Показват се публикациите с етикет градчета. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет градчета. Показване на всички публикации

вторник, 11 януари 2011 г.

Ще строим завод, огромен завод

1. Когато пътешествам из градчетата в Северна Гърция, ме обзема гордост. Тези места някога са били в пределите на България. Имат си стари български имена. Малки са, уютни са, излъскани, с много зеленина, с ниски сгради и големи веранди и с приветливи хора. Кастория /Костур/ със страхотното си езеро и патиците, които излизат на улицата да се запознаят с минувачите, Едеса /Воден/, който целият е прорязан от реки и потоци, да не говорим за двата водопада, Флорина /Лерин/, с една много интересна гара.
Юзър френдли са, градчетата, честно.
2. Изразих се неточно. Обзема ме не гордост, а по-скоро радост. Радвам се най-вече, че тези места не са останали в България. Лелебожкей, в какво щяха да се превърнат!
3. Всъщност, планът е много прост. Разкарват се ненужните къщи в средиземноморски стил, на тяхно място се построяват бетонни монолити, някои от тях с архитектурни претенции. /Това се постига като издигнат сгради, сякаш директно слезли от софтуер за 3D анимация/. За украса се слагат и няколко български селски къщи тип гимназион, с неизмазани стени. Тъй като наблизо има ски-курорти, планината ще трябва да се разоре незабавно, за да се изградят удобни шосета и лифтове до пистите.
Строи се без план, с много рушвети. Почвата се натоварва яко и започват свлачища. Те се укрепват с грозни бетонни стени. Горите е желателно да се върнат на населението, след което да се изсекат моменталически, тъй като дървесината е ценна и ще се шитне в Албания. След тези облагородяващи процедури, релефът ще е Армагедонски, т.е. ще напомня Бг-туристическо селище от периода на първоначалното натрупване и по-късният такъв.
4. Ето защо, когато се окажа в Едеса, гледам и си умирам от кеф, че съм в Гърция. Тръпки ме побиват, като си помисля, че бих могъл да съм във Воден. Жаме бе, хора.

* на снимката: Кастория