четвъртък, 30 януари 2014 г.

Пак прекрасна история

1. Април 1939 г. Задава се всенародно тържество - цяла Германия ще празнува 50-годишния юбилей на Хитлер. В ЦК на НСДАП пристигат поздравителни писма и телеграми, честитки и подаръци от всички краища на страната /клишенцата са супер, а?/. Точно в тези дни на всенароден подем, английският генерал Ноел Макфърлейн, предлага на правителството си, да убие Фюрера.
2. Сър Макфърлейн /1889 - 1953/ е ветеран от Първата световна и кадрови военен, а към знаменателния ден /20 април 1939/, вече две години е военно аташе в Берлин. Очевидно е много наш човек, защото, ето как описва нещата: 
"Докато бях в Лондон, бях обзет от силно желание да убия Хитлер /...I had energetically urged the murder of Hitler/. Апартаментът ми в Берлин беше на около сто метра от трибуните, където се провеждаха нацистките паради. Всичко, което бе необходимо, бе точен изстрел със скорострелна карабина с оптически мерник и заглушител. Бих могъл да стрелям през прозореца на банята ми, заемайки позиция на стълбите, на девет метра от прозореца. Изстрелът нямаше да се чуе, поради шума от военните оркестри и приветствията на тълпата".
3. Както знаем, този, по същество дзенски план не се е осъществил и всичко си е тръгнало, както си е тръгнало, по тежката процедура. 
4. А станало следното: когато славният Макфърлейн поискал разрешение от Форин офис и Уестминстър /правителството/ да осъществи уникалния си план, те отговорили: "Забраняваме ви, това е неспортсменско" /...he was advised such a thing would be unsportsmanlike"/. Тези англичани.

* на сн.: Генералът 

събота, 25 януари 2014 г.

Лингвистични игри с Бог

1. Облогът на Блез Паскал /1623-1662/
Вариант А: Вярваш в Бог.
Ако Бог съществува, отиваш в Рая и печалбата ти е безкрайна. Ако Бог не съществува, загубата ти е крайна и следователно - пренебрежима в сравнение с безкрайността.
Вариант В: Не вярваш в Бог.
Ако Бог съществува, отиваш в Ада - загубата ти е безкрайна, печалбата ти е нулева. Ако Бог не съществува, печалбата ти е крайна и следователно - пренебрежима. 
Оттук следва, че да вярваш в Бог е по-изгодно, отколкото да не вярваш.
2. Чайникът на Ръсел
В статията си „Има ли Бог“, /1952 г./, Бертран Ръсел пише:
„Множество вярващи говорят така, сякаш е работа на скептиците да опровергават общоприети догми, наместо да е работа на догматиците да ги доказват. Ако предположа, че между Земята и Марс има китайски чайник, обикалящ около слънцето в елипсовидна орбита, никой няма да е способен да опровергае моето твърдение при положение, че съм бил предвидлив да уточня, че чайникът е прекалено малък, за да бъде засечен дори от най-мощните ни телескопи. Но ако отида по-далеч и кажа, че понеже твърдението ми не може да бъде оборено, би било нетолерантно да се подлага на съмнение, с право ще бъда обвинен, че говоря безсмислици. Ако, все пак, съществуването на такъв чайник бе посочено и в древни книги, преподавано като свещена истина всяка неделя и внушавано в умовете на децата в училище, колебанието в неговото съществуване би било признак на ексцентричност, а съмняващият се ще бъде насочен към психиатър в ерата на Просвещението, или към инквизитор, в по-ранни времена.

* на сн.: Бог ми се появи в градинката на св. София

сряда, 22 януари 2014 г.

