Показват се публикациите с етикет Опасно лош. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Опасно лош. Показване на всички публикации

понеделник, 21 септември 2015 г.

Съседът бди. Закон на Годуин

1. На сайта на вашингтонското щатско здравеопазване има полезни указания, как да заподозреш, че съседа ти е фен на Брайън Кранстън /"Breaking bad"/ и произвежда качествена и хич не скъпа дрога в гаража си. Ето ги:
  • силен химически мирис около дома или боклука на съседа
  • различни хора влизат и излизат денонощно, оставайки съвсем замалко
  • допълнителна безопасност - решетки на прозорците или бронирани врати
  • прекалено много боклук, тръби, антифриз и различни стъклени бутилки
  • изхвърля голямо количество абсорбент за котешка тоалетна
  • личи, че има много пари, но не личи да ходи на работа - кара скъпа кола, плаща в брой
  • никога не изхвърля боклука си в кофата, взима го със себе си
  • излиза да пуши на улицата
  • децата и домашните му животни изглеждат лошо гледани
  • недружелюбен, параноиден или потаен е

Не живея в къща, но набелязах някои съседи по етажите /само тези, които набират четири и повече критерия, по два-три имат всички/. Ще трябва да се ходи до участъка след празниците за наколадване.
2. Закон на Годуин /Mike Godwin/. Американски юрист,  р. 1956 който след известни наблюдения на дискусиите в интернет, формулира следният закон:
"Колкото по-дълга става една онлайн дискусия, толкова по-близка до 1 става вероятността в нея да се появи сравнение, свързано с нацистите или Хитлер“. С други думи, Годуин прави саркастичното наблюдение, че за достатъчно дълъг период от време, всяка дискусия, без значение от темата и обхвата си, неминуемо завършва с Хитлер и нацистите. 
Законът има и нормативна част: 
"участник използвал аргументация свързана с нацистите или Хитлер, се счита за загубил в спора." 
2. Наскоро открих Допълнение 1 към закона: 
"Всеки разговор за бежанците завършва с аналогия на падането на Римската империя"

*на сн.: Бенджамин Годар, "Хвани ме, ако можеш"

понеделник, 29 април 2013 г.

Два филма, два албума


1. "Летен час" на Оливие Асаяс /2008-Франция/.
Богата баба умира и надеждите и, че прекрасният дом и колекцията картини /оригинален Коро!/ ще се запазят, отива на кино. Наследниците - много интелигентни, симпатични и различно преуспели хора, шиткат всичко. До едно. Както се и очаква - никой не иска Коро, хората искат мангизи. И какво ще си купят с тях? Е, със сигурност няма да са картини. Айфони може би?  А Жулиет Бинош в този филм - блондинка станала! Да, светът май отива накриво. Абе да правят каквото искат.
2. "Опасно лош" /"Breaking bad", 2008, Щатски, сериал/. Нямам нерви за сериали, но този май ме захапа - издържах два сезона. Гимназиален учител по химия заболява от белодробен рак и за да може да си плаща лечението, започва /в извънучилищно време/ да произвежда много чист наркотик /метамфетамин/ и около това се завърта всичко. Мисля, че е пипнат много добре, наркоманската и медицинската линия са перфектно достоверни. Играят страхотно, а в главната роля е бащата на Малкълм от оня, смешния сериал. Добър е, хора.
3. Джордж Дюк /Dukey treats 2008/ - слаб, захаросан, никакви нови идеи. Перфектно качество и аранжименти, както е винаги при Дюк, но нищо повече. Тъжен фънк и толкова.
4. Ричард Бона или Ришар БонА /Bonafied, 2013/
Не че е лошо, но е повторение на предишните неща, няма страст. Игриво камерунско пеене и толкова. Ако очаквате бас в стил Пасториъс - няма, явно го е прибрал в шкафа.
5. Извинявам се, ако съм обидил някого.

* на сн.: едни коренища