Показват се публикациите с етикет дьо Кувен. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет дьо Кувен. Показване на всички публикации

четвъртък, 12 февруари 2015 г.

Жените и виното през 14 век

1. Тази история я има в Дрюон, "Лилията и лъвът", но фрагментарна, а тук, след превода ми от старофренски стана много по-сочна. Автор е Ватрике дьо Кувен, поет-минестрел от 14 век. С един прекрасен натурализъм и, бих казал, без приетото уважително недоизричане, когато описваме недостойни постъпки на иначе добри жени.
2. Една сутрин на Богоявление, през 1321 г., съпругата на Адам де Гонес - Марж и племенницата и Маруаз, казали, че отиват в града да купят карантия. В действителност, те смятали да посетят една новооткрита кръчма. Там те срещнали Тифани-Бръснарката, която им предложила да наминат към едно известно само ней място, където сервирали "чудесно речно вино", /т.е. докарано в Париж по реката/ и където давали пиене на кредит до десет су на човек. Ставало дума за кръчмата на Майе.
3. Трите дами не останали незабелязани задълго - някой си Друен Байе им предложил да дегустират още вино за негова сметка. Те вече били изхарчили 15 су, а виното събудило глада им и те си поръчали тлъста гъска. Друен добавил към нея и сладкиши. След като се нахранили, те отново поискали да пият и една от дамите споделила: "Кълна се в Сен Жорж, че от тези вина ми загорча, искам гренаж" /сладко вино от едро черно грозде от Южна Франция/. Сервирали им три половинки /три по 0.5л/, заедно с вафли, сирене, белени бадеми, круши и фастъци.
4. Но дамите още не били утолили жаждата си. Решили, че три половинки е твърде малко - само колкото да го опиташ и си поръчали още три кварти /една кварта е 2 л/. Пеели и си разговаряли, сравнявали вината от Арбуа и Сен Емилион с тези на масата. Пиели бавно, защото не е прието хубавото вино да се поглъща наведнъж - трябва да се удължава силата и сладостта му в устата. И трите се държали като опитни дегустаторки.
5. Около полунощ им се наложило да излязат на въздух, но бидейки доста опиянени, те излезли без шапки, което е неприлично. Всъщност, това било пренебрежимо, но не и фактът, че били без дрехи, защото Друен им свалил полите, оставяйки ги в залог при кръчмаря. Дамите не обърнали внимание на тази дреболия, те пеели и си разказвали интересни истории, докато не паднали в калта. Тогава Друен им откраднал и останалите дрехи: взел им фустите, ризите, обувките, поясите и кесиите и ги оставил голи в мръсотията, като прасета.
6. На изгрев слънце така ги и намерили и решили, че са умрели - най-вероятно убити, защото виното, по тях, смесено с калта, ги покривало от глава до пети, подобно кръв.
Един съсед ги разпознал и съобщил на съпрузите им, които дотогава не се тревожели, защото мислели, че жените им са отишли на поклонническо пътуване. Но виждайки ужасното зрелище, те се съкрушили много и заповядали на слугите да отнесат телата и да ги заровят на Гробището на невинно загиналите. Към полунощ, след като се наспали, дамите се събудили, измъкнали се изпод пръстта и тръгнали голи и кални, досущ като скитниците и бедняците, спящи на улицата.
7. Но те не били изгубили присъствие на духа и викали: "Друен, Друен, къде се дяна? Донеси три херинги и кана вино!" Те, също така молели да "затворят големия прозорец защото им ставало много студено". Прочее, от студа те отново изпаднали в безчувствие.
8. На сутринта гробарят, който ги заровил предишната вечер, като ги видял над земята, се ужасил и решил, че е жертва на дяволска магия. Събрали се хора и обсъждали това произшествие, но Тифани дошла на себе си и веднага поискала вино, а след това и другите две дами. Тълпата се разбягала, приемайки ги за демони. Изтрезнели и разкаяни, госпожите се разотишли по домовете си.
9. Дано всичко там да е минало гладко.
/по  Simone Roux, Paris au Moyen Age, 2003, в руски превод: "Повседневная жизнь Парижа в средние века", Симона Ру/

* на сн.: Кръчма във Фландрия, 1355 г.