неделя, 25 септември 2011 г.

Рила - рипорт


Лифтът до езерата не работи, /ура, еколози!/. Роси се двоуми накъде да поеме /точката на банкета вдясно/.










Решихме по този проблем да се отнесем до Върховния съд /Suprime Court/, защото те биха подходили творчески, честно. И нещеш ли - указател, сочещ точно натам, към Творческата база на ВС.










На фона - тръбата на Рилския водопровод. Преден план - артефактна рекичка, извираща от тръбата. Една обърната реалност в Рила. А всъщност, очевидно е имало саботаж.














Имало е дъжд от камъни - камъните падат - каменопад.










Рилска рекичка. В момента, в който нагазиш, ти прерязва глезените. Не правете този опит с рилска рекичка. Вкъщи, с чешмата - да, но в Рила - не!















Това дърво - само се подпрях и то се срути. Явно гнило. Или ми се случват херкулесови събития, не знам.










Малък Скакавишки водопад. Огромни маси вода от потресаваща височина, сравнима с Ниагарската. Опасна гледна точка. Грешна стъпка /30.4 см/ и си аут в бездънната урва. Хлъзгавост на терена 97% 
/свръхвисока/. Подход - със специални дишащи обувки, самият ти - задъхан.







Реликтови змии. Заснел съм как нападат Голяма рилска шишарка /Shisha Rilae Magna/, с ужасяващо съскане. Шишата се брани отчаяно. Нямах право да се намесвам. Фотографска етика!








Огромен къс самороден  лазурин. На черния пазар за лазурини /Амстердам/ може да му се вземе отлична цена, но транспортът дотам неутрализира всяка печалба и даже трябва малко да доплащаш. Затова никой не го пипа. Туристи-несретници се опитват да отчекнат парченца, но забравят: твърдост - 7 пъти по-висока от диамант. А е и отровен, така че - forget it.

Професионално маркирана пътека. Легенда, отгоре надолу:
бяло - спокойна пътека, ако внимаваш, няма проблеми;
червено - по маршрута има кръвожадни тръни;
бяло -  спокойна пътека, ако внимаваш, няма проблеми;
жълто - по маршрута има отровни растения;
бяло -  спокойна пътека, ако внимаваш, няма проблеми;


Маркирах и аз една пътека, защото умея. Сочи наобратно, подсказвайки, че всичко е циклично, т.е., както и да се правиш, в крайна сметка си пак същия.








Еротичната страна на планината. Феномен, наречен "Рилска гръд". Твърдят, че е лечебен. Например, според местната легенда, хора с безплодие като се потъркат в дървото и се заплождат. Сутрин жени, следобед мъже.







Малък Рилски комарояд /Rilae Culicidaеfag Minima/. Насекомоядно растение - червенокнижник.











В гората. Реликтови растения - червенокнижници.
Мъжка папрат - Dryopteris filix–mas











Това бяха структурите, а ето цялостния пейзаж.













Това е моята история за Рила. Без патос, с умерени чудеса в рамките на закона.

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Пси - спомен


1. Преди години, когато бях на стаж в една Московска пси клиника, колегите от Мъжко остро, /където се мотаех и аз/ ги предупредиха, че ще имат проверка "от Министерството". Не ми пукаше, защото не отговарях за нищо /бях още нов, пък и чужденец, баси/.
2. Интересно, че и колегите не се тревожеха особено. Не можех да разбера, откъде това спокойствие. Всеки знае, какво представляват тези проверки. Идват някакви чиновници-лаици, които ти прецакват целият ден. Поради това, че изпитват неистов страх, който трябва да скрият, са неадекватни - гледат злобно, тежкареят, задават тъпи въпроси, пъхат се навсякъде, не позволяват адекватен контакт и т.н.
3. Завеждащата беше една много смислена и мъдра жена на около 50 и аз я попитах как ще протече проверката. - Никак, каза тя - ще пуснем С. да си говори с тях".
4. С. беше кротък и добричък пациент с болест на Пик - вид слабоумие, при което, освен всичко друго, се разпада и речта. Той беше страшно разговорлив, но за съжаление можеше да произнася само една сричка: "рю". Разполагайки с нея, той успяваше - варирайки със скорост и интонации, да съобщава елементарна информация и да изразява емоции.
5. И наистина, отключиха им, влязоха, тръгнаха по централния коридор към ординаторската. Практически моментално, към тях се залепи С., който явно беше в акме и показа най-добрите си серии "рю"-та, в опита си да установи дружеска беседа.
6. Дебелаците не припаднаха веднага, но някак се потиснаха и бързичко приключиха.
7. Ако имаше повече такива като С., светът щеше да е едно доста по-симпатично място за живеене.

