Показват се публикациите с етикет Сашо. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Сашо. Показване на всички публикации

събота, 23 май 2020 г.

Онлайн

1. Много трудно усвоявам каквото и да било в онлайн формат, било то курсове, уебинари, видеолекции, тедове и проч. Всъщност, усвоявам отлично, докато трае клипът, после разбирам, че нищо не съм усвоил. Не можах дори да си сменя лампичката в колата, въпреки че два пъти изгледах ютуб-инструкцията (наистина, нямах и лампичка, но сега говорим за друго)
2. А е такова гигантско улеснение - цялото знание на света ти е дошло в телефона и докато си седиш на тоалетната чиния (това като пример, не като задължение), и поемаш курс лекции по биология на човешкото поведение (Станфорд, Ютуб). Единствено, малко се безпокоя за Сашо (8 г.), надявайки се, че контекстът и социалното обкръжение ще му помогне да спре да пише “прятел” (онлайн-еквивалент на “приятел”) и “прущавам ти” (онлайн-еквивалент на “прощавам ти”)
3. Хрумна ми, че учителите, ако продължат да експериментират онлайн, ще трябва тотално да сменят формАта - вместо командирските похвати и интонации, ще минат на преподаване в стил “риалити шоу” - малко клюки, малко просташки диалози, малко да ги скарат, някаква групова интрига (от 8 клас нататък - еротична или криминална). Преподаването да стане по-сценично, с философски предизвикателства и метафори, по-рядко хиперболи и съвсем спорадично - литоти
4. Още по темата. Прочетох, че Кеймбриджкият университет щял да мине изцяло на онлайн обучение следващата учебна година заради вируса. Не се тревожа прекалено. Доколкото мога да преценя, точно този университет (и няколко като него) никога не е показвал признаци на хистерично суетене или обърканост. Напротив - винаги е подчертано спокоен. За последен път, тук е имало политически скандал през 17 век, по време на гражданската война в Англия. И още нещо, доста важно: чувал съм, че тук винаги ще ти налеят херес преди да започнеш обяда си, независимо от това, случва ли се аншлус с Австрия в момента или не. Положително ще продължат и онлайн - традицията задължава

* на сн.: С. промива злато

петък, 15 март 2019 г.

Varia

1. Психологическите (непроективните) тестове, обикновено са с конкретни и ясни въпроси. А колко би било приятно, да има “обратен” тест - след кратка, объркваща преамбула, не ти искат отговор, а ти предлагат да зададеш въпрос, например:
“С възрастта Ви остава все по-малко време за нещо, което да не е любов. Усещате, че за спорове, упреци, доказателства, изяснявания и т.н. вече нямате време. Мислите си, че трябва да се бърза, докато у Вас не е угаснал източникът и способността да я въплъщавате. На какъв главен въпрос сте си отговорили, преди да стигнете до този извод и трудно ли Ви беше да го формулирате?”
2. Много по-добре ще е, каза Сашо, след като му обясних значението на "катафалка" (и даже му предложих красив, грешен превод - "ката", стгр - "надолу", "фалка", лат. - ж. р. на "фалос") - хората, които ще умират, да стигат сами до гробището и там сами да се заравят.
Кой може да отрече, че момчето е умно? Само да не пишеше "хладилник" с "ф"



3. Псевдолимерик
Щом има и места където
хлебарките ги пържат и ядат,
теоретично е възможно
все някъде да те харесат.

* На картинката: комикс-омая. Какво да предприемем, ако заплатата на трамваен контрольор не ви позволява разкоша, за който сте роден.

петък, 21 декември 2018 г.

