Показват се публикациите с етикет фрагменти. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет фрагменти. Показване на всички публикации

събота, 16 март 2024 г.

Фр. 9

1. Понякога като ми се появят неприятни мисли, започвам да ходя под лек наклон, естествено наляво. Друг път - когато имам леки мисли, се накланям надясно. Има разбира се и един тънък конец, който минава централно /сагитално/ и който ме задържа в средата
2. Откривам два вида хора: едните се лутат мъчително в рефлексиите си, а другите пребивават в нормалното митологично съзнание, където се опитват да управляват личните си магии чрез рисунки по кожата, безглутенов свят, алкохолни експерименти и др., но и те се измъчват доста
3. На един човек му се наложило временно да се грижи за Райската градина, защото на ангела-градинар внезапно му изникнал ангажимент. И този човек после се оплаквал в интервю: “Да поддържаш Градината изобщо не е толкова трудно. Неприятното е, че трябваше едновременно да се грижа и за Адската градина (за което те премълчаха). Наричаха я “Фабрика за сбъднати мечти” и твърдяха, че това било някак свързано със световната хармония"

* ил.: Фернандо Ботеро

вторник, 6 февруари 2024 г.

Фрагменти 8

1. Има филми, дето като излезеш от салона и погледнеш наоколо - виждаш, че филмът продължава и навън. По същия начин се разминават с теб, по същия начин звучат глухите интонации на минувачите, улиците - и те филмово осветени. Веднъж даже ми се стори, че чувам репетиращ оркестър на площада. И съм почти сигурен, че качественият филм започва да режисира ситуацията около себе си, поне за известно време, докато пошлата функционалност на битието върне всичко на мястото му
2. Колко е различно: ако направиш на непозната жена съвсем прост комплимент през деня, примерно: “Каква красива чанта имате, винаги съм си мечтал за такава” със сигурност ще и стане приятно. Но ако и кажеш същото нещо по тъмно, ще се уплаши и ще го приеме като сексуална заплаха. Особено ако си облякъл красивия си бежов шлифер.

вторник, 6 август 2019 г.

Фрагментации 08-19

1. Човек като отиде на зъболекар и изведнъж разбира, че всичко досега е било една гигантска суета. Това "кой съм", "накъде отивам", "какъв е смисълът", "какво е любовта" - става изведнъж неясен фон, а пред очите ти се появява плакат, на който с големи букви е изписано: "Memento mori!" И наистина, ти си на стола, слабо познат човек вкарва в устата ти малка газова турбина въртяща се с 3900 оборота в минута и ти точно тогава да се замислиш "дали направих достатъчно добрини на хората?" Пич, животът ти виси на косъм, какви добрини? Я по-добре се приготви да умреш!
2. Както ни учеше едно време Скорсизи: "Много е важно как ще влезеш в кадъра, това определя и темпа, и ритъма на епизода по-нататък". Малко от нас после станаха актьори и още по-малко останаха в Холивуд, но навикът да влизаме ефектно в кадъра (задавайки темпа и ритъма на произведението) си ни остана завинаги
3. Дочух странен разговор: "Още от 14-годишна се движа само с такси". "Ама къде, в кой град това?" - попита я приятелката и. "Е, не в България, естествено!"
4. Не всеки е успявал да си отговори на въпроса "Кого искаш да бъдеш?" Има толкова примамливи възможности. Лично аз знам кого - искам да съм Стиви Уондър. Ама, че малко съм щял да недовиждам (всъщност - въобще нищо няма да виждам) и съм щял да съм пълничък (Стиви гони двестате) - какво от това - нали като запея и всичко ще си дойде по местата. Единственото е, че човек не може да пее непрекъснато и подозирам, че леки проблеми ще се появяват в промеждутъците между песните.

* сн.: Txema Salvans

неделя, 30 юли 2017 г.

