За книгите

1. В “Пейзаж рисуван с чай” Павич смята, че книгата, ако чакаш от нея чудо, трябва да се чете два пъти: един път в младостта, когато си по-млад от героите и втори път, когато си на възраст и героите са по-млади от теб
2. Хемингуей пренаписвал финала на “Сбогом на оръжията” 47 пъти (когато умира любимата на главния герой), за да опише онова състояние на емоционална празнота (“емоционално изтръпване”), когато нямаш ресурс да изпиташ дори скръб
3. Юрий Олеша /1899-1960/ писател, считан за майстор на метафорите (“Пих вода от емайлирано синьо канче на бели петна, напомнящо разбира се, синя крава”). Генис пише: “метафорите му бяха толкова красиви, че повествованието постоянно се разпадаше на отделни фрази обрамчващи тези перли
4. Според Набоков, най-важното умение на писателя е умението да вкара в текста сравнение, предизвикващо магическо преобразяване. Например у Гогол: когато Плюшкин предлага на Чичиков ликьор от бутилка, сякаш облечена в дреха от прах

* Това не е гара

Две бръснарски истории

1. Илф и Петров: "Изтезание чрез лукс"/1932/

.......Но сега започва нова мъка: изтезание чрез лукс.

- Косата препоръчвам да измием с къна - тихо шепне бръснарят.

Клиентът хвърля кос поглед на ценоразписа /миене на глава с къна - 2 рубли 50 копейки/ и започва да лъже, че съвсем скоро е ходил на баня.

- Много пърхут! - заплашително казва майсторът - да ви измия с "Пиксапо"? 

Но клиентът се отказва и от "Пиксапо" /1р. 50 коп./. Тогава, на лицето на бръснаря се появява изражение, което трябва да се разбира така: "Добре, а ла гер ком а ла гер - на война като на война. Има ранени, а има и убити".

След това, обезвереният майстор започва бръсненето, стараейки се заедно с космите да свали и кожата.

Към средата на операцията, клиентът осъзнава каква смъртоносна грешка е извършил и казва с треперещ глас:

- А може би наистина, да измием главата с "Пиксапо"?

- Ще я измием с къна - сурово промълвява майсторът.

Клиентът е готов на всичко. Мъчението чрез лукс  започва.

2. Гогол:  "Нос"

Иван Яковлевич, като всеки почтен руски занаятчия, беше страшен пияница. И макар, че всеки ден бръснеше чуждите бради, неговата собствена винаги беше небръсната. Фракът на Иван Яковлевич (Иван Яковлевич никога не ходеше в сюртук) беше пъстър, тоест беше черен, но целият в кафяво-жълти и сиви петна, яката му бе омазана, а вместо три копчета висяха само конците. Иван Яковлевич беше голям циник и когато колежкият асесор Ковальов, обикновено, по време на бръсненето му казваше: „Ръцете ти, Иван Яковлевич, вечно миришат!“, Иван Яковлевич отговаряше на това с въпрос: „Че защо пък да миришат?“ „Не знам, братко, само че миришат“ — думаше колежкият асесор и Иван Яковлевич смръквайки емфие, заради тия думи го насапунисваше и по бузите, и под носа, и зад ухото, и под брадата, с една дума, където му душа поиска.

* на сн.: болка и студ

Фрагменти от м., 3

1. Четох записки от една скорошна лекция на Умберто Еко в Телавивският университет. Между другото, казва:

"Веднъж ми се прииска да убия монах с помощта на отровна книга, а не да пиша "Името на розата". Изпадам понякога в подобни ситуации, но аз наистина не написвам книга. Защото не съм италианец ли?

2. Обградих се тотално с нечетивни книги. И преди обичах така, но все пак спазвах някакво съотношение, примерно 7 чет./3 неч., когато съм доволен от живота и 6 неч./1 чет., в някои депресивни периоди. Впечатлява, че всички нечетивни /понякога на бг се използва "ънридъбъл"/, са отворени на 14 страница, както при Манилов на Гогол. Очевидно, геният е напипал някаква универсална константа, защото наистина стигам дотам и спирам.

3. Норман Луис казвал, че единствен сред познатите си, може да влезе в стая, пълна с хора и да я напусне след известно време, оставайки напълно незабелязан. Мисля, че това не е психологически ефект, а по-скоро позиция.

4. Един голям руски актьор, който почина - Олег Янковски, разказваше как като млад се е снимал в някъв соц. филм за войната, шпионите и т.н. Тъй като се чувствал неуверен, той всеки ден питал режисьора /Басов/, в какво се състои "актьорската му свръхзадача". "Вижте, казвал - аз съм неопитен и бихте ме улеснили доста, ако ми обясните в какво се състои актьорската ми свръхзадача".

Режисьорът му виквал да се маха и да не го занимава с глупости. Тъй като Янковски упорствал, накрая Басов му казал: "Играйте по сценария и изпълнявайте това, което ви казвам, а за свръхзадачата - не се безпокойте, аз ще я оправя при монтажа".

* на снимката: Банкя. Народът се е докосвал до изкуството.