Украси

1. Когато със Сашо украсявахме стаите с наличните гирлянди и панделини (панделки, итал.), на няколко пъти и двамата усетихме, че сме на милиметри от опасността да получим една доста семпла визия,  като цяло несъответстваща на патоса и еуфорията около светлия празник. Странните места, на които ги закачихме, донякъде подсказваха интенции за оригиналност, но в зачатък. In other words, рискът от баналитет си оставаше висок. 
2. Почти едновременно ни хрумна изходът - да украсим банята и тоалетната. Първо се сетих аз, а Сашо добави, че отдавна искал да ми предложи, но нещо го възспирало. И наистина, когато тези славни и незаслужено дискриминирани интимни стаи получиха своите сочнозелени, искрящи с благородните оттенъци на пластмасата гирляндини, те веднага се превърнаха в разкошни и приказни палати. И как скромното вертепче, което конструирахме под мивката с ясла, магаренце и агънце приятно законтрастира с витлеемска непринуденост, и как мигом се преобразиха тези, по принцип непретенциозни помещения!

петък, 29 юни 2018 г.

1 наблюдение, 1 разсъждение и 1 концепт

1. И докато си мисля колко удобно би било, ако продаваха части да си сглобиш собствена тролейбусна мрежа, (технологиите напреднаха доста) и водя Сашо към децката, и той дъвче любимата си токсоплазмозна кремвиршка, и встъпва в теологически дебат с мен - на предположенията ми че Господ е жена, възразява, че по-вероятно е момче, защото нали е най-големият шеф, значи е момче (откъде този сексизъм - от децката явно), и продължавам да се разминавам с красиви, утринно-свежи жени (към обяд пак са очарователни, дъвчат баничка и гледат независимо, но красотата малко е отстъпила, умът е взел преднина, отново сексистко?)
2. Животът се състои от отчайващо количество повторения, всъщност, целият живот е повтаряне на едни и същи диалози в различни версии. Дали е утешение, че има някакви правила, които имат силици само да сменят версията, но не и темата. Забелязва се имитацията на едно вечно завръщане, което знаем, е невъзможно. Тъкмо си се завърнал и хайде още малко, ако обичаш - метни едно весло на гръб и намери хора, непознаващи морето и не солящи храната си и тогава може би Посейдон или който ти е актуален в момента, ще ти позволи да се върнеш. Към мисълта, че лентяите и естетите са същинските благодетели на човечеството, бих добавил и вечнозавръщащите-се-отнякъде, но не смея да обогатявам Чоран.
3. Поради големия интерес към концепцията ми за индивидуална тролейбусна мрежа: идеята ми е да продават в кутия контактната мрежа (жиците и разклоненията, стрелките и болтовете за прикрепване към стълбове или дървета) и малък електродвигател с пръчките (неправилно наричани "жартиери", а всъщност - щангов токоприемник, не бъркай с пантограф), които монтираш в колата си, друго не е необходимо. Захранване - някъде намираш контакт за 220 и включваш, о млади конструкторе, своята мрежа в общата. Така ще можеш да се движиш из двора на вилата си със собствен тролей и чак след това, да помислиш за суицид.

* сн.: Tamas Dezso

петък, 15 юни 2018 г.

Моисей, Сашо, ФБ

1. Един блогър разказва, как веднъж слушал лекция за раннохристианската литература или нещо подобно и лекторът, (подозрително много напомнящ стендъп-комик или квартален луд, но нали те умеели да докосват сакралното, затова си траел), започнал с това, че основните човешки ценности са формулирани в 12 правила, известни като "Дванайсетте заповеди на Моисей". Моят човек се заинтригувал не на шега, защото знаел за десет заповеди и заподозрял, че едни други две са известни само на посветените - лектори или някакъв суперклир, достъпващ Тайното знание. Веднага задал въпрос-молба към лектора, ако е удобно, да му предостави един шортлист с тия заповеди. Онзи го изгледал като малоумен и след драматична пауза, изредил заповедите, дванайсет на брой. Блогърът не познал ни една, това били някакви съвсем други заповеди. Ето така, някак си.
2А. Сашо (6 г.) огорчен ни съобщи, че в децката им забраняват да имат повече от едно гадже, т.е., изправен е пред тежък избор - Тея или Изабела. Обсъдихме, че много по-разумно (т.е. непедагогично) би било, да ги задължат или да нямат ни едно (целибат с последващо замонашване), или да имат повече от едно (досущ невръстен донжуан). Съгласи се, но през цялото време ме гледаше с известно недоверие.
2B. Освен това, Сашо леко модифицира правилата на "Не се сърди човече" и ни задължи да ги спазваме. Пипнал ги е така, че винаги той побеждава
3. Един тинейджър си качил сравнително откровена снимка във ФБ за да впечатли и евентуално възбуди приятелката си. Първа обаче, реагирала баба му с реплика: "Ух, какъв си хубавичък!" Момчето, сериозно изплашено, махнало акаунта си и никога повече не влязло там.

