неделя, 27 септември 2015 г.

Фрагм. от 26 септ.

1. Вътрешните отделения на болниците наподобяват едни детски градини наобратно - объркани бабки и дедки ходят по памперс и ризка из коридорите и се опитват да разберат къде са и ако успеят - следващият тежък въпрос е - защо са /там/. Лекари и сестри, досущ лелички в този детски свят, ги хващат подръка и ги насочват към легълцата им. Но не мируват и там - телата са здрави и енергични /да живее съвременната фармацевтика/ и си търсят сатисфакцията, отмъщавайки ни с безумие. Това, което преди благо и разказвателно се наричаше  "атеросклеротични мозъчни промени", сега се отсича с груба команда: "деменция" и въпросът е приключен.
2. Научих за интересен статистически фокус, наречен "индекс на Робин Худ". Разделят се парите на най-богатия човек в страната, на броя на населението и виждаме каква сума би получил всеки гражданин. Не знам какво показва това и какво ми дава. Едва ли някой милионер би го направил за мен и познатите ми. Може би, ако съм марксист и реша да правя революция, с изтребване на богатите и експроприация на парите им, ще ми послужи като насочваща информация. Иначе ми е безполезно. Ето една малка таблица /оригиналът/. За България не намерих, пък и то, кой ли ще си каже.

(Изчисленията са на базата на Bloomberg Billionaire Index и CIA World Factbook). Индексът е в графа 5.
3. Фейсбук - целият текстов поток се състои от копия, копия на копията и копия на копия на копията, съпроводени с неискрено одобрение. И защо само текстов, визуален също. Като китайците. Но най ми харесват измислените цитати на велики хора. Примерно Фройд да е казал: "Невронните мрежи не правят от глупака гений". А Юнг, пък: "Живеенето в жилищен комплекс не те прави комплексар, но неминуемо те кара да хиперкомпенсираш".

* на сн.: кофти подход на пристанище Йерисос.

петък, 25 септември 2015 г.

Малко призрачен цвят

Едни пускат повече цвят, други - повече свят. Трима от призрачните.

Бруно Вейга /Bruno Veiga/
1,

2.

3,

4,


Сергей Айрон
5.

6.


7.

Джонатан Лакхърст /Jonathan Luckhurst/
8.

9.

10.

11.

 край




понеделник, 21 септември 2015 г.

Съседът бди. Закон на Годуин

1. На сайта на вашингтонското щатско здравеопазване има полезни указания, как да заподозреш, че съседа ти е фен на Брайън Кранстън /"Breaking bad"/ и произвежда качествена и хич не скъпа дрога в гаража си. Ето ги:
  • силен химически мирис около дома или боклука на съседа
  • различни хора влизат и излизат денонощно, оставайки съвсем замалко
  • допълнителна безопасност - решетки на прозорците или бронирани врати
  • прекалено много боклук, тръби, антифриз и различни стъклени бутилки
  • изхвърля голямо количество абсорбент за котешка тоалетна
  • личи, че има много пари, но не личи да ходи на работа - кара скъпа кола, плаща в брой
  • никога не изхвърля боклука си в кофата, взима го със себе си
  • излиза да пуши на улицата
  • децата и домашните му животни изглеждат лошо гледани
  • недружелюбен, параноиден или потаен е

Не живея в къща, но набелязах някои съседи по етажите /само тези, които набират четири и повече критерия, по два-три имат всички/. Ще трябва да се ходи до участъка след празниците за наколадване.
2. Закон на Годуин /Mike Godwin/. Американски юрист,  р. 1956 който след известни наблюдения на дискусиите в интернет, формулира следният закон:
"Колкото по-дълга става една онлайн дискусия, толкова по-близка до 1 става вероятността в нея да се появи сравнение, свързано с нацистите или Хитлер“. С други думи, Годуин прави саркастичното наблюдение, че за достатъчно дълъг период от време, всяка дискусия, без значение от темата и обхвата си, неминуемо завършва с Хитлер и нацистите. 
Законът има и нормативна част: 
"участник използвал аргументация свързана с нацистите или Хитлер, се счита за загубил в спора." 
2. Наскоро открих Допълнение 1 към закона: 
"Всеки разговор за бежанците завършва с аналогия на падането на Римската империя"

*на сн.: Бенджамин Годар, "Хвани ме, ако можеш"

неделя, 20 септември 2015 г.