Чапай, Петка и празнотата

1. Колко интересно нещо са идеологемите - от една страна са толкова сериозни, че ако ги докоснеш по неподходящ начин и в неподходящо общество /а в друго май не съм живял/ могат да те осакатят, а от друга страна - като копнеш под тях и такъв кикот и идиотия те заливат, че се опикаваш. Ето например, за Чапаев.
Дмитрий Фурманов - авторът на биографичния роман, /1923-та, по който братя Василиеви правят филма/ е бил политкомисар в отряда на Чапаев от 25 март до 30 юни 1919-та. 
2. Според автора, двамата са си били страхотни приятелчета. И как само са се намерили: Чапаев - енергичен, прост, интуитивен, нерефлексивен, безразсъден. Фурманов - интелигент, в метапозиция, постоянно структурира Чапайката, умилява му се и го взима на ташак.
3. В действителност - всички истории на Фурманов за първа дружба и скъпа мъжка сълза, са пълна измислица. Политкомисарят е написал /преди романа/ огромно количество доноси срещу Чапаев. В тях, той се ужасява от патологичната крадливост на командира си. Става ясно, че цялото свободно от борба с капитала време, лирическият герой посвещавал на грабежите. Между нас казано, другият конен революционер-легенда - Будьонний, също е прибирал всичко ценно, на което попаднел прогресивният му поглед. Ениуей, Фурманов си траел и не доносничел, докато Чапа не прекалил - почнал да пипа жена му - Анна Стешенко.
4. Тази Анна /която някои считат за прототип на Анка-картечарката, а други отричат/, е била градска цуца, влачела се с чапаевската дивизия и била организирала "Окопен театър" - показвали на войниците възбуждащи революционни пиеси, в които основно играела тя. Чапаев, който бил пълен неудачник с жените, много я харесал, а и тя му пускала някои сигнали, болезнено отекващи в черепа на Фурманов.
5. И тогава Фурманов прописал. Освен доносите в ЧК, той пишел и тъжни послания в Пушкински стил до Чапа: "От такова нищожество не може да се ревнува и аз разбира се, не ревнувам. А тя наистина е възмутена от  наглостта Ви и струва ми се, достатъчно ярко Ви е изразила презрението си..." Василий Иванич не разбирал такъв поетичен изказ и за всеки случай отговарял: "Тъп коняр!"
После дошла Комисия отгоре и разпоредила Фурманов и жена му да се разкарат в друг район на Русия, далече от сваляча Чапаев.
6. Василий Иванич много се разочаровал и се заканил да си върне мацката, но вече нямало за кога - бил убит на 5 септември 1919 при загадъчни обстоятелства. Ето такива са свидните жертви на революцията.

Фурманов и жена му Анна.                               

















Чапаев /с превръзката/, вляво - Фурманов,
долу вляво - Петка

неделя, 19 януари 2014 г.

Сексът при жирафите

1. Отпадна гнусната клевета, че при жирафите, 94% от съвокупленията са хомосексуални. Според Прат и Андерсън, когато младите самци се бутат с шия /некинг/, за да си определят йерархиите, понякога единият жираф се опитвал да го подпъхне на другия, което се оценява като хомосексуализъм. Изобщо не е толкова просто.
2. Всъщност, сексът при жирафите е доста по-връткав от човешкия. Самката влиза в еструс един ден на всеки две седмици. Доброто възпитание задължава мъжките периодично да я проверяват, душейки урината и. При това, те правят специални движения с устни, за да може ароматът да проникне в една чувствителна жлеза, скрита надълбоко. Изисква се и жирафката малко да съдейства - тя трябва да подпикне, точно когато хер Жирафът се приближи към нея, но може и да не го направи, от зле разбрано чувство на гордост. Когато той усети, че може, започва ухажването. В тази фаза, жироскопът ходи навсякъде с нея, побутва я в горичката с цел усамотяване, обядват заедно и т.н., като периодично се опитва да интимничи с нея. Обикновено тя отхвърля подобна фамилиарност и тогава той се прави, че няма нищо, продължавайки мълчаливо да ходи с нея. И така няколко дни, т.е. може и нищо да не се случи. Понякога обаче, самката одобрява ситуацията и позволява на мъжкото жирардо да я възкачи - имаме съвокупление. Разполагаме и с поетично описание на процеса: "At last she may stand for him; he mounts, makes three or four vigorous thrusts the last of which brings his head and neck into a position so nearly upright that he seems to be about to fall over backwards, and in a moment they have both returned to browsing". /Без превод, заради малките читатели/.
3. Прат&Андерсън за три години наблюдения отбелязват 304 уринни теста, 46 ухажвания и само едно /за 3264 часа наблюдения! - пишат те разочаровано/ съвокупление. От друга страна, наблюдаваната популация е нараснала с 22 нови жирафчета. Ей, Прат, ей Андерсън, къде гледахте бе, хора, къде се пипахте?