* сн.: Eric Gillard

събота, 13 януари 2018 г.

Фрагм. 01-18

1. Прочетох, че вече девета година, 33% от американците най се дразнят от думата “whatever” /според контекста: "както и да е", "няма значение"/ в ежедневното общуване. "Fake news" е на второ място /23%/, после е "no offense, but..." /20%/. Единайсет процента мразят да чуват "literally", а 10% издивяват от израза "you know what I mean". Интересно каква би била българската статистика. Уртикарвам се от "уникално" и "нереално", но май има спад в употребата им напоследък, защото обривът ми някак намаля.
2. В "Къща от карти" великолепният Кевин Спейси, след множество интриги и нечисти игри, го избраха за президент на Щатите и тогава той усети една голяма вътрешна празнина. Ако ще е така, не желая да съм на негово място. Шегувам се, героят на Спейси не усети никаква празнина, напротив, беше адски доволен. Така по-може. После обаче и жена му реши да се кандидатира за президент, станаха конкуренти и започнаха да се мразят и да се прецакват. Това вече не ми хареса.
3. В космогонията на Сашо /почти на 6 е вече/, ако дълго копаеш в земята, най-отдолу винаги излизат тръби, това е основата. Малко ми напомни чудесния "Бразилия" на Гилиъм. Наистина, погледнато през сашовите очи, от метър височина, като ходиш по улиците, непрекъснато виждаш доказателства - подават се всякакви тръби и даже без да копаеш до центъра на земята.

* сн.: Кевин Спейси в  "Къща от карти"

петък, 29 декември 2017 г.

Фрагм. 12-17

1. Спомени на  момче с аутизъм, за училището:
"... най-сложно ми беше да съм в ситуации, които ми се струваха съвършено абсурдни, а всички останали ги възприемаха като нещо, разбиращо се от само себе си. Например - откритите уроци. Предварително ги репетираш няколко пъти, после идват едни хора и ние се преструваме, че ни е за пръв път и че ни е много интересно, че сме умни и съобразителни деца, адски мотивирани и схващащи всичко моментално, а седящите отзад, си дават вид, че ни вярват. Може ли да съществува по-абсурдно 45-минутно занимание  от това?
Всеки път ми беше ужасно неловко от идиотизма на ставащото и се чувствах някак "повреден", защото пък, всички останали разиграваха тези сцени почти с удоволствие".
2. Делян, /2.5/ е склонен да рецитира "Аз съм българче", след помолване, но винаги започва с: "Катеричка рунтавелка/със опашчица - къделка", плавно преминавайки към оригинала. Явно решава, че това е необходимата преамбула за сваляне на последващия родолюбив патос. Сашо пък /5/ смята, че не трябва прекалено често да ме заговаря, защото после можело по-дълго да мълча и да не ми се говори. Някаква комуникативна квота съзира момчето.
Прави са и двамата.
3. Изкарах някъв грип и нищо особено - друсах се с антибиотична маса докато оздравях. Сега вече здрав, получих приятен бонус - вследствие на хриповете се смея като стар английски актьор пенсиониран от "Глобус" - дълбоко, хистерично, задушаващо, горчиво.

* сн.: Matt Black

петък, 15 септември 2017 г.

