Pro-gnosis

Четох интересни, най-после позитивни прогнози за след кризата. Да не се бърка с предсказания. Ето минимална част

1. Мантрата "Светът вече няма да е същият" е безмислена - светът ще е същият умножен на две. Възстановяването на икономиката ще е бързо, защото тя се базира на консумацията на стоки и най-вече на услуги, а потребителят е по-пъргав от производителя и ще скочи да се задоволява двойно повече

2. След кризата ще получим идеалния потребител: абстинентен, поради продължително лишаване от любимите си навици, вещи, занимания, със зачервени очи, жален-страдалец, с лек депресивен хленч, с множество избуяли комплекси и желания, които кризата е усилила и изкарала на преден план и които ще трябва да бъдат удовлетворени бързо. Големите гръцки острови (Корфу, Самос, Андрос) ще бъдат отворени за посещение

3. Кризата се описва като V-образна. Като при всяка криза - процеси, които са били само като тенденция преди това, биват усилени и бързичко вкарани в практиките (напр. дистанционното обучение - ще се подобри софтуера и един много интересен ефект - родителите вече виждат кой, как и на какво обучава децата им и май не са много доволни - значи създава се реформистка нагласа и не само в образованието)

4. Мантрата "Сега сме като във война" е безмислена. Няма толкова загинали, няма бомбардировки, няма разрушаване на инфраструктурата - тя си стои и ни чака да ни дойде акълът

5. Ваксина ще бъде създадена по-бързо от очакваното, възможно недобре изпитана и с повече странични действия от други аналогични, но ефективна. Хората най-вероятно ще бъдат задължени да се ваксинират, ще има мрънкачи и конспирофили (както винаги, в рамките на статистическата погрешност), антиваксърите ще бъдат криминализирани

* Веднъж, на връщане от Гърция (Суфли, коприната и т.н.) нощувах край пътя в Сакар маунтин. На сутринта беше ето така

Фънки бизнес

1. С прогнозите е толкова специфично. През 1837 в Таймс излиза бележка от неизвестен футуролог, че ако веднага не ограничат конския транспорт, към 1940 Лондон ще се покрие с 8-метров слой конски изпр. Не съм бил в Лондон, но мисля, че няма такъв слой. Или историята за английския аналитик в MI5, който при пенсионирането си след 47 години служба, казал: "Всяка година песимисти и паникьори идваха при мен със зловещи прогнози за начало на световна война и всеки път аз ги опровергавах. Сгреших само два пъти."

2. А ето тук няколко прогнози на фамозния Киел Нордстрьом (книгата е "Funky Business Forever: How to Enjoy Capitalism", 2007 - "Фънки-бизнес форевър: как да се кефим на капитализма":

• Информацията се увеличава така, че всяка сутрин се събуждаш по-глупав от снощи
• Ценността на висшето образование става нищожна. Знанието в академичния свят вече не е уникално, монополът е разрушен. Вече не ви трябва Харвард, за да може знанията ви да са на “завършил Харвард”. Ако преди 5 години такава диплома ви е давала достъп до всяка корпорация, сега тези знания са достъпни за всеки желаещ и физическата диплома е на изчезване. Ако сега решите да пестите за престижно образование на детето си след 10 години - не си губете времето. Университетите ще престанат да съществуват в сегашния им вид. Специализирани знания са необходими, но това не ви гарантира успех. При приемане на работа, първо се гледат уменията на кандидата, а след това го обучават на отношения с колегите му, а вече може да се прави точно обратното: първо намирате човек, с когото ви е максимално комфортно, а после го обучавате на професионални умения. Всеки може да стане профи, но не всеки може да ви е приятен като човек
• В основата на конкурентноспособността трябва да са емоциите и въображението. Питат Стийв Джобс защо Mac OS X толкова добра и той отговаря: "Направихме иконите толкова красиви, че да ви се иска да ги близнете". Нито дума за мегахерци и гигабайти. Затова, основният въпрос, който трябва да си зададат компаниите е: "влюбени ли сме (не просто харесва ли ни и симпатизираме ли им), а именно - влюбени ли сме в продукцията си, колегите и купувачите си? А те в нас?" Прост тест: колко клиенти за последните две години са си татуирали логото на компанията ни на бицепсите си? Ако Харли-Дейвидсън го постига за племето си, защо да не могат и другите?
• В новата парадигма всички сме лаици, но това създава възможности за бизнеса, защото се нуждаем от компании, които постоянно да затварят разрива между новопостъпилата информация и нашите знания
• Държавите умират като структури. След 50 години вместо 218 страни ще има 600 града. След 25 години няма да има Австрия, защото още днес Австрия, това е Виена и разни градчета наоколо

* сн. Martino Di Silvestro