Теле (в см. на Морено)

1. Винаги съм имал проблеми с целеполагането и как няма, нали, ако кажеш на нещо “Да” ще трябва да кажеш на седем други “Не”, а така изобщо не съм навит. Даже понякога се срамувам от себе си, особено когато сутринта кажа “да” (т.е. целеположа) на едно нещо, а малко след обяд ми скимва да кажа “да” на съвсем друго и тази моя коректност (вродена е), и започвам мъчително да се извинявам на първото, докато второто презрително ме гледа и чака да се заема с него най-после

2. Поради такова перверзно целеполагане или даже липсата му, всичко ми е толкова повърхностно; самият аз чувствам как нямам стабилност, няма я тази ригидност на образцовия епилептоид, започвам да се чувствам като уикипедия - знам за всичко, но информацията ми е с доста съмнителна достоверност. Няма как, налага се да ползвам точно този вид компетентност, състояща се главно от гифчета и кратки демотивиращи фрази, след като нямам друга

3. Това не е беда, мой си е проблемът, неприятно ми става само когато се случи да заразя някого. Как разбирам, че съм го инфектирал? Веднага си личи - питам го: “Как си?” и той, вместо да ми отговори с пращяща от здраве фраза, примерно: “Бачкам, копеле, много работа!” ми казва морбидното: “Абсолютно с нищо не се занимавам в момента и от доста време съм така”. Ако недай си боже, добави и “Допрял съм ухо до едни релси и ми се струва, че иде влак” - край, заразил съм го - станал е интересен. Уж внимавах, кога съм успял?!

* сн.:Olivia Locher