Децката

Малко постоях в детската, докато чаках Сашо да си измие ябълката /ми я половин час/ и дребните веднага ме включиха в системата. Едно момченце ми предложи да ми отвори вратата на излизане, защото трябва сила, а именно то обладава такава, две девойки играеха на магазин и настояха да си купя нещо; погледнах стоката - странни артикули с неизвестно предназначение. Бих взел нещо, но наистина нямах кеш, а карта те отказаха да приемат. Имаше и доносниче - едно момченце периодично идваше при жената-охрана да съобщава за открити нередности, например: "Охрана, Стоян излива водата на децата!". Дойде и момче-оплакваче - съобщи, че друго едно го нарекло "глупак". Жената-охрана отсъди соломоновски ловко: "не може той да е по-умен, щом те нарича глупак" /над тази сложна конструкция, се замислих здравата/. Детето може и да разбра, но не даде вид, пък и по-важно е да става нещо, а не да вкарваме смисли. Ето така, някак си.

сряда, 12 юли 2017 г.

Фрагменти 07.17

1. Да можеше хората да са безсмъртни. Но по следната схема - безсмъртни да са всички мои близки, после всички добри хора и накрая, без изобщо да е сигурно, може би просто като приятен бонус - аз. Не, обърках се - в обратен ред, за да знам дали е станало.
2. По шосетата около Трън, мога да проследя сложната за неспециалист схема на родната икономика - откъм Сърбия идат автовози накачулени със стари коли - гледат ме с фарчетата си като печални, поробени калинки - това е вносът ни, а из района курсират бодри, стари руски камиони с трупи: здравствуйте таваришч, мы снова здесь! - това е износът ни. Мисля, че се развиваме в добра посока - в края на краищата, свлачищата развеселяват ландшафта.
3. Сашо или за възпитанието. За естетиката на Сашо /5 г./ вече не се тревожа, момчето показва един добре балансиран вкус - от видеото предпочита Мистър Бийн, а от аудиото - Ричард Бона. Също така, успях да науча Делян /2 г./ да се представя като Сашо, а вече по собствена инициатива, той започна да твърди, че е на 13. Нека свикват, както знаем: "Животът е сцена, а всички ние сме актьори в нея”.
4. Е, остана само Сашо /5г./ да се съгласи да носи сандалите си без чорапи и готово.

* фото: Кристина Родеро

сряда, 31 май 2017 г.

Организации

1. Сашо /на 5/ получи в Детската "Скаутска диплома". Там имаше "скаутски закон", в който: "скаутът е полезен и помага на другите", "скаутът уважава родителите, учителите и водачите си", "скаутът е пестелив и опазва личната и обществена собственост" и т.н.
2. Това ми припомни за чавдарчетата, но там ценните указания се даваха с малоумен стих:
"Чавдарчето е весело дете – играе, пее, учи се, чете", 
"Малките чавдарчета са добри другарчета", 
"Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава" и др. 
Все същият старозаветен декалог, разбит на микроправила. 
3. Въпросът е, да не трябва, както беше при чавдарите, после автоматично да ставаш пионерче и след това плавно - комсомолче, без излишни въпроси искаш-не искаш. Ако много силно не щеш - уелкъм, но аре да те видим после в кое училище отиваш, каква казарма караш и какво точно висше образование получаваш.
4. А в Италия при Мусолини, е било още по-изчистено - от шест нататък всички са били обхванати от задължителни, приятни фашистки организации, ето:
  • от 6 до 8 г. - "Деца на Вълчицата" /"Figli della Lupa"/ - нещо като вълчи чавдарчета, верни синове и дъщери на Ромул и Рем
  • от 8 до 14 г. - "Балила" /"Opera Nazionale Balilla"/ и за момичета - "Малки италианки" /"Piccole Italiane"/ - нещо като оперни национални пионерчета, респ. малки италиански пионерки
  • от 14 до 18 г. - "Младежки фашистки авангард" /"Avanguardisti e Giovani Italiane"/ - нещо като авангардни млади комсомолчета
  • от 18 до 22 г. -  "Млади фашистки борчета" /"Fasci Giovanili di Combattimento"/
  • студентите отиват в "Gioventu Universitaria Fascista", т.е., нещо като млади университетски фашистчета
  • след 21 г. е желателно да си в младежката секция /"Gioventu Italiana del Littorio"/ на Националната фашистка партия /Partito Nazionale Fascista, PNF/, т.е. ставаш нещо като млад фашист, кандидат-член на Партията

После вече - обикновен фашист-партиец ставаш.
Готино, а?

