Показват се публикациите с етикет Никон. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Никон. Показване на всички публикации

неделя, 29 януари 2017 г.

Технологии

1. Като чета как се конструират съвременните обективи, какви ултразвукови /?!/ моторчета има вътре и какви жироскопни датчици им слагат за да неутрализират тремора на ръцете, и как данните,  постъпват в микрочипа, вграден в обектива, и оттам, заедно с данните за фокуса - беж в централния процесор и оттам беж обратно - фийдбек към коригиращия блок лещи, който пък е в специална капсулка в магнитно поле и се мести в хоризонтална и вертикална плоскост, и всичко това за части от секундата, така че ти просто си снимаш без да забележиш нищо...
2. И как на този фон може да има някакви араби или бели, които се стрелят с други араби или бели, с неразбираема за мен мотивация, ама толкова силна, че чак се налага да убиеш човек или много хора.
3. Не може ли тези смели стрелци-дебили да бъдат изпратени в лабораториите на Канон или Никон, да се обучат да проектират и произвеждат гореописаните механизми, ама да ги правят точно като на тази снимка тука, иначе - бой, и да им кажат така: "зайо, за всеки два готови обектива до края на месеца, ти обещаваме по една девственица /след като умреш/, но не повече от 7 на тримесечие". И тихо под нос: "щом си се бъгнал в тази посока, какво да те правя, нека е по твоему, само стой спокойно". 
4. А след известно време да им зададат главния въпрос: "Сега искате ли да ви върнем в пустинята пак да се стреляте, защото това явно доста ви харесва"? И знам какво ще отговорят те: "Да! Искаме! Искаме ние от Канон да отидем да убием тия от Никон, защото и те използват подобни технологии, но нашият микрочип в последната модификация на зума EF 24-70/2.8 USM е много по-добър от техния"!
5. А като си помисля, колко марки камери има, каква стрелба се задава! 
6. Това са доста левашки разсъждения, между другото, но какво да кажа?

* на сн.: конструктивна схема на обектив /Canon/

четвъртък, 2 юни 2016 г.

Мечтите са черни до сиви с малко червеничко

1. Периодично гледам един обектив за Никон и се облизвам с тънкия си раздвоен език. Толкова е скъп, че нищо не помага. Не помага дори методът с непрекъснатото мечтаене докато се преситиш и внезапно прозреш, че това, за което мечтаеш, няма да ти подобри ерекцията или казано ненаучно - изобщо не ти трябва.
2. Не е често, но си казвам: "ех, ако имах много пари, какви интересни неща щях да си купувам!" Хобитата ми щяха денонощно да се задъхват и да писукат тъничко в екстаз. Какви върволици от китари, усилватели, камери, лодки /и телескоп ми трябва/, етц. щяха да се насочват към вратата на скромния ми лофт!
3. А глей реалните богаташи - нула фантазия - коли, жени, имоти, някоя златна верига на врата или на казанчето в тоалетната и си готов. Не че е лошо, но нима не идва един момент, в който спираш и си казваш: "а направих ли нещо за душата си?" Освен да не знам всичко. Може би има някаква ужасна тайна, скрита дълбоко в сърцето на всеки богаташ и е ясно, че няма точно на мен, литъл фиш /дребна риба, англ./ да я каже. Примерно, човекът изобщо не дава вид, но се оказва че е с достъп до кабала 6-то ниво, или пък периодично обсъжда на чаша с Ботеро последните му проекти и го ебава да си махне дебелата котка от Парк авеню, защото загрозявала града и т.н.
4. Обаче има и готини. Обективът на снимката е направен от култовата Leica, струва 2,064,500 $ и си го е поръчал шейх Сауд Бин Мохамед Ал-Тани от Катар. Дълъг е 120см и тежи 60 кг. Не шейха, де. (1:5.6/1600 мм). Има и втори екземпляр, стои в музея на Leica, (немските оптици иронизират). От своя страна, Сауд ще може да снима диви животни без да слиза от джипа, но за едно най-обикновено селфи, ще трябва да се отдалечи от обектива на няколко километра. 
5. Виждаме, че трудностите се появяват на всички нива в процеса, по всяко време, без зависимост от място, статус или възраст. Евентуално от пола.



* на първата снимка: това конче на Ботеро е на Барселонското летище

събота, 6 октомври 2012 г.

Титанът в изкуството

1. Говорихме си с един приятел стоматолог за имплантите и той ми обясняваше какви са показанията, как става номера, какви са предимствата и т.н. Спомена, че вече са доста по-евтини отпреди.
2. Бях скептичен, докато специалистът не каза, че основата е от титан. Веднага се възбудих. Много харесвам този метал. Рядък, тайнствен, скъп, много як, става за самолети и човешкото тяло го приема много добре. И най-важното - красив е. Излъчва една страхотна интелигентна сивота.
3. Лошото е, че титанът ще е скрит във венеца, а отгоре ще има най-обикновен бял зъб. Това малко ме дистанцира, защото искам красотата да е видима. Омръзнало ми е от хора, които правят грозни жестове, но имали вътрешна красота, която трябвало да се разкрие и тогава да си правим заключенията. Имам ли търпение за това? А желание да я търся? Май вече не. Я по-добре покажете веднага най-доброто, ако не - гудбай. Човек трябва да е повърхностен, стига дълбали.
4. Но нека изсъхнат сълзите ми. По-нататък. Разбра се, че един зъб ще струва около 1400 кинта. Това е долната граница на една добра фотокамера. Подобно на мита за ранения лечител, ми се привидя мит за беззъбия фотограф. Срещаш някого на улицата, който снима с телефон или сапунерка. Молиш го да си покаже зъбите. Както се и очаква - снежнобели импланти открай-докрай. После срещаш друг, развяващ на каишка Никон D3s /минимум 8000 кинта/. С уважение го молиш да си отвори устата и там ужас - ни един имплант, тук-таме стърчи самотен зъб, абе грозна картина.
5. Е как снимаш с тия зъби бе, човек! Същият въпрос вероятно са задавали и на Ван Гог: "Е как рисуваш с едно ухо бе, приятел?"
- Амиии, така реших, пич - отговарял той и се усмихвал тайнствено.