Показват се публикациите с етикет Мангуел "История на четенето". Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Мангуел "История на четенето". Показване на всички публикации

сряда, 13 ноември 2019 г.

Из "История на четенето" на Алберто Мангуел

1. Канадският есеист Стан Перски веднъж ми каза, че "истинският читател има милион автобиографии", защото във всяка нова книга ние откриваме нещо от собствения си живот.
"Ако всяка година препрочитаме "Хамлет" и записваме впечатленията си, пише Вирджиния Улф, ще се получи, че записваме собствената си автобиография, защото с годините ние разбираме за живота си все повече, а Шекспир само коментира това, което сме разбрали".
2. Малко преди да завърша училище, през 1966, когато на власт дойде военната хунта, аз открих за себе си още една система за класифициране на книгите. Определени книги и автори се считаха за комунистически и фигурираха в особен списък. Забранените Пабло Неруда, Джеръм Селинджър, Максим Горки, Харълд Пинтър, формираха своя история на литературата, доколкото връзката между тях беше видна само за окото на цензора. 
3. Но не само тоталитарната власт се страхува от четенето. Читателите не са обичани в съблекалните, в училищните дворове, в затворите и в държавните учреждения. Почти навсякъде, общността им притежава съмнителна репутация заради високия си авторитет и привидната си сила. Особените отношения между читателя и книгата изглеждат мъдри и плодотворни, но прозира и някаква изключителност, възможно заради това, че образът на човек забил се в някой ъгъл и безразличен към света, излъчва завиден стремеж към уединяване, егоизъм и някаква тайна. ("Отивай да живееш!" - казваше майка ми, като ме видеше с книга, сякаш заниманието ми някак противоречеше на представите и за нещото наречено "живот"). Споделеният страх пред това, което читателят би могъл да намери сред страниците на книгата е аналогичен на ужаса, който изпитва мъжът пред съкровените тайни на женското тяло или пред това, което в тъмнина и зад затворени врати вършат магьосниците
4. Борхес разказва, че на един митинг организиран от правителството на Перон през 1950 г., против интелектуалци-дисиденти, тълпата скандирала: "Да - на обувките, не - на книгите!" Ако те скандираха "Да - на книгите, не - на обувките!", никой не би ги разбрал, добавя той