четвъртък, 6 април 2017 г.

Цирк

1. Имах известен ангажимент свързан с ходене на цирк, вчера. Със Сашо /5г./ бяхме. Той не издържа дълго - очакванията му за лъвове и "едни други животни" /явно пак крупни, опасни и миризливи/ не се оправдаха и въпреки пуканките и доброто ми отношение, към края на първата част, настоя да си тръгваме вече. Съгласих се, без гък. Изчакахме само да видя една жена как красиво се разчекваше в плексигласова сфера и домани /към къщи, от ит./.
2. Както и очаквах - вътре ме обзе една смес от жалост, носталгия и вехтост. Жалост към себе си, че ми се налага да гледам това, носталгия - не знам откъде - преди четирсетина години съм бил на цирк, водили са ни от училище, вехтост - някак си, всичко беше много ущърбно. Всъщност, ми стана жалко за артистите, които несъмнено са се трудили, но явно не прекалено, защото не получих отговор на тайния си въпрос - успяват ли да намерят смисъл в това, което правят по начина, по който го правят. 
3. Предполагам и Сашо /5г./ си е задал същия въпрос и като по-пъргав психически и моторно, хукна да си ходи, докато аз се двоумях от уважение към институцията и цената на билетите.

* на сн.: I' ve got the power

неделя, 15 януари 2017 г.

Парадоксът на добавките

1. Като оставим настрана дълбинните интерпретации защо хората пият хранителни добавки /предлагам термина "храндоби" - по-кратко е и звучи интересно/, основната премиса е: налагат ни да ядем боклуци /химия, ГМО, въглехидратен кемтрейлс, карбондиоксидови брашна/ и за да неутрализираме ефекта им, трябва да гълтаме противоотрова - храндоби. Обаче, интересно - ако отвсякъде ни продават боклуци като основна храна, защо би имало група хора, на които ще се доверим и които произвеждат нещо чисто като момина сълза - храндоб и то необезпокоявано стига до аптеката и ние можем да си го купим с част от заплатата си. Не.
2. Особено като видях, /очевидно не в академично издание/, как учените открили, че ние не съществуваме в действителност. Веднага спрях да чета /вероятно пак заигравка с матрици, холограми, стивънхокинзи, етц/ - как да чета, след като не съществувам? Тогава и този текст не съществува. Успокояващото е, че ако ние не съществуваме, тогава и обяснението, че ние не съществуваме няма как да съществува
3. Основната грижа на Делян /1.5 г./ като дойде на гости, е да обуе някакви мои обувки и да отиде да гали безмълвно братовчед си Сашо /4.5 г./. Последният не приема такава прекалена фамилиарност и го отпъжда от себе си, но гореспоменатият отново и отново опитва.

* на снимката: снежен цирей

четвъртък, 1 декември 2016 г.

Каменна пица, стъклени въглища и др.

Музеят "Земята и хората". Какви хора, само аз и Сашо бяхме, останалите бяха кристали

1. Хиляди подробности

2. Първата снимка на планета, обикаляща около Алфа-Кентавър /Проксима/, Хъбъл, НАСА

3. Стъклени въглища /рудник "Тева", квартал "Тева", Пернишко стъкловлакнесто находище/

4. Феромагнитен кристал, облепен с топлийки

5. Естествени религиозни образувания /Ставролит/

6. Фрагмент от дреха на Шварценегер от по-старите му филми

7. Невтасал хляб /царевично 70% + бяло "Три нули" - 30%
 

8. Замръзнало море - фрагмент

9. Каменна пица

10. Амазонка, точно дето се влива в Балт. море

11. Ужасен вирус напада земята

12. Светът на Диска

13. Джомолунгма, К7 и Анапурна /осемхилядници/

14. Сашо с новия си въпрос: "Това аз виждал ли съм го?"








