понеделник, 30 април 2012 г.

Уйлям Роп - френски фотограф

William Ropp. Френски фотограф, род. 1960 г.
Дълги експозиции, особено осветяване, много талант. Прекрасен е.

http://www.williamropp.com/#album=12&photo=240

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.


13.

14.

15.

16.

17.

У. Роп

неделя, 29 април 2012 г.

Смешка с анкета


1. Девойка ми звънна на мобилния, да пита ще участвам ли в кратка социологична анкета. Аз обичам тази наука, Питирим Сорокин, тоя-оня. Ще участвам. Задава ми три олигофренски въпроса, даже не помня какви, примерно: "Одобрявате ли здравословния начин на живот?" Не го одобрявам, но казвам "да", за да ми се разкара от главата.
2. След няколко часа пак звъни: "Спечелихте малък подарък, удобно ли е да ви обясня подробностите как да го получите?" Казвам и, че в момента нямам никакво настроение да научавам каквито и да са подробности, но през септември 2015-та да опита отново. Обикновено това работи и се откачат, така че се успокоявам.
3. Междувременно се хваля на една колега, колко сполучливо съм отперил странна социоложка и нейните дарове. Тя ме светва, че това не е социологична работничка и изобщо не съм я разкарал, а да чакам нови интервенции, чийто апотеоз /ако продължа с присъщата си лежерност/ ще е презентация на парочистачка в дома ми. "Тогава да те видим, чий ще го крепиш", замечтано казва колегата. 
4. Тя самата била стигнала до фазата "презентация на парочистачка", защото се надявала да и изчистят прозореца. Гнусарите и изчистили само 50 квадратни сантиметра. Предложили и малко паркет да и обработят, но тя заявила, че ще докоснат паркета и с вряща пара само през трупа и. След това мъчително ги изгонила.
5. На следващия ден девойката пак звънна. Каза, че няма как, трябва да си получа малкия дар и към него неголяма презентация на един уред, което не ме обвързва с фирмата по никакъв начин. Попита кога и на какъв адрес. Казах и "никога и на никой адрес. Жаме. Невър. Никогда".
6. Три езика освен българския, явно и дойдоха много и тя каза "приятен ден" и затвори. Похвалих се на колегата, как ловко съм приключил с тази връзка. Тя каза, че обикновено се обаждат отново. Аре да видим, подготвил съм нови реплики /някои на немски/ и няколко нечовешки звуци.

* на сн.: повод за война

събота, 28 април 2012 г.

Април - фрагментациони монтекатини

1. Измислих си социална реклама /вдъхновена от Роси/:


"Майки, махайте се от живота на дъщерите си!"
(ползвам снимка от сайта на angelique begue)
2. Милош Форман: "Като работех в телевизията в Чехия, всеки артист, който се появяваше в ефир, трябваше да напише репликите си в специален формуляр и да го предостави на цензорите, наричахме това "изпращане горе". Веднъж работех с двама жонгльори, участващи в естраден концерт. Естествено, жонгльорите нямаха реплики. Опитах се да обясня това на цензорите, но те не се съгласиха. Тогава помолих жонгльорите сами да си запълнят идиотския формуляр, което те и направиха. Написаха нещо като: "Ей! Хоп! Хоп! Хоп! Оп! Ах! Документът се върна при нас с печат: "Разрешено". Диалогът им беше признат за безопасен".
3. Миналото е вероятностно. Според Стивън Хокинг, едно от следствията на квантовата теория е, че миналите събития, не са се случили по точно определен начин. О, не, те са се случили по всички възможни начини. Хокинг: "Независимо от това, какви спомени имате за миналото в настоящия момент, миналото, както и бъдещето е неопределено и съществува във вид на спектър от възможности". Пак се очертава котката на Шрьодингер - хем жива, хем умряла.
4. От прозореца на влака, някакъв мъж вика на друг, който го изпраща:
- Довиждане и благодаря за гостоприемството. Всичко беше прекрасно! А жена ти в леглото е прелест!
Оглежда се: в купето всички го гледат озадачено. Обяснява:
- Е, жена му не беше нищо особено в леглото, но не искам да го обидя - много хубав човек е.

петък, 27 април 2012 г.