Фрагменти 07-17-2

1. Понякога си зареждам колата на едно място с много евтин бензин. Не знам какво ми наливат, но не забелязвам разлика, освен, че се появява едно особено тракане в двигателя, но като пусна по-силно радиото, то изчезва. Тази бензиностанция, освен на мен, е любимка и на тиролските камиони /ТИР-овете/. Последният път, тирът преди мен си наля 285 литра дизел. Двеста осемдесет и пет литра, копеле! Какви чудовища мъжествени!
2. Има едни ситуации, в които тъкмо решиш някакъв проблем и веднага някой ти казва: "ей, що не се обади по-рано, щяхме да го решим веднага" или "ако не бях в отпуск щях да ти помогна да свършим работата за пет минути" и т.н. Особено ефектно е, когато чакам пред лекарски кабинет. Като ми дойде редът и вляза, казват: "о, защо не каза че си колега, щеше да минеш веднага". Е как защо, защото вече съм го казвал и нищо особено не се е случвало, затова.
3. Качих си пет pdf-a на Бетълхайм в Гугъл-диска и си мълвя: рай за колекционера - трупаш си книгите някъде на сигурно, в облак и когато искаш си ги почитваш от всяка точка на света, ако искаш си разпечатваш нещо и т.н. После си мисля - какъв рай, каква сигурност - при една кибератака всички тия интернет-хранилища, облаци и т.н., ще изчезнат моменталически. А след това си казвам: какво четене, при една кибератака, като изляза сутринта, нито един банкомат няма да ми даде ст'инки - ще умра от глад като начало.

* сн: Justin Kimball

сряда, 12 юли 2017 г.

Фрагменти 07.17

1. Да можеше хората да са безсмъртни. Но по следната схема - безсмъртни да са всички мои близки, после всички добри хора и накрая, без изобщо да е сигурно, може би просто като приятен бонус - аз. Не, обърках се - в обратен ред, за да знам дали е станало.
2. По шосетата около Трън, мога да проследя сложната за неспециалист схема на родната икономика - откъм Сърбия идат автовози накачулени със стари коли - гледат ме с фарчетата си като печални, поробени калинки - това е вносът ни, а из района курсират бодри, стари руски камиони с трупи: здравствуйте таваришч, мы снова здесь! - това е износът ни. Мисля, че се развиваме в добра посока - в края на краищата, свлачищата развеселяват ландшафта.
3. Сашо или за възпитанието. За естетиката на Сашо /5 г./ вече не се тревожа, момчето показва един добре балансиран вкус - от видеото предпочита Мистър Бийн, а от аудиото - Ричард Бона. Също така, успях да науча Делян /2 г./ да се представя като Сашо, а вече по собствена инициатива, той започна да твърди, че е на 13. Нека свикват, както знаем: "Животът е сцена, а всички ние сме актьори в нея”.
4. Е, остана само Сашо /5г./ да се съгласи да носи сандалите си без чорапи и готово.

* фото: Кристина Родеро

сряда, 24 май 2017 г.

Фрагм. 05-17

1. Защо в сайтовете за покупко-продажба на разни дребни неща, всички говорят как ще си "закупят" нещото? Защо просто не го "купят"? По-тържествено ли им звучи? Тогава да добавят и други тържествени думи: "товарителница", "франко гарата", "спедиция", "логистичен". "Кетъринг" също не е лоша дума. 
Дразни ме всичко това
2. Преди, доста внимавах да не ставам член на никакви организации, сега ми е по-спокойно, защото вече не ми предлагат. Преимуществата на членството в която и да е организация, както знаем е едно - член си. В този смисъл, мисля че нямам нужда от организация.
3. Легендарният шахматист Капабланка през 1919 г. дал сеанс на едновременна игра в британския парламент, като разбира се, победил всички. Попитали го за мнение и той казал: "Не забелязах някакви дълбоки стратегии, но в тактически план, те имаха интересни хрумвания. Едни опитваха забранени ходове, други връщаха на дъската вече снета фигура, надявайки се, че няма да забележа, трети правеха зад гърба ми известни размествания на фигурите. Като цяло, ако бих бил на мястото на избирателите, насочили тези джентълмени към Парламента, бих ги наглеждал постоянно;

сряда, 5 април 2017 г.