петък, 14 октомври 2016 г.

Фрагм. -10-16

1. Нещо се изкефих на някакви мисли и си налях половин чаша бърбън, и изпратих Сашо /4г./ да ми донесе от магазина на ъгъла най-скъпата пура. Той, не че ме разбра и отиде, но за всеки случай каза "без двайсет е вече". Тези дни през пет минути ни съобщава разтревожено, че "вече е без двайсет!", не защото е опознал часовника /тия зодии късничко го усвояват, ако въобще/, а защото "така се казва".
2. В моя свят е прието всички да са политически ангажирани, затова аз никога не ходя да гласувам. Нито за кандидати на централната власт нито за тези на периферната. Такъв един апофатичен подход, смятам да е чудесен. Това не ме прави автоматично знаков герой на Хелър, но усещам, че се мяркам в книгата. А не щеш ли, чух, че който не гласувал сега, името му щяло да бъде изличено от списъците, щял да се пържи в ада и други подобни маркери, че съм на прав път. Днес обаче, на дънките си отвътре забелязах етикет с тайнствен знак "N" и внезапно разбрах, че вероятно съм наночастица, от която несъмнено зависи подреждането на загадъчна кристална решетка /може би даже крепяща световната хармония/ и пак се замислих за тия гласувания.
3. Аз разбира се, не бих отказал едно пряко гласуване, не в смисъл на някакъв нов извратен начин да си сгънеш бюлетината, а да излезем на улицата няколко /но не повече от трима/ човека и да подадем глас, извиквайки: "Много сте прости бее!" Но това е първо прекалено дадаистко и второ - всички ще започнат да се обръщат и може и да ни заклеймят с жълто паве. Явно не е това.

*на сн.: орех притиснат от външни обстоятелства

вторник, 6 септември 2016 г.

Хор-кърмене-Сашо-Бариуайт-Юнг



1. Това е хор към общината в Сакраменто - "Общински джазови гласове". Колко би било прекрасно - отиваш в общ. Красно село да платиш безумен данък или глоба, че си паркирал в градинка, без да имаш кола и хоп - тези стоят на входа и запяват като те видят. И парчето подходящо - My foolish heart
2. Една жена имала детенце и подвластна на царящата в момента концепция /най-правилната за всички времена, нееднократно взривявала интернет, уникална и т.н./ го кърмела до 6 годишна възраст. И ето сега, то ще е първи клас и те се събират приятелки, и обсъждат дали, и как да го отбият, т.е. да мине на нормално хранене. Една е на мнение, че при добра организация /частно училище, млада фертилна учителка/ педагогът може да го поеме, да му даде гърда и да реши проблема за следващите осем години. Друга казва, че училището, ако е пет звезди и е олинклузив, е длъжно да предлага такава услуга, трета мълви, че то си е до късмет. Не знам какво решиха накрая
3. Сашо /4г./ много се възхити от голямо кравешко лайно. След серията въпроси "защо", се разбра, че кравите ядат и след това акат, и после пак ядат, и т.н. "Ядат за да акат", поясни ми той.
Като при хората, ама засега няма да му го казвам.
4. Бари Уайт навремето беше отличен медиатор на тинейджърския секс, а Рамщайн ни научи да слушаме рок на немски. Колтрейн ни отучи да танцуваме, а Рейдиохед на нищо не ни научи, ама пък много добре ни влизаха. Хвала на всички тях
5. Веднъж, в разговор с Юнг, Фройд внимателно се навел към ухото му и прошепнал: "Сянката не трябва да ни плаши, тя ни пази". Това изобщо не го разбрах като го чух, както и до ден днешен не съм, но баси, колко е мъдър Фройд! Чак mother.

