Показват се публикациите с етикет Алиса. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Алиса. Показване на всички публикации

вторник, 15 февруари 2022 г.

Вече видяно

Един познат ми каза, че е възпрепятстван да се видим и започнах да си фантазирам как точно е възпрепятстван. Малко след това се появи Ани Димова и ми припомни, че в любимата “Алиса” процедурата е изчерпателно описана:

— Трябва да си спомниш — забеляза Царя, — инак ще заповядам да те обезглавят.
Клетият Шапкар изпусна чашата и хляба с масло и падна на едно коляно.
— Аз съм беден човек, ваше величество… — започна той — жално ще бъд…
— Жално е, че не знаеш да говориш — каза Царя.
Едно от гвинейските прасета започна да ръкопляска, но веднага го възпрепятстваха разпоредителите на съда. (Тъй като думата е доста мъчна, просто ще ви обясня какво направиха. Донесоха голяма платнена торба, която се връзваше на края с връв, пуснаха вътре гвинейското прасе с главата надолу и седнаха отгоре.)
„Хубаво, че видях най-после как се прави — помисли Алиса. — Толкова често съм чела във вестниците, че: «през време на делото, някои от присъстващите се опитаха да ръкопляскат, но бидоха незабавно възпрепятствани от разпоредителите», а никога досега не знаех какво значи.“
— Ако това е всичко, което знаеш, можеш да почакаш долу — продължи Царя.
— Не мога да ида по-долу — каза Шапкаря. — И без това съм на пода.
— Тогава можеш да седнеш — отвърна Царя.
Тук другото гвинейско прасе започна да ръкопляска, но биде незабавно възпрепятствано.
„Отървахме се от гвинейските прасета — помисли Алиса. — Сега ще тръгне по-добре."


* на сн.: истинската Алиса

понеделник, 2 април 2018 г.

Living Next Door to Alice

1. Винаги ми е било по-интересно кой и как стига до нещото, отколкото самото нещо. Например, какъв човек трябва да си, за да напишеш чудесното чудо “Алиса”. Ето.
2. Из писмо на Ч. Доджсън (Луис Карол) до сестричките Лидел: "Тук е такава страшна горещина, че аз съвсем отмалях и едва държа перото в ръка, но даже и да можех, все едно нямам мастило - то се изпари, образувайки черно облаче, което плуваше из стаята и така омаза стените и тавана, че не се виждаха; днес обаче, захладня и малко мастило във вид на черен скреж се оказа отново в мастилницата".
(от есето на Одън за стогодишнината на “Алиса”, 1962)
3. В “История с възли” (”A tangled tale”) Карол обяснява защо спрелият часовник е по-точен от изоставащия ("Алиса", разговорът за спрялото време в главата с чайното парти). Ето:
“Допускаме, че имам два часовника - единият е спрял, другият изостава с минута на денонощие. Кой ще предпочетете? "Естествено, изоставащият". Прекрасно! А сега, обърнете внимание: часовникът, изоставащ с минута, трябва да изостане с 12 часа или 720 минути, преди отново да покаже точното време, докато спрелият показва точно време всеки път, когато настъпи часът, на който са се заковали стрелките му, т.е. два пъти в денонощието.
Но каква полза, като не знаеш кога се случва това? Защо да не знаеш? Представете си, че часовникът е спрял точно в осем (сутрин или вечер - няма значение). Нима не е очевидно, че в осем сутринта и в осем вечерта той ще показва точното време? И така ще е всеки път, когато стане осем. Вие бихте могли да попитате: "А как ще разбера, че е станало осем сутринта (или вечерта)?" Търпение, читателю! Известно ви е, че когато стане осем, часовникът ви ще покаже точното време. Затова, не откъсвайте поглед от него и в момента, когато покаже точното време, вие ще можете уверено да кажете, че е станало осем часа (сутрин или вечер няма да уточняваме, защото предполагам, можете да различите утрото от вечерта)”
4. Още от “История с възли:
“Веднъж, нашата уважаема възпитателка каза на момичетата от младшите класове (те винаги са така ужасно шумни на масата!): “Колкото повече шумите, толкова по-малко конфитюр ще получите, vice versa”. Помислих си, че те не знаят какво е “vice versa” и реших да им обясня. Казах им: “Ако вие шумите безкрайно силно, няма да получите никакъв конфитюр. Ако пък съвсем не шумите, тогава ще получите безкрайно много конфитюр”, а нашата уважаема възпитателка сметна, че примерът ми е несполучлив. Много бих искала да разбера, защо - добави Клара, натъжено”

* Красивата шарена птица на снимката се нарича папуняк

петък, 8 януари 2016 г.

Пием чай при Лудия шапкар

Един от върховите епизоди в Алиса от различни художници. Нима не е подходящо?

0. Снимка на един от многото косплеи

1. Ясен Гюзелев

2.

3.

 4. Fernando Falcon

5.

6. Polina Bacenko

7. Bob Doucette

8. Salvador Dali

9. Denny Kotian

10. Disney

11. Dominic Murphy

12. Dominic Murphy

13. Gianfranco Spione


 14. Tim Burton /филмът/

15. Тамара Назирова

16. Ralph Steadman

17. Shelley Davis

18. Джон Тениел - в оригиналното издание

19. Trevor Brown
 20. Willow_san

21. Зелда Фицджералд. Да, същата.

22. Генадий Калиновски
край

вторник, 19 юли 2011 г.

Часовникът на Алиса

1.Имахме на работа един стенен часовник от грозните, който внезапно отказа да работи. Още от самото начало ми изглеждаше болезнен, с бедняшкия си дизайн, включващ пластмасова рамка, пунтираща метал /злато? платина?/ и циферблат с неопределен /най-вероятно мислен като черен/ цвят.
2. Сменихме му батерийката и той сякаш се обнадежди и тръгна отново. Скоро обаче, възможностите му за компенсация се изчерпаха и болестта взе реванш – той отново спря. Пак сменихме батерията - не тръгна - беше издъхнал.
3. Достоен край, помислих си и понечих да го метна в коша. Не щеш ли се оказа, че една колега храни към него нежни чувства и не иска да го изхвърлим. Тя си го запази, забутвайки го в дъното на един сериозен шкаф – масивно дърво.
4. Реших, че ще изчакам да мине жалейката, след което някоя нощ, на дежурство, без свидетели, ще го откарам на гробището за часовници и ще го зафича там. Бях измислил и кратък погребален ритуал – произнасям лек, поетичен текст, следва скъпа мъжка сълза и – кой откъде е.
5. Но не съм бил прав. Тези дни видях, че го е извадила от депото му и го е сложила на едно бюро. Свикнал съм с всякакви щуротии и не се впечатлих особено. Единственото, което ми се стори нередно бе, че колегата периодично отиваше до часовника и любовно му местеше стрелките, съобразно конкретният час.
6. Всъщност ми стана приятно – тази жена с минимални усилия и без да си дава сметка, ме пренесе в Огледалния свят на Алиса. Трябва пак да я отворя тази книга, вътре е пълно с тайни.