Фрагменти 04-17

1. Интересна версия за етимологията на "science" /наука/.
Science - лат. - scire - отделям едно от друго - грц - schizein - разцепвам разсичам - праиндоевроп. - skei - отделям, разцепвам, skita - старонемски - дефекирам, изпражнявам се, /срв. to shit/.
Значи, все пак стигаме до шит, каквото подозрение имах.
2. Желателно е да се превеждат имената на хората. Например: Лепа Брена - от срб. - "лепа" - хубава, "брена" - бренен, тленен, смъртен /ж.р./. Значи: Бренна хубавица, /вар. хубава бренница/
3. Ядох някакъв кашкавал с калциев двухлорид. Защо ми го пишат това? Явно са преценили, че няма толкова да се изплаша. А това, което не споменават в етикета, например трифенилфосфатометил гликолацетатопараоксиетилодиетилпаравениленхлорид, това що не го написахте? Защото ще се изплаша доста повече.
4. От спомените на Владимир Буковски, за наказателната психиатрия в СССР:
"Всичко, което сега ще кажа, всеки мой жест, тя /психиатърката, б.м./ ще изврати и ще го запише в историята на болестта... Да се палиш не бива - ще запише: "Възбуден, болестно фиксиран върху емоционално значими за него теми". Аминазинът ти е сигурен. Ако си твърде потиснат, мрачен, ще запише, че си депресивен. Да си весел, също не бива - "неадекватна реакция". Безразличието е още по-опасно, ще запише: "емоционално снижение", "вялост" - симптоми на шизофрения.

*на сн.: бръм-бръм, реди ту гоу

петък, 3 март 2017 г.

Фрагм. - 03-17

1. Непростимо бях забравил какво е, да те вземат първи от детската градина. Каква гордост, какво очарование! Какво мощно доказателство, че най ме обичат мене. А последен? Останал си заедно с група от четирима клетници обикалящи меланхолично около учителката, на която животът към този час и е омръзнал порядъчно, с тъжен трепет поглеждаш към вратата, украсена с безумните произведения на незнаен художник. Какъв живот е това? Защо не идват? А ще дойдат ли изобщо? Дали не са решили повече да не идват?
2. На един приятел му се повредила камерата на телефона, точно когато открил морбидната прелест на мобилографията. И то, как се повредила - снима си той някоя красива гледка, а тя му прави селфи. Друга красива гледка - хоп, пак той отпред! Сменя опции-мопции - няма бе, едната камера само работи и толкоз. Ако беше хитра технологична лисица /а той не е/, можеше да обърне телефона и да си снима пейзажите с камерата за селфита, но тогава, ще му е малко объркано, както е въобще в този жанр.
3. В Бутан не се продават цигари и никой не пуши. Ако си турист, можеш да си внесеш 200 цигари на влизане, независимо за колко време идваш. А то - за колко време идваш - за двеста цигари време идваш, обикновено. И защо да пушат - все едно устата им е заета - всички дъвчат бетел и го плюят. Ето табела приканваща да не се плюе по стените:
4. Джон Скофийлд, един от водещите джаз-китаристи:
"Когато бях по-млад и тъкмо започнах да давам интервюта, си мислех: "еха, колко хубаво - сега ще мога подробно и точно да им обясня какво свиря". А после осъзнах, че всъщност, нищо не мога да разкажа за музиката си. Когато разбрах това, ми стана тъжно и реших: я по-добре да я свиря, вместо да говоря за нея"...

* фото: Angela Bacon Kidwell

сряда, 21 декември 2016 г.

Фрагм. 12-16-2

1. Някакво изгодно кафе си купих - "Деко". И нали съм прост, помислих си, че ще е нещо Ар деко - пиеш го и всякакви завъртулки и финтифлюги ти се веят и жени те гледат замечтано. Вместо това - безкофеиново се оказа копелето - сутрин ставаш, пиеш три кафета и пак си лягаш, вместо да се разтрепериш творчески. Поне ще го излочим бързо - върви като лимонадкен и положително е полезно. А за кафе тичаме нееднократно до магазина с пурите, баси.
2. С един пациент си говорихме за Дънов, с когото съм слабо запознат, но пък споменах Гурджиев, с когото съм още по-слабо запознат. Това някак си го раздразни, не знам защо. Заподозрях, че сигурно са се карали концептуално и не са се разбрали нещо /не пациентът с Гурджиев, а Дънов с последния/. Реших да действам вабанк и грубо изтърсих, че харесвам Блаватская /четях я като езотеричен фикшън за Хималаите/. Не я беше чувал. Титаникът на мисълта му беше заседнал върху Дънов и неумолимо се накланяше към ледената бездна.