събота, 28 ноември 2015 г.

Фрагм.2 - nov-15

1. Сашо, като го заведа в гората, използва времето си главно да търси вълци. Като му омръзне, започва да се опитва да ме плаши, съобщавайки ми загрижено, че е видял мечка. Преди малко, на Петте кьошета видях момченце на същата възраст - току що беше видяло вълк между две паркирани коли и радостно го съобщаваше на баща си. Значи  ги има. Няма край тази приказка.
2. С благодарност към петуниите ни. Цветята, които лековато наричам грамофончета, издържа́ха цялото лято на южен балкон, цъфтейки като обезумели и чак сега, след ураган и студ, се готвят да умрат /едногодишни са, все пак/. А две от тях си стоят, все едно нищо не е било. Браво, петунки, страхотни сте.
3. Прочетох, че изчислителната мощ на един смартфон сега, е колкото целия ресурс на НАСА през 60-те. Но докато те пратиха човек на луната, ние пращаме само лайкове и смс-и.
 4. Една книжарница за духовна литература в Денвър, Щатите, наречена "Isis", в чест на богиня Изида, периодично бива разбивана. Последната вандалщина е след терора в Париж. Според собственика Джеф Харисън, хората си мислят, че магазинът е на Ислямска държава /ISIS/. Той се обръща към журналистите, надявайки се с тяхна помощ да стане ясно, че книжарницата е кръстена на древноегипетската богиня на плодородието, покровителка на майчинството и здравето, съществуваща от 3500 години и няма нищо общо с религиозните откачалки от ИД. Освен това, Харисън е искрено учуден, как някой би могъл да си помисли, че в Денвър може да съществува магазин, наречен "Ислямска държава".

петък, 8 май 2015 г.

Описания

1. Сашо е вече на три, но е крайно дискретен в изказа си. Като се опитам да си взема от неговите пуканки, той ми казва "ноу, ноу!" /Сашо е американски гражданин/ и ми сочи към кухнята, т.е. да си отида там откъдето съм дошъл. Няма много уважение това момче към ветераните.
2. Тия дни нещо ме боля гърбът и си влях малко Кетонал за да ми мине. Една колежка ме посъветва да добавя и Оксиконтин. Опа! Това е морфинов дериват, който би трябвало да ме обезболи. Е, от себе си мушнах и една ампула диазепам в коктейла. Почувствах се като истински наркоман. Болката почти не намаля, но усетих какво е декапитация. Хем те боли, хем главата ти е някак си отделена от тялото и не и пука какво става в него. А какви яки сънища започнаха! Едни сложни, развити сюжети, като започне една история, продължава цялата нощ, цикли без да спре и без да преминава в друга. На сутринта - абстиненция, както си му е редът - все едно са ме били по тялото с пръчки. Интересни усещания са това, не повтаряйте този експеримент в домашни условия.
3. Гледах два филма на един швед - Рой Андершон. Великолепно, особено "Вие, живите"/2007/. Ето монологът на един от героите:
"Аз съм психиатър от 27 години. Изхабен съм напълно. Година след година, слушайки пациенти, които не са удовлетворени от живота си, които искат да се забавляват, които искат аз да им помогна за това. Това износва, мога да ви кажа.
И моят живот съвсем не е много забавен. Хората искат толкова много. Това е изводът, до който съм стигнал след всичките тези години. Те искат да бъдат щастливи като същевременно са егоцентрични, себични и стиснати.
Е, бих искал да бъда честен. Бих искал да кажа, че те са просто зли, повечето от тях. Пропилявам часове наред в терапия, опитвайки се да направя злия щастлив. Няма смисъл.
Не можете да го направите. Престанал съм да го правя. Сега просто предписвам хапчета. Колкото по-силни, толкова по-добре. Това е положението."
Явно Андершон работи с перфектни консултанти.

* на сн.: кадър от филма