1. Попадна ми Лакан, 17-ти семинар, “Опакото на психоанализата”, в руски превод. Както обикновено - каквото не му разбирах оставях за после, каквото му разбирах - спирах, да го помисля и т.н., докато не блокирах на “Истината е сестра на удоволствието, попаднала под забрана”.
2. Както повечето хора, израснали в голям град, умея доста бързо да се движа сред тълпата без да докосвам никого, но в този текст докоснах и възможно съборих един-двама човекосмисли
3. Моделът “Колкото по-завъртяно - толкова по-интригуващо” е страшно пленителен за мозъка. Нещо като “Moon blue” на Стиви Уондър - от сутринта ти звучи в главата и докато не я чуеш отново, не изчезва. За да се появи пак надвечер4. От друга страна, инстинктът да си усложнявам картината на света за да скрия, че съм повърхностен, понякога ми изиграва лоша шега. Неприятно ми е, когато шегата стане твърде изтънчена за личния ми цирк. Но не, няма да се откажа, ще поработя над себе си, стига вече над другите (шега)
