1. Всеки знае за Станфордския експеримент /1971/, в който психологът Филип Зимбардо си подбира 21 студенти и ги кара да играят на "затвор" в мазето на Психологическия факултет със строго научна цел, естествено. Единайсет от тях ще са "надзиратели", останалите - "затворници".
2. Първоначално, експериментът щял да е две седмици, но към шестия ден, нещата стават неконтролируеми и Зимбардо го прекратява. И какво толкова го изплашва? Ами, почва да става твърде истинско - надзирателите се превръщат в садистични гадове, затворените клетници вдигат бунт и т.н.
3. Всъщност, експериментът изследва колко бързо и как точно настъпва озверяването на нормални, добре възпитани младежи, поставени в екстремални условия и виждаме, че Зимбардовите студенти-психолози, изобщо не се туткат - готови са още на втория ден.
4. Това, което приятно ме вдъхнови в книгата /Филип Зимбардо, "Ефектът Луцифер", има я на български отскоро/, е паралелът, който Зимбардо прави между злодеянието и героизма. Цитат:
"И така, трябва да се съгласим, че мнозинството хора, вършещи злини, твърде малко се отличава от това на героите. Баналността на злото има много общо с баналността на героизма. Нито едното, нито другото не е пряко следствие на някаква особена предразположеност; в човешката душа или в генома, няма никакви специфични признаци, предразполагащи към патология или героизъм. И двете възникват в определени ситуации и в определено време, под влиянието на мощни ситуационни фактори, подбуждащи ни да пресечем границата между бездействието и действието. Съчетавайки се, те увеличават вероятността за извършване на зло или на добро. Сред тях са: груповият натиск и груповата идентичност, превръщането на личната отговорност в колективна, ориентацията към "тук и сега", отсъствието на мисли за бъдещи последствия, наличието на примери за подражание и изповядването на дадена идеология".
5. И без Зимбардо си го знам: няма надежда, но има надежда.
Древните гърци използвали понятието ὑβρίς (хюбрис) за поведение което надхвърля нормата, става героично до лудост, предизвиква боговете, (Диомед поваля Арес на бойното поле...) но може да доведе и до много злини. Понятието е амбивалентно точно по този начин (гороизъм/злодеяние) съдържа ексцес, който може да се тълкува и положително и отрицателно... Днес в модерния английски думата е свързана с геройчна, но по-скоро нарцистична арогантност.
ОтговорИзтриванеДа! Мисля, че хубрисът е това, което в бълг. съответства на "тщеславие" или "възгордяване"/"демон, с очарователна форма”, Й. Зл./. Интересно, че в руския различават "гордыня" - лошата гордост и "гордость" - добрата.
ОтговорИзтриване