Римски нощи

1. Според преданието, етруският цар и пълководец Ларс Порсена, сключил мир с Рим, след като Муций Сцевола, който е трябвало да го убие, доказал мъжеството и предаността си към Родината, овъглявайки ръката си над огъня.
Всъщност, историята е по-заплетена и е от плевенски тип.
2. През 507 пр. Хр. етруските са обсадили Рим и положението е доста сериозно. Римляните решават да действат вабанк и в една тъмна нощ пускат през тайна вратичка младия Муций Сцевола, с мисията да намери и убие етруския цар - Ларс Порсена. 
3. Муций бил смел войн, но много лош физиономист, поради което в тъмнината се заблудил и левашки убил не Порсена, а оръженосеца му. Отгоре на всичко, го хванали и завели при Порсената. Той го попитал за какъв дявол е трябвало да трепе оръженосеца му.
4. Муций изобщо не му цепил басма - направо казал, че етруските са големи идиоти и всеки римлянин си мечтае да ги избие до крак и после да танцува на гроба им. Предполагайки, че е предизвикал неизгладимо впечатление и за да го подсили, Муций си пъхнал ръката в огъня и я държал там с гордо вдигната глава. Когато ръката му се овъглила напълно, Муций презрително погледнал Порсена.
5. В отговор на това, Порсена си отрязал челюстта с меча и я хвърлил в краката на Муций. Римлянинът се стегнал и с гордо вдигната глава извадил нож и си отрязал крака. Тъкмо мислел, че етруският враг е сломен, когато Порсена извадил малка сабя и внимателно, и прецизно си отрязал главата.
6. Тука вече, Муций се отчаял, махнал с ръка и натъжен запрепускал на единствения си крак към своите. Римляните, като чули какво се е случило, признали, че Порсена е истински мъж, вдигнали бяло знаме и подписали капитулацията си.

* на сн.: малка вратичка в крепостната стена, колкото да изпълзи Муций Сцевола

четвъртък, 26 април 2012 г.

Дядото на Роди

1. Като малък, имах варненски приятел, викахме му Роди. Дядото на този Роди някога е притежавал бакалница. Никой не употребяваше тази принизена дума "бакалница", всички казваха "колониал". "Отивам до колониала, казваше съседката, нещо да ти взимам ли?". "Две бурканчета кисело ми вземи", отговаряше баба ми.
2. След 9 септември 44-та, бакалницата му била отнета, от строгия, но справедлив комунистически режим и толкоз.
3. След като го деколонизираха, на милия старец му остана единственото удоволствие да си седи в стаята и по цели дни да слуша радио. Поради неизвестна за мен причина, той постепенно разви налудното убеждение, че американците ще акостират на Пристанище Варна и веднага след събарянето на омразния му режим, ще се заемат и с неговия проблем - да му върнат бакалницата.
4. В стремежа си да достави поне малко радост на дядо си, Роди, с помощта на един приятел, записа с дебел глас измислени новини на радио Варна. Текстът беше горе-долу следният: "Драги слушатели, тук е радио Варна. Ще чуете новини. Днес, американските войски акостираха на Пристанище Варна. След смяната на властта, бе решено, да се върнат магазините на бившите им собственици, в това число и колониалът на господин ....../името на Родиния дядо/". Роди смяташе да скрие магнетофона зад радиото и в подходящ момент незабелязано да го включи.
5. Тогава се използваха малки репортерски ролкови Ухери, моряците ги носеха от странство. Бяха магнитофончета-мечта на всеки варненски тинейджър. 
6. Не знам какво стана с този запис. Дано дядото да го е чул и поне временно да се е зарадвал. Не мисля, че доживя до реституцията.

На сн.: малък, репортерски, ролков Ухер

вторник, 24 април 2012 г.

Ервин Олаф - фотограф

Холандски фотограф. Привлича ме много.
http://www.erwinolaf.com/#/portfolio/
1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.


20. Автопортрет

събота, 21 април 2012 г.

Икспириънс по родолюбие


1. В Гърция, на езерото Керкини, един грък - фотограф ми се нервира, защото без да искам, му изплаших птиците и те излетяха. Аз се извиних, използвайки сложни глаголни времена /англ./, а той отвърна: "Гоу бек ин йор кънтри", т.е. - да си се връщам обратно в страната. Мисля си, че това е много интересна клетва. Почувствах се като Голиат, когото малък гръцки Давид поваля с асиметрична интервенция. Дори не се сетих да му покажа дискретно среден пръст.
2. Никога не би ми хрумнал такъв сюжет. Може би поради крайно слабата ми патриотичност, конструктът "моя странаа, моя Бългааарияяя - чужда страна" не може да ме развълнува изобщо.
3. Според мен, в континуума „Родината ми е малко особена, ама като цяло не е лоша”------ „Страшно се гордея с родината си”------„Като чуя….../име на родината/, получавам семеизригване и бих убил, ако някой я обиди”, гърците са се издърпали твърде надясно за моя вкус. Но, да се обобщава е тъпо, всеки сам си решава на каква тема ще се зомбира и най-важното - до каква степен.
4. Следобедът станах по-вял и нерешителен, но се насилих да отскоча и до Дойранското езеро, защото е само 50 километра по на запад. Видях го – то е гранично, имаше някаква митница там, един затворен музей, никакви хора. Отсреща, откъм Македония видях странни монолитни градежи, дали не беше паметник? Помислих си какво ли ще е, да застана на брега и да се изцепя с всичка сила: „Махайте се от езерото, то е българско!”
5. Сигурно гръцките граничари ще дойдат да ме арестуват, а по пътя към най-близката психиатрия, ще скандирам интересни исторически факти, в подкрепа на тезата си. Е, ще трябва да се подготвя преди това.