Робски проблеми

1. "Cui podest malum" /"кому е полезно злото"/, както казваше един познат римлянин. При заплаха, /напр. да ти дойдат много бежанци изведнъж/, източноправославният модел на реагиране е хистеричен - вайкане, хаотичност, объркване, страх, правиш се на умрял или ставаш агресивен. Плюс обичайните пауперистични страхове /ще ми вземат нещо!/ - ограбиха ме, претопиха ме, изнасилиха ме, взривиха ме. И какво точно ще ми вземат? Придобитото по модела на нацгероя, просякът д. Добри? А какво ще ми взривят - Петохуйника ли? И много ли ще се натъжа? А как точно ще ме асимилират? Кои останахме за процедурата? Малко неравни са силите /ЕС - петстотин милиона, бежанци десет милиона/. Обаче, да - мръсотия, грубост, агресия, страх. Но това го имаме постоянно бе - покарайте кола из София, наминете към Калотина, излезте от колата, огледайте се, помиришете. Бежанци няма, но другото е там. Остана изнасилването - уникална възможност да покажеш различност. Хайде, холан /Come on, holan - англ./.
2. Но, о, чудо! Минава известно време и пак по хистеричния механизъм, всичко е забравено, т.е. потулено в някоя гънка на несъзнаваното - "la belle indifference" на френските автори. Изчакваме третия ден на чудото. За протестантския модел няма да резоньорствам, всички го знаят.
3. Досег с Прекрасното. Инициативна група от калифорнийци обвинява "Нестле", че за производството на котешка храна е използвала робски труд. Казусът е, че нестлианците доставяли от Тайланд некъв морски дар, за който местните бейове купували работници от Камбоджа да се гмуркат вместо тях. И сега, някой досетлив адвокат им прави калифорникейшън на Нестлето и ще се опитат да им източат пари. Не им се давай, Нестленце, тоблеронвай лошите.

* на сн.: Нестле използва робски труд за котешка храна

петък, 11 септември 2015 г.

Сократ и др.

1. Мислех, че във вижданията си съм досократик, но не, оказа се, че съм използвал без да знам, сократовия метод и сократовата ирония в общуването си с кого ли не. В есето на Айзък Азимов "Относителността на грешното" /'88/, чета: "В дискусиите на тема "Що е справедливост" и "Що е добродетел?", той /Сократ/ си давал вид, че нищо не знае за тези понятия и молел другите да му ги обяснят. Правейки се на невеж, Сократ подмамвал опонентите си да опишат възгледите си, като им задавал нелепи въпроси и ги отвеждал в такива дебри на противоречия, че те се отказвали да спорят и признавали, че не знаят за какво говорят. И каква необикновена толерантност проявили атиняните, позволявайки му десетилетия наред да говори така и чак когато станал на седемдесет, не издържали и го помолили да изпие малко отрова."
2. Класиката на Агата Кристи "Десет малки негърчета" /"Ten Little Niggers"/ излиза в Англия през 1939-та. В Щатите, нежната гилотинка на политкоректността вече работи и романът там се нарича "И никой не остана" /And Then There Were None/. В зловещата броилка негърчетата са заменени с индианчета. Пиесата, чиято премиера на Бродуей е през 1944, се казва "Десет малки индианчета". Интересно, че с индианчета през 44-та все още е можело. По-късно ги заменят и тях с "десет малки войничета". В компютърната игра по романа пък, работим с "десет малки морячета". В края на краищата, за мен е ясно, че се касае за десет и те са малки. Другото не ми е важно, защо да увеличаваме същностите.
Въпреки, че "малки" изглежда доста съмнително. Кое им е малко? Дали няма да се обиди пак някой?
3. Понякога си мечтая да съм старинна английска поетеса и да съм написала, например това:
Firefly, Firefly
Golden night of serenity, yeah
show us the light naturally.
/"Firefly" на Темптейшънс, втори куплет/.
Това щеше да ми е за прехраната - продавам го на Темптейшънс и получавам звонк. А за душата щях да напиша:
"...и дървото, наречено живот, което 
расте колкото се надяваш. 
Това, което го подхранва 
е чудото, което държи 
звездите разделени."
Щях да се казвам Е. Е. Е. Къмингс-Дикинсън, андрогинка ниедна.

