Показват се публикациите с етикет СССР. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СССР. Показване на всички публикации

събота, 21 април 2018 г.

Чипс

Прочетох интересен (за съжаление, само за мен) текст за етапите на съветската електроника. Всичко напомня увлекателна детска игра. Ето екстракт.
1. Краят на XX век. Поради ембаргото КОКОН, източните социализми и СССР нямат достъп до новите електронни технологии. Затова се процедира така: открадва се от някоя нормална държава или САЩ интелски чип (процесор) и някой могъщ, засекретен НИИ започва да го срязва на слоеве по няколко микрона, като всеки срез се фотографира. По този начин успяват да определят логическата и физическата архитектура на чипа, след което той се възпроизвежда в зависимост от способностите на съветската промишленост. Този процес по принцип се нарича "обратно инженерство" (reverse engineering) и е болезнено добре познат на юзърите расли при соцарта
2. Новополученият чип изглеждал като всяка руска техника, ако някой помни основните и свойства:
- доста по-голямо от западния си аналог
- тежко, четвъртито, грубо
- не се пести метал или друг материал
- нефункционално
- неикономично, ненадеждно
- винаги е приложена подробна инструкция в имбецилиански стил
- може да работи в тежки условия
- разваля се често, но дава възможност да си го поправиш сам, ако имаш златни ръце, пластилин, канап и използван презерватив
3. Та, чипът наподобявал "сандък с крачета", според автора, но за нуждите на военните ставал. Всичко вървяло прекрасно при чиповете Intel 086, произведени по 3 микронната технология, но в края на 80-те излязъл i286, изработен по 1.5 микронната технология, което огорчило руската инженерна мисъл, но все пак, с доста мъки, успели да го разрежат и русифицират. После идва i386 пак по 1.5 мк, но доста по-сложен технологично. Него вече не съумяват да го разгадаят. Има даже екзотична хипотеза, че невъзможността за ривърс енджин... на електрониката е една от причините за разпада на СССР и др. източни социализми 
4. През 1989 се появява чипът i486 по 0.8 микронна технология и съвсем им го забиват. На този етап, развитието на съветската (а предполагам и българската) микроелектроника приключва.
5. Проверих за всеки случай: сегашните процесори на Интел се изработват по 0.35 и 0.25 микронната технология, каквото и да значи това. Няма да го режа да търся чий го крепи вътре. Изразът е просташки, но затова пък никога не ползвам анцуг-долно или, както казват немците: "Ich benutze nie einen Trainingsanzug niedriger!"

сряда, 14 декември 2016 г.

Видове реакции

1. На 14 декември 1989 г. умира академик Андрей Сахаров.
<<... Когато изключваха Сахаров от Академията на науките, никой не искаше да се опозорява, но нямаше как - страхувайки се от кадрови репресии, събраха кворум, дойде куратор от ЦК и процесът тръгна, макар и доста вяло.
Един от член-кореспондентите, поглеждайки към каменната физиономия на куратора, плахо отбеляза, че "наистина, Сахаров постъпи лошо със съветския народ, но има проблем - академик е пожизнено звание и още не се е случвало да изключват академик... няма прецедент".
При тези думи, нобеловият лауреат, академик Капица се оживява:
- Как да няма - има прецедент!
Кураторът от ЦК облекчено въздъхва, а Капица продължава:
- През 1933-та от Пруската академия на науките изключват Алберт Айнщайн!
Настъпва гробна тишина и Андрей Сахаров остава академик>>.
2. По същото това време, в кулоарите на Академията, някакъв партиен шеф пита:
- Как може Сахаров да е член на Академията, той отдавна не работи!
Академик Александров му отговаря:
- Знаете ли и аз имам член и той също отдавна не работи, но го държа до себе си заради миналите му заслуги.
3. <<Осъждането на Сахаров трябваше да бъде всенародно, затова, вместо сутрешна репетиция, в МХАТ насрочват партийно събрание. На трибуната, партийният секретар Ангелина Степанова се ровичка в решенията на партията и правителството, а колективът клюма, очаквайки неизбежното. Групата на МХАТовските старейшини, разположила се на задните редове, живее свой живот, включващ сутрешната флашка коняк и оттам се носи оживена гълчава.
- Другари - ораторката прекъсва ритуалните си проклятия - какво се криете там? Михаил Михайлович /Яншин/, може би Вие ще кажете нещо?
- Ще кажа - въздъхва Яншин.
- Имате минута! - усещайки опасност, предупреждава Ангелина Степанова.
- Добре.
Яншин излиза, задържа една истинска МХАТовска пауза, оглежда тъжно събралите се и възкликва:
- Ти Ангелина, както си беше курва, така си и остана. 
И поглеждайки към часовника си съобщава: "Остават още 40 секунди".

