Показват се публикациите с етикет Гогол. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Гогол. Показване на всички публикации

събота, 12 януари 2013 г.

Две бръснарски истории


1. Илф и Петров: "Изтезание чрез лукс"/1932/
.......Но сега започва нова мъка: изтезание чрез лукс.
- Косата препоръчвам да измием с къна - тихо шепне бръснарят.
Клиентът хвърля кос поглед на ценоразписа /миене на глава с къна - 2 рубли 50 копейки/ и започва да лъже, че съвсем скоро е ходил на баня.
- Много пърхут! - заплашително казва майсторът - да ви измия с "Пиксапо"? 
Но клиентът се отказва и от "Пиксапо" /1р. 50 коп./. Тогава, на лицето на бръснаря се появява изражение, което трябва да се разбира така: "Добре, а ла гер ком а ла гер - на война като на война. Има ранени, а има и убити".
След това, обезвереният майстор започва бръсненето, стараейки се заедно с космите да свали и кожата.
Към средата на операцията, клиентът осъзнава каква смъртоносна грешка е извършил и казва с треперещ глас:
- А може би наистина, да измием главата с "Пиксапо"?
- Ще я измием с къна - сурово промълвява майсторът.
Клиентът е готов на всичко. Мъчението чрез лукс  започва.
2. Гогол:  "Нос"
Иван Яковлевич, като всеки почтен руски занаятчия, беше страшен пияница. И макар, че всеки ден бръснеше чуждите бради, неговата собствена винаги беше небръсната. Фракът на Иван Яковлевич (Иван Яковлевич никога не ходеше в сюртук) беше пъстър, тоест беше черен, но целият в кафяво-жълти и сиви петна, яката му бе омазана, а вместо три копчета висяха само конците. Иван Яковлевич беше голям циник и когато колежкият асесор Ковальов, обикновено, по време на бръсненето му казваше: „Ръцете ти, Иван Яковлевич, вечно миришат!“, Иван Яковлевич отговаряше на това с въпрос: „Че защо пък да миришат?“ „Не знам, братко, само че миришат“ — думаше колежкият асесор и Иван Яковлевич смръквайки емфие, заради тия думи го насапунисваше и по бузите, и под носа, и зад ухото, и под брадата, с една дума, където му душа поиска.

* на сн.: болка и студ

сряда, 23 март 2011 г.

Фрагменти от м., 3

1. Четох записки от една скорошна лекция на Умберто Еко в Телавивският университет. Между другото, казва:
"Веднъж ми се прииска да убия монах с помощта на отровна книга, а не да пиша "Името на розата". Изпадам понякога в подобни ситуации, но аз наистина не написвам книга. Защото не съм италианец ли?
2. Обградих се тотално с нечетивни книги. И преди обичах така, но все пак спазвах някакво съотношение, примерно 7 чет./3 неч., когато съм доволен от живота и 6 неч./1 чет., в някои депресивни периоди. Впечатлява, че всички нечетивни /понякога на бг се използва "ънридъбъл"/, са отворени на 14 страница, както при Манилов на Гогол. Очевидно, геният е напипал някаква универсална константа, защото наистина стигам дотам и спирам.
3. Норман Луис казвал, че единствен сред познатите си, може да влезе в стая, пълна с хора и да я напусне след известно време, оставайки напълно незабелязан. Мисля, че това не е психологически ефект, а по-скоро позиция.
4. Един голям руски актьор, който почина - Олег Янковски, разказваше как като млад се е снимал в някъв соц. филм за войната, шпионите и т.н. Тъй като се чувствал неуверен, той всеки ден питал режисьора /Басов/, в какво се състои "актьорската му свръхзадача". "Вижте, казвал - аз съм неопитен и бихте ме улеснили доста, ако ми обясните в какво се състои актьорската ми свръхзадача".
Режисьорът му виквал да се маха и да не го занимава с глупости. Тъй като Янковски упорствал, накрая Басов му казал: "Играйте по сценария и изпълнявайте това, което ви казвам, а за свръхзадачата - не се безпокойте, аз ще я оправя при монтажа".

* на снимката: Банкя. Народът се е докосвал до изкуството.