понеделник, 7 септември 2015 г.

Солунски импресии

С един приятел /Николай/ отидохме замалко до Солун /по работа - да подпишем съгласия за евтаназия/. Практически, не ни остана време за културно развлечение /полет с делтаплан от Бялата кула и др./. Но не съвсем: в покрайнините попаднах на красиво бунище за плодове. Ето малка серия отпътували ябълки. Естетика на гниенето.

1. Абанос и плът

2. Червената шапчица и кафявият вълк

3. Дупедавка

4. Fleurs d’orange

5. Годишни кръгове

6. Горе - шушлеково яке, долу - Шуслерова сол N. 7

7. Сладостта на напредналото гниене

8. Типичното възпаление /calor-rubor-tumor-dolor/

τέλος

петък, 4 септември 2015 г.

Гняв ме е за древните

1. Малко ми е неудобно, но не знаех нищо за Палмира и храмовете и, докато религиозните откачалки не започнаха методично да ги взривяват. Тогава отново съжалих, че англичаните или французите не са могли навреме /а и физически/ да ги свият и да ги сложат на сигурно в Бритиш мюзиъм или Лувъра, или където там ги слагат. Така щяха да могат да ги видят всички желаещи, без да е необходимо да минават нелегално сирийската граница за да се запишат в ISIS. Същото стана и с двете големи Буденброкови, които талибани взривиха през 2001 /Бамианските Буди/. Не знаех за тях и след като гадните англ. колонизатори не са успели да ги краднат и пренесат навреме, сега ще си ги гледаме само на пощенска марка, евентуално напоена с LSD.
2. А с Венера Милоска ни е провървяло. През 1820 френски кораб акостирал на остров Милос /Цикладите/, тогава турско владение. Простият, но любознателен моряк Оливие Вутие слязъл, да потърси нещо антично за свиване. Тогава все още е имало какво. Както си ходкал безгрижно, бил надушен от местния селянин с археологически нагласи Йоргос Кентротас, който му намекнал, че ще му помогне, ако дойде с него в обора. Там, заровена в говното, храбрият моряк видял статуята на Афродита/Венера. Била с ръце и даже с ябълка в едната от тях /нали Парис и я дал, а после баси и проблемите/. 
3. Оливие тъкмо да си я купи за вкъщи, но Йоргос му поискал такава сума, че французинът се обидил и не му говорел. Оплакал се обаче, на командира си - офицер Дюмон-Дюрвил, който решил да я откупи за Лувъра. Помолил агрария да им я пази, докато изтичат за парите в Константинопол.
4. Като се върнали, какво да видят - кир Кентротас направил ритейл и богат турски чиновник, бавно се отдалечавал по кея със съмнителен сандък на гръб. Французите скочили и веднага влезли в неравен бой с турците. В процеса на арт-скандала, статуята няколко пъти минавала от мусюлмански в католически ръце и обратно. Накрая назаряните все пак победили и успели бързо да отплават от острова. По време на тази неприятност, ръцете на статуята се отчупили и повече не се намерили.
5. Сега е в Лувъра, в специална галерия на първия етаж. Късмет.

* на сн.: остров Милос. Мястото, където е открита Венера Милоска

четвъртък, 3 септември 2015 г.

Стивън Едсън - фотография

21 снимки на Стивън Едсън, род. 1954, Ню Йорк. Абсолютно вдъхновяващ за мен /Steven Edson/.



















 

крайкен /нем./