тука оправдавам едни очаквания!
Но не изчакват очакванията

* ил.: Luiccotta