* На сн.: полезна книга: "9000 л. мултикултурални градински стенописа, които трябва да видите преди да умрете".
оттук: http://liartownusa.tumblr.com/post/57822969136/9000-shitty-multi-cultural-garden-murals-to-see

четвъртък, 16 януари 2014 г.

Две странни истории

1. Нямам никакво намерение като минавам с колата по стената на язовир Голям Беглик, тя да се срути и да падна във водата, защото е изтекла изчислената за 100 000 минавания издържливост и точно аз съм стохиляди и първият клетник. Наложи ми се да работя скоро там. Помагах да строят почивен дом на някакъв профсъюз в резервата и понеже е забранено, работехме само нощем. Та минавах по стената натоварен с Итонг нощем и то често, и като гледах тъмната бездна, се плашех за себе си. Един път попитах пазача на стената бай Бр. следи ли и някой състоянието. "Следим го", каза бай Бр. - "правим цикли с екстрасенс". Преди е било с дефектометрия от БАН, сега няма такива специалисти и използват екстрасенси. Ама и тоя бай Бр., да го е*а в професионалиста! Правели "цикли с екстрасенс". Те и магия сигурно и правят на стената, да стои, да не пада. Идиоти.
2. Анатолий Калашников, конструкторът на безсмъртния АК-47 бил обикновен учител по руски език и литература и нищо не бил конструирал в живота си, докато не се запознал с легендарния Хуго Шмайзер. Това станало в рамките на репарационния проект "Крадени немски заводи и технологии" от 1946 година. Хуго пристигнал в Саратов /родният град на русиста/ заедно с още 140 пленени работници /всички, които са оживели след бомбардировките/ от заводите Шмайзер-верлаг GmbH и с 500 големи сандъка - самият завод. Нямало къде и настанили хер Шмайзер на квартира при Калашников и вечер те се събирали в кухничката да си говорят. Счита се, че при тези разговори, у Калашников се събудил конструкторски талант и една сутрин, докато хер Шмайзер още спял, таваришч Калашников бил готов с чертежите на новоизобретения си автомат в местния отдел на ГПУ. Разказват, че изпитанията вървели зле, защото обиденият по неизвестни причини Шмайзер саботирал проекта. После Шмайзер някъде заминал или изчезнал, не е ясно - тогава не е било възпитано да се интересуваш прекалено за тия неща. 
Невероятното е, че само три месеца по-късно, през август, към проекта "АК-47" се присъединява друг легендарен немски оръжеен конструктор - Хайнц Аутомат /"картечен пистолет-автомат-HA-42"/. И тогава вече, двамата гении - литераторът Калашников и Машиненинженерен дас Аутомат осъществяват парадигматичния тласък довел до появата на безсмъртния АК.

*на сн.: календар за януари 2014 с котенца (от http://liartownusa.tumblr.com/post/71616260656/social-justice-kittens-2014-calendar-sample )

сряда, 15 януари 2014 г.

Човешки кръстоски в близко бъдеще

Ето как през 30-те /20 в./ художникът Daniel Rudaux си представя проблема с генното инженерство при човека. Оптимист е.

Кръстосването на хора със светулки, ще осигурява силен светлинен източник в челната област и ще развие нов вид отношения между хората. На картината: нощен пикник. Романтичната двойка няма нужда от допълнително захранване.

Кръстосването на човек, обичащ туризма с шестокрако насекомо, ще доведе до поява на много интелигентен вид планински водач и спасител-всъдеход. На картината виждаме шестокрак скален екскурзовод, успокояващ безразсъден турист, че няма проблем, ще го спаси.


Кръстосването на човек с октопод, ще направи полицията много по-ефективна в борбата с организираната престъпност. На картината - полицай едномоментно задържа управляващото ядро на мафиотска група

Човек кръстосан с електрически скат ще представлява сериозна опасност за агресивно настроени маймуни, при изследователски експедиции в джунглата. На картината: човек възпитава див макак чрез лек токов удар /380V- 55A/

Хора, кръстосани с някои видове риби, ще ни направят постоянни посетители в подводното царство, поради хрилете, които ще получим в шийната област. На картината: майка човекориба обучава децата си човекорибки на подводен лов от засада.



събота, 11 януари 2014 г.