* рисунка: Trish Biddle

вторник, 6 декември 2016 г.

Фрагм. 12-16

1. Поредната съмнително-прекрасна гавра на Гай Ричи /"Агент U.N.C.L.E."/ - шейсетте, ГДР. Трабант /с немски суперагент - ЩАЗИ/ и Вартбург /с американски суперагент - CIA и красива немкиня-автомонтьорка/, в лудешка гонка из улиците на Изт. Берлин, като от време на време колите се отъркват, но нищо им няма и продължават. Автомобилите са тунинговани, щото пердашат яко, купето на Трабанта, нали шпионско, не е от картон, както е редно, а очевидно от 4 милиметрова поцинкована ламарина - изобщо не се разпада от сериозните удари на американския шпионин.
Американецът се казва Наполеон Соло, не е ли прекрасно!
2. Набоков, "Матилда".
"... Наистина, човек за да е щастлив, трябва поне час на ден, поне десет минути, да съществува машинално. А пък аз - винаги разголен, винаги зрящ, даже насън не преставах да се наблюдавам, не разбирайки нищо от битието си, ужасен от мисълта, че не мога да се изключа и завиждам на обикновените хора - чиновници, революционери, продавачи, които уверено и съсредоточено вършат скромното си дело. Нямах даже обвивка. И в тези страшни, нежносини утрини, тракайки с токове през пустинята на града, аз си представях човек, загубил разсъдъка си, защото е започнал отчетливо да усеща движението на земното кълбо. Той би крачил балансирайки, хващайки се за мебелите или щеше да сяда до прозореца с възбудена усмивка като пътник, който във влака изведнъж ви казва: "Страхотно пердашим!"
3. В един форум: "не е важно да пишеш без грешки, а да имаш сърце". 
Тогава разбира се, важи и обратното - важно е да имаш сърце, не е важно да знаеш къде е. Защо да не мислиш, че то се разполага малко над коляното, вдясно. Нима това би променило нещо?

фото: Greg Miller

петък, 26 август 2016 г.

Фрагменти_3 - 08-16

1. През 1897, четиринайсетгодишният Хашек след хулигански изпълнения - сбиване с полицай, чупене на витрини /антигермански демонстрации/ е арестуван, заради камъните, намерени в джобовете му. В участъка попада на следовател-шегобиец, с когото разиграват комедия в стил, който по-късно /1921/ ще видим в Оня Роман. Момчето казва, че камъните са минерали, купени за училищната колекция. Следователят отказва да повярва на тази благородна история и доверява на хулигана, че смята утре да го разстреля. Тогава Хашек написва прощално писмо до родителите си, което се е запазило, ето:
"Скъпа мамо! Утре не ме чакайте за обяд, тъй като ще бъда разстрелян. На господин учителя Гасперг кажете, че получените от мен минерали се намират в полицейското управление. Когато дойде моят приятел Войтишек Хорнхоф, предайте му, че са ме конвоирали 24 конни полицая. Кога ще е погребението ми, все още не е решено."
2. Съвсем в началото на колективизацията в СССР /1928г./, когато властта вече отнема добитък и инвентар от селяните, но все още не ги избива директно /засега само готвят списъците/, някои по-простодушни, но грамотни аграрии пишат до Сталин писма със следното съдържание:
"Съвсем глупав човек се оказа ти, Сталин. Само си помисли, какви ги вършиш: взимаш добитъка, слагаш го в студени помещения и кравите там умират. Ако не разбираш нищо от селски труд, поне не се меси, че хората ти се смеят."
Накрая слагали дата, подпис и домашен адрес. Оставало само службите да дойдат и да приберат клетия глупец.
3. В едно есе за трудната съдба на писателите, авторът беше преизчислил хонорара на Достоевски за "Идиот" в сегашни пари и сумата бе 184 000 долара. Тъй като номерът с тия преизчислявания е много хлъзгав, авторът беше заложил на сигурното - еквивалентът се получаваше чрез цената на килограм телешко в Санкт Петербург тогава и сега. Методът ми изглежда надежден.

