Показват се публикациите с етикет Апокалипсис сега. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Апокалипсис сега. Показване на всички публикации

понеделник, 10 юли 2017 г.

Курц

1. Едно леко /и поради това противно/, фоново главоболие започна още докато спях. Отмъстителен съм и вместо да стана да мушна два седалгина, продължих в полусън. Пусна ми се нелеп сън, в който ловя врабци с капан, за да ги изтезавам и евентуално убия, след това. Станах, механично изядох един варен картоф /защо?/, изпих едно кафе и тръгнах накъм работа. Малко преди това си помислих: "защо да търпя болка, не съм длъжен" и все пак се медикаментосах с гореспоменатото.
2. Покрай НДК видях опушения кран и разбрах - пак сме нагазили в царството на магичното - класика - детето се удря във вратата и отива да я бие, повтаряйки: "Лоша врата!"
3. Междувременно, седалгинът подейства, минах през няколкото до болка познати фази и стигнах до леката еуфория накрая /кодеинът/. Вече в комфорт, поровичках из нета и попаднах на цитат от "Апокалипсис сега". Курц: "Ужасът. Той има лице... И ти трябва да се сприятелиш с него. Ужасът и моралния терор - това са твоите приятели. А ако не го направиш - тогава те са твоите страшни врагове".
4. Искам като Курц - някъде в джунглата на чист въздух и племето да ме слуша. Сигурен съм, че ще мога да им избера по-интересна игра

* на сн.: Брандо в кадър от филма

четвъртък, 21 юли 2016 г.

Край златното езеро

1. В четвъртък следобед, стоях край едно езеро и наблюдавах странни водни кончета. Много приличаха на хеликоптерите Сикорски, от "Апокалипсис сега", само че без Вагнер - тумбеста двуместна кабинка и тънка, дълга, синьозелена опашчица
2. Докато ги гледах, изведнъж усетих, че светът се управлява от две неща - страх и желание. Предприех вътрешно обсъждане, потърсих слабите места на тезата си, но нищо не намерих. Значи е така, значи съм прав. После си тръгнах

*на сн.: гръцка каменарска работилница