* на сн.: на брега на ез. Дойран - някой е приключил пътешествието си.

четвъртък, 19 април 2012 г.

Април - фрагментини


1. Слушаме с Роси /и гледаме/ в Ютуба, различни версии на колосалната "Round about midnight" на Телониъс.
Без да сме специалисти, ясно се очертават три варианта: едни изпълнители започват отдалече и влизат в темата когато им е кеф, други започват веднага с темата, но едва изчакват 8-10 такта и започва отдалечаването, и отиват където им е кеф. 
А третите, те са най-опасните - изсвирват цялата пиеса така, че никога да не я познаеш, ако отдолу не пише коя е. Сладури са големи. Те са ми най-любими. Като в живота - уж има тема, схема, скрипт, ама откъде и влизаш, докога я следваш, накъде се отклоняваш, тя ли те отклонява, ти ли, как ще я приключиш - Божа работа. Джаз!
2. На 15 март отново заработил Големият андронен колайдър. Бях малко тъжен, след като се повреди толкова бързо, но сега, слава Б-гу, имаме стабилен, еднопоточен процес, на нива до 4 тераелектронволта. Това е супер, защото означава, че частиците в потока се сблъскват с енергия 8 тераелектронволта /удвоява се/. Нищо не разбирам, но още един път: Слава Богу!
3. Изкуството на епитафията:
"Родом от Крит съм, Бротах от Гортина,
в земята лежа.
Дойдох тук не за това, а по търговски дела".
/Симонид от Кеос/
4. Това, че е дошъл от Крит "не за това", ме убива. А кога идваш "за това"? Има нещо безпределно тук.

* на снимката: една витрина, много отражения

събота, 14 април 2012 г.

Наполеон Дайнъмайт и съвършенството


1. Гледах два филма на Джаред Хес един след друг - "Наполеон Дайнъмайт" /2004/ и "Джентълмените Бронко" /2009/. Вторият ми се стори почти велик.
2. Очевидно е, че след като американците възпяват модела на непрекъснат просперитет и самоусъвършенстване, би трябвало да възпяват и обратния - на горделивия отказ от съвършенство. Този е любимият ми. Както и на сестрата на Вонегът, както и на Хес.
3. Филмите на Хес фонтанират с ненормални идеи и едновременно с това са подпрагово-фино-грубо-отблъскваща пародия на популярните сюжети за адолесценти-фрикове, които след инициация се превръщат в правоверни американски граждани.
4. В "Бронко" най ми хареса когато главния герой изстрелваше с тръба стрелички, намазани с миша отрова и човешки изпражнения по гаден бизнесмен производител на долно бельо, на име Дон Карлос. Според героя, тези стрелички "не са точно отровни, но пречат да се живее добре". 
5. Мисля, че Хес не е точно гениален, но пречи да се живее скучно.

* на снимката: София, ул. Денкоглу. Тук живее Отело

събота, 7 април 2012 г.