* на снимката: асфалт, по който са минавали много коне

сряда, 14 септември 2011 г.

Септември - фрагменти-2


1. Гледам една рецензия:
"Групата ХХ възниква през 1992. След като нейният създател YY, се запознава с творчеството на Ал Жиро и Джамирокуай, той се заинтересувал, какви са корените на тази музика. Така YY се увлича по изпълнители като Хърби Хенкък, Джордж Бенсън и др.
След години прекарани в търсене на собствен стил, сега музиката на ХХ е сравнявана с тази на Ал Жиро, Джамирокуай, Хърби Хенкък, Джордж Бенсън и др."
2. Напоследък попадам на следи и последствия оставени от "истински български мъже". Леле, колко са прости! Искам да съм жена.
3. Един свещеник, който не вярвал в учението на мормоните, отишъл при пророк Джон Смит и го помолил да направи чудо. Смит казал:
- Отлично, сър. Избирайте: искате да ослепеете или да оглушеете? Или бихте предпочели да ви парализирам? Кажете и в името на Исус, аз ще изпълня вашето желание.
Свещеникът промърморил, че не иска точно такова чудо.
- В такъв случай, сър - ще останете без чудо. Нямам намерение да вредя на другите, за да възвръщам вярата ви.
4. Един човек отишъл на ресторант. Сервитьорката казала:
- Днес в менюто имаме бифтек, пиле и риба. Какво ще предпочетете?
- Бифтек.
- За съжаление, бифтеците свършиха.
- Тогава пиле.
- За съжаление, то също свърши. Имаме само риба.
- И защо веднага не ми предложихте риба, тогава?
- Помислих си, че може би не обичате риба.

* на снимката: следи от избягал рогоносец

понеделник, 12 септември 2011 г.

Септември - фрагменти


1. Не разбирам нищо от икономика, но имам смътното усещане, че ЕС нямаше да има никакви проблеми, ако се състоеше от две държави: Германия и Франция. Сега са повече и съответно има проблеми с харченето на немските и френските пари.
2. Без да съм поет, често ползвам мерена реч в ежедневието:
- Не съм зъболекар,
излъга Петър,
когато беззъб гражданин 
му каза твърде ясно:
"Копеле, някъде съм те мяркал".
3. Групи от 70-те живи до ден днешен:
Aerosmith, AC/DC, Average White Band, Chicago, The Doobie Brothers, The Eagles, KC and the Sunshine Band, KISS, Steve Miller Band, Styx, Tavares, The Village People
4. "Безкрайна мъка изпълва сърцата ни, в отсъствие на Великия вожд и Върховен главнокомандващ, другарят Ким Чен Ир, който се намира на посещение в Русия.
Корейския народ с нетърпение чака връщането на Върховния главнокомандващ и буквално брои всеки оставащ ден  до пристигането му".
Това е текст от "Родон Синмун" - официален печатен орган на управляващата в КНДР Трудова партия.
5. На 89 години почина полският режисьор Януш Моргенщерн, заснел "Залог по-голям от живота". Този сериал от 70-те ме направи фен на полския език. Запомнил съм: Очевишче!, "Барзо добже" и още няколко важни полски фрази.
6. В някакъв форум на Apple:
"Повреди ми се Айфона и съм много тъжен. Сега няма смисъл да ходя даже в тоалетната".

