Показват се публикациите с етикет сън. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сън. Показване на всички публикации

четвъртък, 9 юни 2016 г.

Тотстелрефлекс-сън-Кетцалкоатл-Атууд

1. Тотстелрефлекс
Ежът на снимката пъргаво пресече пътеката в Борисовата и като му казах да спре да го снимам в лице, се закова в бръшляна и започна да се прави на умрял. Как ли не го молих, хвърлях му и дребни клечки - само потръпваше нервно, но не помръдна. Явно знаеше, че търпението ми не е безкрайно и си тръгнах без портрет, но и той;
2. Скоро сънувах, че хората се делят на два вида: такива, които са чели Хобс и такива, които не са. В съня си давах сметка, че това е доста тъпа дистинкция, затова въведох и раздел "хора, които само са отваряли Хобс, без да го четат". Веднага попаднах там. 
3. Кетцалкоатл
Разказвал ми е, че обича да разговаря с "умни хора". Смяташе, че такива са обикновено учени, писатели, музиканти, философи и други. Но казваше, че това е свързано с определени проблеми, защото умните хора са малко, имат много натоварен график и не им е интересно да разговарят със случайни типажи, но той някак си успявал да се вреди.
4. Канадската писателка Маргарет Атууд /не съм я чел, нито чул/ дава интересен съвет към писателите: "Единственият начин да пишеш истината, е ако допуснеш, че всичко написано няма да бъде прочетено никога, от никого. В противен случай, ще започнеш да се оправдаваш. Пиши така, сякаш пишеш с дясната ръка, а с лявата веднага го изтриваш."
Но си мисля, че не е права - цялата интересантност идва именно от оправданията. Иначе писателите щяха да бумкат едни нечетивни декларации, ама честни - мамсиджейс. Щеше да е "молим те, Божко, молим те", както се казваше в един безсмъртен сериал.

неделя, 17 февруари 2013 г.

Електроника и сън


1. Не е било досега, насън някой електронен механизъм да ми работи както трябва. Сънувам например, че трябва да позвъня по мобилния - как пък не! Изведнъж той се е превърнал в нелогична машинка със странни менюта, копчетата, клавишите изобщо не са там където трябва, не могат да се натискат, указателят не ми излиза, вместо това на дисплея се появяват някакви реклами, не мога и да го рестартирам - няма откъде.
2. По същия начин заживяват свой собствен живот и фотоапаратите ми. Да оставим настрана, че като отида на някое изключително красиво място /за насън говоря, нали така/ и залезът му, и всичкото му наред, разбирам, че съм забравил камерата вкъщи. От известно време имам известен напредък -  вече успявам да я взема със себе си, но полза никаква - апаратът се е променил по странен начин. Визьорът се е махнал от обичайното си място, пада голямо търсене, откривам поне три прозорчета, които напомнят визьор, обективът, ако това е той, снима не пред себе си, а вдясно, изобщо не мога да натисна спусъка, /най-често той си е на мястото, но не помръдва/, а за някакви настройки да не говорим - на дисплея излиза едно екзотично меню, на което нищо не му разбирам. "Баси модела съм си купил!", мисля си през цялото време и се гневя много.
3. Дори обикновен часовник спира да ми върши работа насън. Да оставим теориите за първичен процес или пък съноподобните часовникови визии на Дали, не, нищо такова. Стои си на ръката ми, изглежда нормално /е, леко променен е, разбира се/, но показва такива глупости, явно в друга числова система, че по никакъв начин не мога да преведа това в обичайните шейсетинкови временца.
4. Всичко това е много жалко, защото, след като прекарвам близо 1/3 от живота си в сън, желателно е и там нещата ми да вървят, и да свършвам нещо полезно, но ето как са го направили - да не става. Т.е. нервната ми система казва - спи сега, а аз ще те позабавлявам малко. Еми, щом трябва.

* на сн.: стъклен Буда на меден фон