петък, 25 август 2017 г.

Експериментален Луцифер

1. Всеки знае за Станфордския експеримент /1971/, в който психологът Филип Зимбардо си подбира 21 студенти и ги кара да играят на "затвор" в мазето на Психологическия факултет със строго научна цел, естествено. Единайсет от тях ще са "надзиратели", останалите - "затворници". 
2. Първоначално, експериментът щял да е две седмици, но към шестия ден, нещата стават неконтролируеми и Зимбардо го прекратява. И какво толкова го изплашва? Ами, почва да става твърде истинско - надзирателите се превръщат в садистични гадове, затворените клетници вдигат бунт и т.н.
3. Всъщност, експериментът изследва колко бързо и как точно настъпва озверяването на нормални, добре възпитани младежи, поставени в екстремални условия и виждаме, че Зимбардовите студенти-психолози, изобщо не се туткат - готови са още на втория ден.
4. Това, което приятно ме вдъхнови в книгата /Филип Зимбардо, "Ефектът Луцифер", има я на български отскоро/, е паралелът, който Зимбардо прави между злодеянието и героизма. Цитат:
"И така, трябва да се съгласим, че мнозинството хора, вършещи злини, твърде малко се отличава от това на героите. Баналността на злото има много общо с баналността на героизма. Нито едното, нито другото не е пряко следствие на някаква особена предразположеност; в човешката душа или в генома, няма никакви специфични признаци, предразполагащи към патология или героизъм. И двете възникват в определени ситуации и в определено време, под влиянието на мощни ситуационни фактори, подбуждащи ни да пресечем границата между бездействието и действието. Съчетавайки се, те увеличават вероятността за извършване на зло или на добро. Сред тях са:  груповият натиск и груповата идентичност, превръщането на личната отговорност в колективна, ориентацията към "тук и сега", отсъствието на мисли за бъдещи последствия, наличието на примери за подражание и изповядването на дадена идеология".
5. И без Зимбардо си го знам: няма надежда, но има надежда.

2 коментара:

  1. Древните гърци използвали понятието ὑβρίς (хюбрис) за поведение което надхвърля нормата, става героично до лудост, предизвиква боговете, (Диомед поваля Арес на бойното поле...) но може да доведе и до много злини. Понятието е амбивалентно точно по този начин (гороизъм/злодеяние) съдържа ексцес, който може да се тълкува и положително и отрицателно... Днес в модерния английски думата е свързана с геройчна, но по-скоро нарцистична арогантност.

    ОтговорИзтриване
  2. Да! Мисля, че хубрисът е това, което в бълг. съответства на "тщеславие" или "възгордяване"/"демон, с очарователна форма”, Й. Зл./. Интересно, че в руския различават "гордыня" - лошата гордост и "гордость" - добрата.

    ОтговорИзтриване