Да кажеш "не"

1. Възпитаните хора обикновено трудно казват "не". Даже, гледат въобще да не го казват, ако може. А не може, защото тогава едни по-малко възпитани им се качват на главата и там им шибат мозъка с малки черни камшичета от чортова кожа.
2. Веднъж, при една израелска писателка, дошъл човек, живеещ постоянно в психиатрична болница, но тъй като бил спокоен и неагресивен, го пускали в отпуск в града. Пациентът донесъл тлъст ръкопис, над който работил няколко години. Обяснил, че в болницата всички му се присмиват, но той иска да узнае мнението на известен писател и критик, т.е., нейното.
3. Жената започнала да чете, а човекът стоял до нея и внимателно проследявал да не прескочи някоя страница без да иска. По този начин, само за половин ден, книгата била прочетена.
- Е как е? - попитал болният.
- Ами никак не е зле - внимателно казала жената, въпреки че текстът бил абсолютно налуден.
- Напишете ми тогава една рецензия, моля, казал авторът.
Жената решила, че това не я ангажира, а на болния ще му стане приятно и написала възторжен текст. 
4. Пациентът благодарил, взел листа и хукнал директно към едно издателство. Там прочели отзива, взели ръкописа за прочит и веднага разбрали какво е станало. За да не обиждат човека и те се включили в играта. Разкарвайки го меко, те казали, че сега е криза, издателите са се свили и печатат само на авторски разноски. Болният попитал колко ще струва и с тази информация на уста, отново се появил при писателката: 
- На вас май доста ви хареса моята книга, нали?
- О, да - казала тя - иска ли питане.
- Работата е там, че и в издателството много я харесаха, но нямат пари да я издадат. Дали не можете да ми дадете назаем едикаква си сума?
5. Жената му дала парите. Книгата излязла с нейн предговор. Пациентът бил щастлив, още повече, че издателството му дарило целия тираж /по книжарниците такъв текст нямало как да се появи/. Сега вече, дебютантът раздавал на всички - лекари, сестри, санитари, книгата си и скромно мълвял: "Е, защото нали не ми вярвахте де, но виждате..."
6. Да не забравя: месеци наред, пациентът връщал заема на писателката на малки части от инвалидната си пенсия.

* на сн.: Полезна книга - дадени са по-важните рождени дни на различни животни.

понеделник, 6 януари 2014 г.

За неканоничните портрети

1. На 22 април 1934 в ГПУ /за децата: политическата полиция в СССР/ - гр. Свердловск се получава следното донесение:
"В районния комитет е получен портрет на др. Сталин, нарисуван умело и точно, със значителна прилика в лицето, от човек, занимавал се с рисуване. На лист с размер половин тетрадка е изобразен др. Сталин, седящ на маса, в размисъл, едната му ръка /лявата/ е опряна на главата, а с дясната държи халба; на масата има бутилка вино /както е видно/, а в чиния пред него има изсъхнала, /буквално кожа и кости/ сельодка. Портретът е изпратен от др. Зонова, парторг в Детския туберкулозен санаториум, която проверявала стаите за подготовката им за 1-ви май. Забелязвайки портрета в стаята на преподавателя Зирянов /преподава география/ тя изпратила пионерския ръководител да го открадне, което той направил.
Приложение: портрет, нарисуван с молив
Зав. управление 3 район на г. Свердловск, др. Шепельов"
2. Из показанията на обвиняемия Зирянов В. К. от 25.02.1935 г.
Въпрос: Разкажете, какво ви накара да нарисувате др. Сталин в такъв вид?
Отговор: Приблизително на 5 април 1934 г. аз се върнах от училище N. 15 и започнах да рисувам на четвъртинка лист пияницата Костирев, обущар в Агафуровските вили. В процеса на оформяне на рисунката, започна вместо Костирев да се появява др. Сталин. Аз, без да се замисля върху това, продължих да рисувам портрета, въпреки че вече бях уверен, че се получава др. Сталин. Не считайки, че е престъпление да се рисува др. Сталин в този му вид, завърших рисунката докрай.
Въпрос: На кого показахте портрета на др. Сталин?
Отговор: Портретът на др. Сталин донесох в училището, за да го покажа на педагога Суслова, да го оцени от художествена гледна точка и да прецени имам ли способности за рисуване. Портретът го видяха: Суслова, Устинова и още някой трети, не помня кой. Всички те, отбелязаха, че това е др. Сталин.
Въпрос: Признавате ли този факт като антисъветско деяние, насочено към дискредитация на вожда, др. Сталин?
Отговор: Даденото деяние, т.е. рисуването на този портрет, признавам за антисъветско, но то е извършено от мен без умисъл. Повече нищо не мога да добавя. Написаното прочетох.
3. Осъден е на 5 години лишаване от свобода, след касация срокът е намален на 1.5 г. Към момента на осъждане, човекът е бил 22 годишен.
4. Тъжно, че чак страшно.