* на снимката: стрийт фото. Минаваща жена в района на Лъвов мост.


събота, 10 септември 2011 г.

Теорията за счупените прозорци-2


1. През 80-те, в Ню Йорк се извършват над 1500 тежки престъпления годишно /7 убийства на денонощие/. През нощта не бивало да се мотаеш по улицата, а в метрото било опасно и през деня. Престъпността достига пик през 1990, след което рязко спада. Убийствата намаляват с 2/3, а тежките престъпления с 50 %. Да видим какво става. 
2. В средата на 80-те, шеф на NYC метрото става Дейвид Гън. Той започва с графитите, като твърди: „Графитите са символ на краха на системата. Каквито и нови вагони да пуснем, те ще са читави един ден, след това ще ги направят на задник”. Гън организира миенето на вагоните, така, че на линия да излизат винаги чисти. Пичовете от Харлем ги украсявали нощем, но на другия ден графитите вече ги нямало. Посланието било: „Искате да си загубите нощта? ОК, но никой няма да види резултатите от благородния ви труд”.
3. През 90-та началник на транспортната полиция става Уилям Братън. Вместо да започне с тежките престъпления в метрото, той се заема с гратисчиите. Както и Гън, той смята, че огромното количество безбилетници е сигнал за хаос, който внушава на нарушителите, че всичко е позволено. По това време, 170 000 човека влизали в метрото без билет – просто прескачали автоматите или влизали със сила. И ако 2-3 човека измамвали системата, останалите, решавали, че щом някой не плаща билет, те да не са по-глупави?
4. Полицейският шеф слага на входа на станциите по 10 цивилни полицаи, които хващат хитреците, строяват ги в редици и ги държат, докато не задържат някоя по-едра риба /незаконно оръжие, наркотици, издирван криминален/, след което всички дружно пътуват към районното. Доста бързо лошите момчета поумнели, започнали да си оставят пистолета вкъщи и да си купуват билети. Престъпленията в метрото намаляват със 75%.
5. През 1994 кмет на Ню Йорк става Рудолф Джулиани. Той назначава Братън за шеф на полицията. И двамата са фенове на теорията за счупените прозорци. Полицията заема хард позиция към дребните улични шмекери и започва да арестува всеки, който не се държи според правилата – драска по стените, хвърля бутилки, проси пари за насилствено миене на прозорците на колите, пикаещите на улицата отивали директно в затвора и т.н. Братън и Джулиани обясняват: „Дребните и незначителни на пръв поглед простъпки, са сигнал за осъществяване на по-тежки престъпления”. Резултатът? Виж т. 1.
6. Разбира се, за такъв драстичен спад на престъпността има и алтернативни обяснения. Например икономистите /от групата фрикономикс/ Джон Донахю и Стивън Левит, смятат, че легализацията на абортите през 70-те довежда до спад на престъпността през 90-те, просто защото, тези които биха извършвали престъпления през 90-те не се раждат. 
Разбираме, че намекът е насочен към цветнокожите, etc. – да не задълбаваме повече в американските реалии.
7. Що се отнася до мен - аз редовно измитам фасовете около пейката пред входа и чакам ефекта върху организираната престъпност.

петък, 9 септември 2011 г.

Фотографската свръхзадача

Златните мостове са радост за очите, но са рядко нефотогенични. Въпреки това, ако дебнеш внимателно, можеш да хванеш някои странни събития. А това би могло да е свръхзадачата на фотографията. А би могло и да не е.

На тази снимка виждаме малък кашалот излязъл на разходка. По принцип, майка му не го пуска сам и ако се вгледате в двата белега от сбиване с други кашалотчета, ще разберете, че е права, жената. Ениуей, особата изглежда доволна.






Тук хванах портативно крокодилче, излязло да пие вода. Някои считат, че на Витоша няма крокодили, но ето - има. Това са неверни твърдения, често наричани "beliefs", нещо като предразсъдъци. Аз например, бях чувал, че няма и мечки, но се оказа, че не е съвсем така - има музей.




