Показват се публикациите с етикет физика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет физика. Показване на всички публикации

петък, 30 август 2019 г.

Йезуитски номера

1. За Хичкок (120 години от рождението му):  англичанин, израсъл в лондонските покрайнини и учил в йезуитски колеж. Йезуитите наказвали момчетата с удари с пръчка, като при това им разрешавали да изберат кога: първото междучасие, голямото междучасие или след училище. Обикновено децата се стараели да отложат процедурата максимално и затова целият ден живеели в тревожно очакване. Хичкок пише, че тази практика го е научила на много психологически техники, които после използвал във филмите си. “Ето ние сега си седим в стаята - обяснява той на режисьора Питър Богданович - и водим скучен, светски разговор. И изведнъж в стаята избухва бомба. Зрителите са изплашени, шокът продължава петнайсет секунди. Сега да променим ситуацията. Снимаме същата сцена, но преди това показваме на публиката бомбата, скрита под масата. Позволяваме им да видят часовниковия механизъм и времето, в което ще се взриви. След това им показваме разговора и отвреме-навреме стенния часовник. Публиката нервничи. Някой от залата непременно извиква: “Погледни под масата, идиот!” При този вариант, напрежението вече е около десет минути. Зрителят трябва да е някак в заговор с режисьора”.
2. Екзюпери посвещава "Малкия принц" не на дете (както очакват), а на приятеля си Леон Верт:
"Моля децата да ми простят, че посвещавам тази книга на възрастен. За оправдание ще кажа, че той е моят най-добър приятел. И още: той разбира от всичко на света, даже от детски книги. И накрая: той живее във Франция, а там сега е глад и студ, и той се нуждае от утеха. Ако това не ме оправдае, аз ще посветя тази книга на момчето, което някога е бил моят възрастен приятел. Нали всички възрастни отначало са били деца, но малко от тях помнят това". От себе си, бих добавил, че Малкия принц е детска книга колкото аз съм трамваен работник
3. От автобиографията на Луис Алварес, физик, нобелов лауреат:
“Светът на математиката и теоретичната физика е йерархичен. Съществува предел, отвъд който не можеш да минеш. Разликите в предела на човешките способности във високите нива на пирамидата е огромна. Никъде не съм срещал описан потреса, който изпитва талантливият човек, когато открие, в късните стадии на академическия си живот, че има други, много по-талантливи от него. Аз лично съм виждал много сълзи пролети от възрастни мъже и жени след такова откритие, повече отколкото мислех, че е възможно. Мнозинството от тези хора преминават в области, където могат да се конкурират в по-адекватни условия”

събота, 29 ноември 2014 г.

Книгите

1. От "Физика на невъзможното" на Мичио Каку
Пол Дирак който смаял физиците през 1928 г., посягайки на великото E=mc2 на Айнщайн, като чисто математически обосновал съществуването на антиматерията, обичал нещата да стават красиво. Той писал: "По-важно е да има красота в уравнението на учения, отколкото да има експерименти, които да потвърждават правотата му."
Дирак бил болезнено срамежлив и на събирания винаги мълчал, освен, ако не се обърнат директно към него. Но, ако въпросът не касаел физически проблем, отговарял само с "Да", "Не" и "Не знам". Когато разбрал, че ще получи Нобелова награда, Дирак решил да я откаже, заради известността и безпокойствата, които тя ще му накачули. Убедили го все пак, след като му обяснили, че отказът ще е такава сензация, че ще го направи още по-известен.
2. От "Зов за завръщане" на Арни Шварценегер
За да се яви на изборите за губернатор на Калифорния, Шварценегер събрал необходимите 65 подписа и платил 3500$ такса. В листата имало 135 кандидати, сред които порномодели, ловци на диви животни и всякакви откачени фрикове. Изборната процедура обаче, коригирала всичко това, вследствие на което Калифорния получила успешен губернатор управлявал два мандата.
3. От "Проблемът Спиноза" на Ъ. Ялом
Двете кутийки, /тфилин/, които ортодоксалните евреи вързват - на челото и на лявата си ръка /съдържат листчета със стихове от Тората/ се слагат така: 
за ръката - поставяш кутийката в горната част на лявата си ръка, обърната към сърцето, после увиваш кожените и ремъци седем пъти около ръката си, свършвайки на китката, след което се произнася молитвен текст.
После единият ремък се увива около средния пръст три пъти, но така, че да изобрази буквата "шин" - първата буква на "шадай" - "всемогъщ". 
За главата: слага се на челото, непосредствено над линията на косата и точно по средата, между очите. После се наглася стегнат възел в ямката на тила. След това левият ремък се спуска надолу пред раменете и трябва да стигне до пъпа, а десният до пениса.
4. От "Гастрономическият разум" на Мишел Онфре. За алкохолното опиянение:
 "В естествено състояние жизнените сили са словоохотливи и диви, опиянението прибавя хаотичната дионисиева гимнопедия /ритуален танц/, то смущава, многократно увеличава вълшебното зрелище и разпалеността; то отлага ефекта на съразмерността. Един нормален разум ще схване яснотата в цялото, докато в отделните части ще потвърди наличието единствено на неясни възприятия; замъгленият от опиянението ум ще удесетори способностите си. Звуците се сгъстяват, разсейват, пречупват, отразяват и звучат с нов тембър, получават повече изящност или красота, образите претърпяват същите изменения. Докосванията са звънливи, благоуханията са обемни. Въодушевлението представлява онази благодатна паника, която по неочаквани пътища води към самата сърцевина на нещата."

* на сн.: две ябълки и лампова луна