*на сн.: гореспоменатият портрет

събота, 4 януари 2014 г.

Напускане на кораба

1. Тези дни прочетох една история, която ме натъжи, въпреки че, ендът като цяло беше хепи. Един руснак, Станислав Курилов /р. 1936г./, си живеел тихо и мирно в провинцията и от малък много си мечтаел да пътешества из тропическите морета. А кой не си е? За целта, завършил метеорология и океанография, но вместо да преследва рачета-осмокрачета из кораловите рифове, изучавал дълбоководната фауна на Баренцово море.
2. И там е красиво, особено когато си пробиеш дупка в леда и се спуснеш отдолу с акваланг, но човекът искал да му е топло и шарени тропически рибки да му правят "здрасти-здрасти". След като почувствал как мечтата му отплува, Станислав опитал с екскурзия, но го блокирали, защото сестра му сгрешила да се ожени за индиец и да заживее в Канада.
3. След шестия отказ да го пуснат в Тропиците, Станислав научил за един особено извратен вид круизи, при които корабът тръгвал от Владивосток и без да се отбие в нито едно пристанище, стигал до Екватора, там правел кръгче и айде обратно. Събитието се наричало "От зима в лято" и записването било олекотено, защото се приемало, че трябва да си откачен за да скочиш от кораба в открито море, бягайки от соца.
4. На 2 декември 1974 г. отплавали. По пътя, руснаците се забавлявали контролирано около три дена /тихи игри, викторини, томболи, танци, политпросвета/, но след това фантомът на свободата и съпътстващото го щастие и пиянство се разраснали до степен, аниматорите да махнат с ръка и всички да се прегърнат. 
5. Междувременно, Курилов имал доста работа. В началото маршрутът се пазел в тайна, затова той подробно изучил кораба. Разбрало се, защо този тип екскурзии са толкова достъпни - лайнерът бил оборудван като плаващ затвор. Палубите били направени така, че ако скочиш, да паднеш пак на кораба, по целия борд имало нещо като подводни крила, които да те довършат, ако пък си чак такъв акробат, илюминаторите се отваряли диаметрално - и бебе не ще мине. Имало обаче, едно местенце - отзад около винтовете, където, ако се засилиш яко и скочиш, и не те смели винтът, може и да успееш.
6. На третия ден закачили схема на маршрута, че даже и по дати. Курилов изчислил, че единственият удобен момент за бягство, ще е нощта на 13 декември - корабът минавал на около 100 км от малък филипински остров /Сяргао/. След кратък диалог с вътрешния глас /"изчакай още малко де, задава се буря, къде се разбърза"?/, туристът взел маската, шнорхела и плавниците и скочил. След 20-метров полет паднал до винта и щял да приключи, но в последния момент се измъкнал от турбуленцията му и успял да се отдалечи. Междувременно вълните станали седемметрови и героят се носел сред тях като бутилка с прощално писмо.
7. След две нощи в океана, сред вълни на страх и отчаяние, чудни видения и кратки изключвания на съзнанието, Станислав бива изхвърлен от прибоя на брега на желания остров. Там го открил местен рибар с двете си деца. Изплашили се, защото той целия светел от полепналия планктон, а наблизо имало гробище, та хората си помислили разни работи. Обаче, дъщеричката знаела малко английски и не се побояла да го пипне, и се разбрало, че е скочил от кораб. 
"А къде са останалите"?, попитало детето, приемайки, че се касае за корабокрушение. Не - казал Станислав - нямаше корабокрушение. "Е защо скочи тогава"? На този въпрос, казва Курилов - не можах да отговоря.
8. Следва политическо убежище в Канада, задочна присъда от Сесесерейците - 10 години затвор за измяна на родината и работа по специалността в топлите морета - Израел.
9. Станислав умира през 1998 г. /на 61г./ при изследване дъното на Генисаретското езеро.

Книгата му е добра: "Сам в океана" (рус.)