Това е скален феномен. Нарича се "Окото" и представлява копие на едноименното рилско езеро, но е на Витоша. Предполагам, че ако всички гласуват за него по интернет, този обект би могъл да влезе в едно от седемтях чудеса на света. Пирамидите, Александрийския фар, Висящите семирамиди и Окото!



Последно, два таралежа излезли на разходка с детето.


четвъртък, 8 септември 2011 г.

Счупените прозорци


1.Всеки ден в болничния асансьор наблюдавам доказателства на теорията за счупените прозорци /Broken windows theory, 1982, J. Wilson, G. Kelling/. В началото имаше надпис: „Асансьорът е за 6 лица” и той стоя читав дълго, докато някакъв имбецил не добави единица, стана 16. След тази тънка шега, се отпуши верижна реакция. Появиха се надписи „за 16 задника”, „за 16 овце” и други куци импровизации на бг-литературния гений.
2. В оригиналния текст на Уилсън и Келинг се казва: „if a window in a building is broken and is left unrepaired, all the rest of the windows will soon be broken. http://www.manhattan-institute.org/pdf/_atlantic_monthly-broken_windows.pdf
Казано на психологически език - когато някъде има видими нарушения на нормите на поведение, това провокира хората да продължат да ги нарушават, при това и в други модалности.
3. Тази теория има и критики, но има и нелоши експериментални доказателства /серията ”Грьонингенски експерименти”/. При първия, на един паркинг за велосипеди /Холандия/ до големи магазини, имало знак, забраняващ рисуването по стените. Съответно, стените наоколо били чисти. Експериментаторите закачили на кормилото на всеки велосипед /77 броя/, листовка с текст: „Желаем ви щастливи празници” и лого на несъществуващ магазин за спортни стоки. Наоколо нямало кошче за боклук, затова, хората можели да постъпят по три начина: да хвърлят листчето на земята, да го закачат на чужд велосипед и да го вземат със себе си, за да го изхвърлят на подходящо място. Първите два варианта се разглеждали като нарушение на нормите, третият – не. Нарушителите били 33%. След това, повторили експеримента, като предварително нацапали стената с безобразни графити. Този път, некултурните били 69%, /висока статистическа значимост/. Значи: нарушението на забраната да се рисува по стените, провокира хората да нарушат и друга забрана – да си хвърляш боклука на улицата.
4. Тази теория има много интересни приложения и едно от тях е начина, по който американците се справят с престъпността в Ню Йорк през 80-те, но това е друга история.

* на снимката: в началото някой просто е хвърлил билетчето си на плочника.

сряда, 7 септември 2011 г.

7-ми септа


1. Чета, че Живков бил масов убиец, етц. Може и така да е, но за мен това е Простакът, появявал се в живота ми години наред, говорейки простотии на местния си партизански диалект. Да оставим, че ме наричаше и другар, този правешки интелектуалец! Е, то тогава кой ли не ме наричаше "другар". Аз обаче, си умирах за "другарю доктор". Някак си, са те уважили два пъти едномоментно, супер.
2. Всъщност, тошовизмът, бе аналог на сегашната чалга - тя може да ти изникне отвсякъде и да ти пее глупости за "пак ме боли" и "няма да ти дам", което обаче, е много по-търпимо от кафкианското: "Трябва другари, през тази петилетка да повишим качеството и ефективността".
3. Освен това, масовият убиец по-скоро е Вълко Червенков, защото лагерите на смъртта ги е организирал той, по почина на съветските другари. Онези хора измираха от студ, бачкане и глад, докато при нас - южна страна, аграрна, се е налагало да ги бият до смърт за да ги унищожат.
4. Абе да се застрелят всички тия тошовци, лайношовци и т.н. Самото им споменаване вече те омърсява, не съм ги споменавал и толкова.

* на снимката: социализъмът - прозорец към света.