Показват се публикациите с етикет Древна Гърция. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Древна Гърция. Показване на всички публикации

неделя, 22 ноември 2015 г.

Трапезни беседи

1. Когато пирували /т.е. по време на симпозиумите си/, древните гърци се развличали с вино и умни разговори. Темите били най-различни, според интелектуалния ресурс на пируващите. Платон например, си изяснявал със Сократ какво е истинска любов, а не толкова философски настроените пиромани, обсъждали по-ниски теми.
2. Плутарх, в съчинението си "Трапезни беседи" е записал 95 такива разговора. Ето темите на някои от тях:
  • Уместно ли е на пир да се говори за философия?
  • Домакинът ли трябва да задава темата за разговор или гостите сами да я избират?
  • Защо на старците им е по-вкусно неразреденото вино?
  • Защо на старците им е по-лесно да четат отдалече?
  • Защо наесен хората стават по-лакоми?
  • Кое е по добро - на всеки да се сервира поотделно или да се слага обща чиния?
  • Защо жените се напиват по-трудно, а старците - по-лесно?
  • Защо полупияните се държат на краката си по-зле отколкото напълно пияните?
  • Защо хората изпиват три или пет чаши и никога четири?
  • Защо месото се разваля по-бързо на лунна светлина, отколкото на слънчева?
  • Защо се счита, че спящият не го удря мълния?
  • Защо юдеите не ядат свинско - почитат ли свинята или я презират?
  • Защо ни е приятно да гледаме актьори изобразяващи гняв и страдание и ни е неприятно да гледаме гневни и страдащи хора?
  • Защо Омир нарича солта "божествена"?
  • Защо гладът като пиеш намалява, а жаждата при ядене се усилва?
  • Защо за да е студена водата в нея хвърлят камъчета?
  • Защо у Омир за всички течности има епитети, а за маслото няма?
  • Защо виното от съда е най-добре да се взима от средата, медът от дъното, а маслото - отгоре?
  • Ако някой, докато е на пир, го поканят на друг пир, трябва ли да приема поканата или не?
  • За рождените дни на известни хора
  • Защо Платон е казал, че бог винаги се занимава с геометрия?
  • Защо нощем звуците се чуват по-добре от денем?
  • Могат ли да се появят нови, неизвестни още болести и защо?
  • Защо сънищата през есента не се сбъдват?
  • Защо лунните затъмнения са по-чести от слънчевите?
  • Защо буквата А е първата в азбуката?
  • Какво е общото между поезията и танца?
  • Четен или нечетен брой са звездите на небето?
/взето от М.Л. Гаспаров, "Занимателна Гърция"/

на сн.: Филиполи, близо до Кавала

понеделник, 23 февруари 2015 г.

Боговете в цвят

1. Оцветили барелефите на оня паметник с агресивните работници и селянки и техните червеноармейски приятели. И какво толкова, в Древна Гърция всички статуи са били в ярки кичовски цветове и това е било нормата.
2. През 2003 в мюнхенската Глиптотека се открива изложбата "Bunte Gotter" /"Пъстрите богове"/. Археологът Винсенс Бринкман, изследвал древногръцките статуи в ултравиолетова и инфрачервена светлина и получил реалните цветове на статуите, така както са ги виждали елините.
След това изработили копия с 3D принтер в реални размери и оцветили на ръка скулптурите, с пигменти, подобни на тогавашните. Зеленото получили с малахит, синьото с азурит, жълтото и охрата със соли на арсена, червеното с киновар /цинобър/ и черното - с овъглени кости и гроздови семки.
3. Забелязвате ли, как цветът маскира линиите, контура, геометрията като цяло. Ама става едно празнично, мамсиджейс.

 

Ето как е изглеждал Партенонът - с шевица тип Балкантурист







Ето и ние сме в крак. Всеки си боядисва боговете когато и както си иска

събота, 10 май 2014 г.

Древна Гърция, vocal fry, прегръдка, сифилис

1. В Древна Гърция имали такова важно понятие като "арете" - нещо като добродетел, доблест, превъзходство и т.н. придобивано с известни усилия или без такива - чрез подходящо възпитание. За по-лесно натрупване на арете, съществувала и хубава традиция - да послъгваш, украсяваш и преувеличаваш преживяванията си. Древните гърци особено обичали да фантазират за пътешествията си. Нямали никакъв проблем да опишат два-три несъществуващи града, някое абсурдно племе или ужасен огнедишащ звяр.
2. Например, някой си Мегастен /350 г. пр. Хр./ посетил Индия и в трактата си "Индика" описал растението памук. Според него, то било дърво, на което растели специален вид овце. Те били свързани с дървото чрез пъпна връв и се хранели с тревата, растяща наоколо. Когато тя свършела и овцете, и растението умирали.
3. Търсех информация за модата на гърлено говорене сред младите американки /нарича се "vocal fry epidemic"/, но се разсеях и попаднах на "Cultural Misunderstandings: The French-American Experience" на Реймънд Керъл /рецензия/. Интересно наблюдение: когато приятели американци се прегръщат за здрасти, прегръдката винаги завършва с потупване по гърба, за да се маркира, че жестът не е еротичен. Когато тя казвала това на американските си студенти, те отричали, но по-късно, след "самопроверка" идвали да и споделят, че е права.
4. Французите наричали сифилиса "италианска болест", италианците - "испанска болест", испанците - "хаитянска болест", англичаните и турците - "френска болест", руснаците - "полска болест", индийците и японците - "португалска болест". Никой не щял да си признае, както разбирам.

* на сн.: чиниите на Аделина