Стрелците

1. На 10 окт. някакъв студент в Лъбок, щат Тексас, застрелял полицай просто така - извикали го за разговор в кабинета му, извадил пистолет, стрелял и избягал. Хванали го и както обикновено, започва едно чудене защо, как така, такова тихо, примерно и добро момче и т.н. А отговор няма и няма.

2. Винаги в тези случаи, хората са силно разтревожени от двата сакраментални въпроса: а) бих ли могъл /загубвайки контрол/ и аз да извърша нещо такова и б) би ли могло /стоейки си невинно/ и мен някой да ме застреля, т.е. човек се опитва да подреди информацията и интерпретациите си така, че да извлече някаква прогностична изгода от случая. Казано инак, човек се опитва логически, както са го учили, да построи мотивите за подобно поведение, за да му е полезно после и да му е спокойно сега.

3. По същия начин, всеки си напрягаше мозъка да разбере защо му е на 64-годишния ситизън, да стреля в тълпата на феста в Лас Вегас. Какво се случва в главата му, какви са тия процеси, мисли, импулси, възникнали там и довели до това?
4. Ако махнем красивите психодинамични тези за загубена/намерена идентичност и даже любимците ми наративисти /М. Уайт/ с красивите им конструкции за целеполагането, трябва да ви кажа следното: нищо не се случва в главите на тези хора, нищо няма вътре. Има само малко електричество, стимул-реакция, рефлекси, безобектна омраза и хаотични парчетии от картината на света. Това е напълно достатъчно да знаем. Не е обяснение, а констатация, но дотук. Другото е загуба на време. 

5. Може ли нещо да се направи? Не, не може.

* сн.: Chris Dessaigne

Още две метафори за мозъка

1. Като лежиш на канапето и гледаш тъпо в тавана, мозъкът ти работи едва-едва, а ако седнеш да решиш теоремата на Ферма, заработва като бесен. 

Как пък не. На снимката виждаме мозък в пик на активност във всички дялове /ЯМР/. Човекът явно мисли, пише, изчислява, ре/цитира Буковски, пее джаз стандарт и не знам какво още едновременно. Съответно - мозъкът бачка като доменна пещ.

Ако трябва да сме честни - на снимката е показан мозък на човек, надрусан с кокаин. Което си е занимание самотно, интелектуално, etc. Изънт ит?

Мисля си, че мозъкът работи във всеки един момент както си реши - ту е на нула, ту ускорява до 100 като Месершмит. Така че, е тъпо да кажеш - е с'а работи със 120 защото човекът чете Витгенщайн, опаа - с'а спря - човекът отиде да пикае. Не, не и не.

2. Brain fitness. Ако някой е водил интелектуален стил на живот, не го заплашва Алцхаймер /или друг вид слабоумие/. И да има такъв ефект, той не е линеен. И както навсякъде, всичко е до метафората. Ако си представим мозъка като харддиск - да, колкото повече е запълнен, толкова по-бавно ще се трият файловете. Но той не е харддиск. Не е и Джомолунгма - колкото по-високо си се качил, толкова по-дълго ще слизаш. Алцхаймерът или идва или не идва и толкоз. Учене наизуст, физическа активност, диета - пуркоа па? Но при мозъчна дегенерация, каква изуст, каква активност, каква диета? По-малко алуминий, повече салвия и канела? Хахааа, може.

Разграбени тела

1. Джон Далтон /1766-1844/ - провинциален английски учител, направил множество открития в областта на химията и физиката, но останал в историята като първия описател на цветната слепота или далтонизъм, от която страдал.

Далтон не забелязвал проблема си, докато не започнал през 1790 да изучава ботаника. Голяма мъка му били описанията и илюстрациите на цветя - в книгата пишело, че са с пурпурни, розови или червени цветове, а той ги виждал всичките сини. Тъй като усещал, че нещо не е наред, постоянно питал колегите си, а те много му се чудели. Само брат му проявявал разбиране, защото и той страдал от същото. 

Далтон подробно описал разликите в своето цветовъзприемане и това на другите хора. Даже  хипотезирал, че в очите му има вграден син филтър и завещал на лаборанта си да му ги провери след смъртта му.

Речено-сторено, през 1844 лаборантът му взима очите и разбира се, не открива никакъв син филтър в тях. Очите се пазят в стъкленица в Манчестърското литературно-философско дружество.

2. При Айнщайн е друго. Той не искал да му ходят на поклонение като умре, затова помолил да го кремират в подходящия момент. Е, патоанатомът на Принстън успял да му гепи мозъка, да видят какво толкова има вътре, а офталмологът на Айнщайн, д-р Хенри Абрамс успял да му избоде очите. Ето какво разказва:

"При аутопсията, всички лекари се спуснаха долу, движени от любопитство или желание да се простят с гения". 

Абрамс помолил административния директор на болницата за разрешение да си вземе за спомен очите.

"Трябваха ми само ножици и пинсети, и след петнайсет минути бях готов".

Абрамс пази очите в банков сейф в Ню Джърси до ден днешен, в малка стъкленица. Той счита, че по този начин е осигурил безсмъртие на гения.

Когато го попитали за впечатлението му от очите на Айнщайн, той казал: "Когато погледнете в тях, виждате цялата красота и всички тайни на света". 

Баси извратеняка!

* на сн.: експресно извадено око.

Brain-drain

1. Промиване на мозъка - brain-drain - дрейн-дрейн /последното е "дрън-дрън" на английски, за тези, които са с френски/. Още една идиотски-механистична метафора. Стои си мозъкът в някаква градинка и си чете книжка. Изведнъж, до него се приближават двама лошо облечени господа с дебел гутаперчев маркуч в ръце и започват да го поливат - промиват. Отмиват всичко - спомени, емоции, мисли всякакви. След това не помни дори каква книжка е чел /стихосбирка на Пеньо Пенев/. Не помни и къде живее, няма да може да се прибере. Ехаа, това си е GHB бе, брато!

2. Примерно ти казват: "Пич, внимавай, телевизията ти промива мозъка!". А потокът на живота, flow-то не ти ли го промива? Чиксентмихали казва, че го промива. Разговор в магазина, фрагмент чалга от преминаваща кола, нежелано вторачване в заглавие от вестник в трамвая, етц. И това - ежедневно, -ежечасно, -минутно, -секундно? И нещо лошо да има в това? С мръсен мозък по-безопасно ли е? Нека го промият, нека го дезинфекцират. Иначе - инфекция. Енцефалит ли ви се прииска?

3. Но мозъкът все пак е херметично затворен. Не само за водата, но и за ежедневните тъпотии. Ако не можеш да се изключиш мисловно, ставаш и напускаш. Простаците - с мълчание. Това е.

* на снимката: Димитровград. Странно място, честно.