1. Наскоро прегледах книгата на известен гуру, оплодител на щастливци (лайф-коучинг, самоусъвършенстване), въпреки че хич не обичам неща като селф-хелп, коучинг и пр. Казва се “Неограничена власт или изкуството да владеем себе си” (“Unlimited Power: The New Science Of Personal Achievement”), на Антъни Робинс. Мернах някъде, че има възможност да посетя и семинар за около 10 000 долара (door price). Помислих си: по-добре книгата - хем ще придобия неограничен пауър, хем ще спестя за нова китара и обектив и най-вече - ще овладея себе си, at least
2. Книгата започва еротично (прев. мой):
“Слушах за него от месеци. Казваха, че е млад, здрав, щастлив и успешен. Гледах го докато напускаше ТВ-студиото, докато консултираше президенти, видях го да дебатира с диетолози, да обучава мениджъри, да работи със спортисти и деца с увреждания. Изглеждаше невероятно щастлив и влюбен в жена си, докато пътуваха заедно по света. И когато приключиха, те се върнаха у дома в Сан Диего, в замъка си с изглед към Тихия океан. Как стана така, че това 25 годишно момче, с гимназия, можа да постигне толкова много за толкова кратко време? Как от лузър, с наднормено тегло и никакви перспективи, той се превърна в здрав, уважаван човек с отлични възможности за неограничен успех? И, което ме изуми най-много беше, че това съм аз! „Неговата“ история е моята собствена.”
По нататък, Тони споделя, че ако следвате няколко прости принципа и вие ще станете такива (със замък в Сан Диего и др.)
3. Това ударно дебилно начало не е случайно, то филтрира аудиторията. Ако прочете този пасаж и не ви стане смешно или повръщателно и продължите четенето, значи ще могат да ви втъкнат и останалите 460 страници НЛП-глупотевини за “неограничената сила”(в българския превод е “власт”) и при късмет, защо не и някое TED-че или семинарче за десет хилки. Ако не сте издържали, защото бегом към vomitoriuma (стая за повръщане в Др. Рим) - значи не сте в таргетната аудитория, филтрирахме ви, пипъл, няма щастие за вас
* на сн.: Лондон, 1877 г. Джентълмени пият бира