Психиатрията - индустрия на бабината ви


1. Гледах в Ютуб тъп филм - "Психиатрията - индустрия на смъртта". Американски, но имаше дублаж на руски, иначе къде ти - два часа параноидни конструкции - да не съм се намерил на улицата. От оня тип филми, дето хващат някой феномен, физически или социален /ту водата им говори, ту извънземните им кацат/ и чрез него обясняват всички световни несполуки /по-рядко сполуки/.
2. Оказа се, че психиатрите никога не са се опитвали да лекуват, а само да изтезават хората. Аргументацията върви така: до 19 век пси-тата измъчват хора заради самото изкуство, 20-ти - помагат на фашагите да изтребват непълноценните, особено си пати концепцията за евгениката. След войната - отново малко чист садизъм /инсулинови, атропинови коми, електроконвулсивна терапия/, после се появяват невролептиците и антидепресантите /1952, Ларгактилът/. Фармацевтите подкупват психиатрите и те започват да тъпчат всички с психотропни лекарства, /които във филма биват наречени "наркотични препарати"/. Очевидно е, че имаме чист бизнес, а не опит за лечение.
3. После лоботомията. Чудех се накъде ще ги избие и се оказа, че чрез този метод всички психиатри станали милионери /както и чрез останалите методи, разбира се/. Накрая, някак включиха и застрахователите, които се договаряли с психиатрите и заедно изнудвали по същество психично здрави хора да се лекуват за да им бръкнат в джоба.
4. ОК, сега да излезем от този филм и да влезем в друг. Става много интересно, когато на някого му се наложи да си общува близко в бита с психично болен, нелекуван човек. Може и наркоман. Ей така, да ти е съсед на горния етаж в панелката, примерно. Тогава идват при психиатрите и изговарят хиляди нежни думи със сълзи на очи. И което е характерно, не обсъждат прогнозата за времето. Оу, ноу! Намекват за въдворяване - психическо или физическо на съответния човек със съответните изтезания и лекарствени изнудвания.
5. Е, бъдете по-консистентни де, по-толерантни бъдете. Опитайте със силата на словото,  напр. малко Киркегор за начало. Само леко, да не ви дрънне с нещо по главата човекът. 
6. Ходя обиден.

* на сн.: Бях го забравил в камерата: моят път към богатството: парче мозък на лоботомиран пациент.

сряда, 4 април 2012 г.

Април - фрагментасион


1. Четвърти април - 80 години от рождението на Андрей Тарковски /1932 - 1986/;
2. Тарковски, заедно със Зануси били в Щатите, чели лекции, туй-онуй. Един студент попитал Тарковски какво да направи, за да се чувства щастлив. Тарковски не разбрал въпроса, Зануси му обяснил: "Това е типично американски въпрос".
- Преди всичко, не е ясно дали сте роден за да бъдете щастлив... започнал Тарковски.
Студентът нищо не разбрал от отговора. Зануси му обяснил: "Това е типично руски отговор".
3. Силициева или силиконова долина? Разбира се, от двата варианта, аз предпочитам Силиконовата долина, защото си я представям цялата в изкуствени цици, което може и да е отблъскващо, но е интересно. А "силициева" като кажат, си я представям цялата в чипчета - чипче до чипче. Ясно е, че такава долина няма как да ме привлича особено.
4. Намазаната филия винаги пада откъм маслото, а котката винаги пада на краката си. Дали ще е достатъчно хуманно, да намажем котка с масло на гърба и да я пуснем от минимална височина за да видим какво ще стане?
5. Силно контекстуална шега за Ленин.
Като дойде пратеник от народа, заповядвал: "Да се нахрани, да му се даде чай, да се стопли и да се разстреля, непременно да се разстреля!
В оригинал:  "Накормить, напоить чаем, обогреть и расстрелять, непременно расстрелять!"

* на снимката: начин да се превърне мост в безполезен арт обект.

вторник, 3 април 2012 г.

Април - фрагментейшънс


1. На снимката виждаме отблъскващ мъж в розова балетна пачка. Това е Боб Кери, който от 2003 пътешества по Америка и се снима така на фона на различни забележителности. Правел го за кеф. Междувременно, жена му заболява от рак на гърдата и Боб редефинира проекта си. Нарича го "Проект Балетна пачка" и успява да събере 75 000 долара за борба с болестта.
Питам се: ако беше си стоял вкъщи, а не да се шматка из Америка в розова пачка, дали нямаше жена му да е здрава и доволна? Или здрава, но недоволна?
2. Сънувах, че си седим в някакво джакузи с Никита Михалков, в чудесно разположение на духа и аз се опитвам да му изразя възхищението си. Има и трети човек в джакузито, възможно жена, който непрекъснато уточнява разни неща, прекъсвайки ме. Успявам да се вместя, казвайки, че за мен "Пет вечери" е по-върхов от "Огледалото". Сещам се, че втория не е негов. Михалков дори не ме поглежда. Не разбирам, чу ли ме, не ме ли чу. Явно нямам особено значение за творчеството му.
3. Пример за пряка любов на управник към народа си - бившият император на ЦАР - Бокаса, обичал да инкорпорира, т.е. да изяжда поданиците си. Казват, че готвачът му знаел страхотни рецепти с човешко. През януари 1979, ученици демонстрирали срещу задължението да купуват скъпите и грозни униформи, произведени във фабрика на самия Бокаса. Арестувани били над сто деца от 6 до 16 години. Четиридесет от тях императорът изпратил направо в кухнята си, а останалите вързал пред двореца легнали и лично минал върху тях с камион. Чак тогава, френски спец. части десантирали в столицата и го свалили от власт.
4. "Искахме всичко и веднага. Получихме нищо и постепенно". /М. Жванецки/