*на сн.: между селата

събота, 13 август 2016 г.

Фрагменти_2 - 08-16

1. Много бъркам Бърнард Шоу с Моъм. И двамата са ръсели афоризми от сутрин до вечер, някои от тях съм запомнил по загадъчен механизъм и ми е неприятно като бъркам кой, кое е казал. Шоу беше с архетипния сюжет "Пигмалион", а Моъм - с "Луна и грош", подарена ми на рожден ден, непрочетена, така и не можах да я преподаря на никого от приятелите ми. Е, тогава се четеше Голдмън, Фицджералд и Ъпдайк, къде ги търсиш. Ето два афоризъма:
Моъм
"Странно нещо е животът. Ако откажеш да приемеш друго, освен най-доброто, много често го получаваш."
Шоу
"Здравата нация не обръща внимание на националността си, както здравият човек на гръбнака си."
2. "Един скитник разказвал на друг за дядо си. Той се бил разорил, защото започнал да колекционира колекции. Започнал с колекциониране на колекции от пеперуди, после продължил с колекции от марки, всичко това струвало доста пари. За колекция от колекции часовници му се наложило да продаде земите си, а за колекция от колекции минерали - домът си.
- И тук дядо ми, продължил разказа си скитникът - започнал да взима кредити с огромни проценти от лихварите. На сина си, тоест на моя баща, оставил наследство само от дългове, а той пък, ги завещал на мен. С такова наследство как да не станеш скитник? [...] Малко преди да се разори, дядо ми започнал да колекционира колекции от колекции."
(Луиджи Малерба, "Моцикони")

* сн.: Chema Madoz

четвъртък, 11 август 2016 г.

Фрагм.-08-16

1. Жена пресича улицата с някаква въшка на каишка, даже не и пинчер. Облечена с яке на което пише "Again on the road". Е пак ли я изпъдихте бе, че и с кучето.
2. Ернст Неизвестни /руски скулптор и художник, почина тези дни/, преди още да емигрира в САЩ през 1976, си стоял в ателието и си правел нещата, които никой не експонирал и не купувал. Майка му дала съвет: "Ернст, направи поне един Ленин с каскет та да ти потръгне, а после пак си вай своите неща." "Маман, казал Ернст - нека Люда /сестра му/ поработи една-две седмици като проститутка на гарата, та да се видим с пари, а после, ще се изкъпе и пак ще си е същата срамежлива девойка".
3. Това кататимно /основно на емоция/ мислене на хората, ще ме довърши.  Например бежанците - какво ме интересува спонтанно ли тръгнаха, САЩ ли ги накара, Русия ли? Не е ли по-интересно, че вече са тук и нещо би могло да се направи конкретно за тях, а не да седиш и да казваш през две минути: "Ах, гаден САЩ!", "Ах, гадна Русия" и т.н? А тестирането за наркотици в училище? Аз не си и мечтая всички внезапно да станат шахматисти, но все пак, не е ли възможно да се мисли повече от един ход напред - два например? И като ти излязат положителни 30% от учениците и какво ще направим с тях? Ще им се подиграваме, ще им сложим табели, ще ги бием, ще ги разстреляме? Коя е следващата стъпка? Няма следваща, важното е да изпитаме кефа от бламирането.

*на сн.: фрагм. от скулптура на Неизвестни

неделя, 16 март 2014 г.

Странни обекти

Манастирска чешма, подарък от дедо


Недовършена Венера

Лук аут

 Дръжчици за военни

Баща и дъщеря върху фино сукно

Vagina dentata

Aлпийско езеро

Алпийски цици