По: "Бессмертный барак"

сряда, 27 януари 2016 г.

Група ТРИВА - реалистични, че чак сюрреалистични

Групата се създава в края на 70-те в Новокузнецк /СССР/ и се състои от трима фотографи - Владимир Воробьов, Владимир Соколаев и Александър Трофимов. Те работят в металургическия завод в града и снимат всичко, което видят край себе си. Още от самото начало решават да спазват три принципа: никакъв ретуш, никакво кадриране и никакво режисиране на кадъра.
Както можем да се досетим - и трите принципа са в грубо противоречие с доктрината на соцреализма, господстваща в СССР и някои други страни.
Групата съществува около две години и нещо, преди властта да усети мощната гавра със строя. В началото на 82-ра ги разтурват, уволняват ги от работа и ги принуждават да унищожат част от архивите си.
Тук съм подбрал 35 снимки.

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15,

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

 31.

32.

 33.

 34.

35.

 Авторите



сряда, 14 декември 2011 г.

Замятин и съветските деца


1. Между нас казано, мисля, че антиутопията на Е. Замятин "Ние" /1920/, е по-добра от "1984" /1948/ на Оруел и от "Прекрасният нов свят" /1932/ на Хъксли, но това си е мое виждане. Сега говоря за друго. Има един много интересен текст на Замятин, писан през 1932 - "Съветските деца", в който се описва какви поражения върху психиката на младите е нанесъл болшевизмът. 
2. През 1928, Замятин пише на Сталин, че прекрасният нов живот в СССР му идва вповече и моли да го пуснат да се разкара на Запад, Вади рядък късмет - не само не го разстрелват моменталически, но дори не отива в ГУЛАГ за петнайсетина-двайсет години - разрешават му да емигрира във Франция. Е, Горки помага, иначе - жална му майка.
3. Ето началото на есето:
"В кабинета ми в Ленинград влиза моят приятел Олег, мъж на 8 години, заедно с баща си.....Облечен е в моряшко костюмче. Виждам, че на шията му липсва златното кръстче, което бях забелязал, да носи преди година. Следва диалог:
Аз: - А! Олег, ти си махнал кръстчето? Значи Бог вече не съществува?
Олег /замисляйки се/: - Не, Бог съществува, но аз вече не вярвам в него...
Авторът на тази оригинална теологическа формула е ходил на съветско училище само година".
4. Есето завършва със следния диалог между Замятин и съветски студент:
"Студентът /виждайки, че държа някакъв съветски вестник/: 
- Кажете, наистина ли преди революцията е имало списания и вестници на различни партии и всеки си е четял каквото си иска?
Аз: - Да, наистина.
Студентът: - И в тези вестници, за едно и също събитие, например за войната, са печатали различни статии и различни мнения?
Аз: - Да, различни.
Студентът: - Не разбирам, как е могло да се случи това? Нали за войната само нашето, партийното мнение е правилното, защо е необходимо да се печатат и други?
Зазвъня звънецът: начало на лекцията. Разговорът ни завърши".

* На снимката: Министерството на Истината