петък, 28 декември 2012 г.

Приказка за мравки


1. По едно време, като имахме мравки в кухнята и бяха надушили кондензираното мляко, което си слагам в кафето, и веднага бяха организирали експедиция към него. Авангардът на колоната - петдесет специално обучени мравки-разузнавачи, лежеше вътре мъртъв, но останалите мравки-бойци и мравки-шерпи, усвояваха млекцето по най-добър начин, предполагам.
2. Взех силна лупа /300 пъти увеличение, модел Льовенхук-Цайс/ и реших да разгледам как процедират. Понеже е гъста, лепкава течност, както и очаквах, всяка мравка-шерп, носеше със себе си малко, плетено от миниатюрни сламчици контейнерче и със специална дървена лъжичка сипваше вътре от млякото. Мравките-бойци тъкмо се бяха строили и се оттегляха, защото не съзираха пряка опасност за мравешкия живот. Друга група мравки-погребалки, вадеха трупчетата на загиналите в млякото мравки-разузнавачи и на специални носилчици ги отнасяха да ги погребват някъде.
3. Мравка-мениджър стоеше на ръба на кутията и извикваше някакви команди на шерпите, за да не настане объркване. Периодично някоя мравка-шерп падаше в млякото, но веднага отнякъде се появяваха две мравки-спасителки /винаги по две!/, които измъкваха пострадалата и я отнасяха очевидно в лазарета, на малка седяща количка.
4. Имаше и четири мравки-охрана, наблюдаващи за опасност /ако внезапно реша да прибера кутията в хладилника/. Това, което малко ме огорчи, е че имаше и две мравки-надзирателки, въоръжени с малки пушчици, които отвреме-навреме навикваха шерпите да не се разсейват. Значи и при тях има принуда, не всичко е толкова идеално.
5. Изчаках да попълнят запасите си и тъй като явно смятаха да прелеят и отнесат цялото ми мляко в мравуняка си, им намекнах да привършват, чрез щадяща техногенна катастрофа - разклатих леко кутията. Дадоха четири нови жертви, видях как се засуетиха, някой даде команда, вероятно за оттегляне, охраната насочи пушчиците си към мен, което искрено ме разсмя, защото имах  в себе си дезодорант и запалка, за евентуален асиметричен удар.
6. Все пак, всичко приключи мирно, без заплахи от тяхна страна, наредиха се в стройна колона и напуснаха консервата. 
7. Обичам щастливите краища, но за да настъпят те, винаги е необходим намек отвън, както съм забелязал. Добронамерен намек.

* на сн.: една от изключителните мравешки снимки на Андрей Павлов

понеделник, 24 декември 2012 г.

Боклукът и теорията на игрите



1. Една от най-честите социални игри у нас е следната: събират се заинтересовани хора и се договарят да спазват някакво правило. Спазването му изисква значителен ресурс и е неизгодно /икономически и психологически/, но е прекрасно от гледна точка на бъдещето, напр. - внуците ни ще дишат по-чист въздух, ще са по-здрави, ще могат да ходят по тротоара, а не по покривите на колите - все такива, дребни радости.
2. След това, едната от страните интуитивно долавя, че много по-изгодно за нея, е тайно да наруши правилото, при условие, че другите го спазват. Глаголът е "прецаквам", местоимението е "ги". Това е тя, описаната в Теорията на игрите дилема на затворника /prisoner's dilemma/. 
3. Класическата игра е следната:
Полицията арестува двама извършили престъпление - А и В и ги слага в отделни килии, без възможност да общуват. Следователят предлага на всеки /тет-а-тет/ следната сделка: да си признае/, т.е. да натопи другия/ или да мълчи. Освен това:
Ако А признае, а В мълчи - А си отива вкъщи, а В получава десет години затвор и обратно - ако А мълчи, а В признае - В си отива, А получава десятка.
Ако и двамата си признаят - получават по 5 години затвор. 
Ако и двамата мълчат, тъй като полицията няма сериозни доказателства, ще получат максимум по 6 месеца затвор.
Никой от двамата не знае какво е избрал другият, докато не обяват окончателното решение.
4. Разсъждавайки логично /и както показва практиката/ и двамата решават, че няма да рискуват, осланяйки се на високия морал на колегата си и ще си признаят /т.е. ще натопят партньора си/, независимо от неговото решение. Така всеки си получава петарката. 
Парадоксът е, че ако и двамата си мълчаха, всеки щеше да получи по 6 месеца и като се срещнат после в кръчмата да си казват: "Добър вечер, приятелю млад".
5. Да видим как е у нас. Пример - разделното събиране на боклук. Уговорката е, да си построим рециклиращ/и завод/и, да получим красиви шарени контейнери и хората да се радват, че живеят като в Швеция. "Оо, ще ги прецакаме!" - казват си институциите - самобитността ни изисква да сме сред боклука - я вижте пред блока. Дайте контейнерите - денем ще симулираме сортиране, а нощем, боклукчии-зомбита ще смесват всичко и ще го изхвърлят както досега, в някой краен квартал. Речено - сторено. Изгода първа - рециклирането е скъпо, архипелага от бунища е традиционен, а ние уважаваме традицията. Изгода втора - парите за завод могат да се пренасочат - някой ще си купи малки, красиви неща: за него си - джип, за жената - Сваровски /стъкла маркетирани като диаманти/, на децата - кълбенце с дядо Коледа вътре, като го разтърсиш - уж вали сняг. Изгода трета - ще ни се струва, че сме европейци, абе досущ като възрастните ще сме. Много боклук наоколо?  - Швеция, там няма. Иди и виж.
6. Други приложения на дилемата тук: от Правилника за движението на МПС до правилата приети от ЕС. Социални транзакции: локализации, референдуми, "да се борим за правата си", "ние сме по-различни", етц.

* на сн.: ограда в естествената си красота

понеделник, 17 декември 2012 г.

Декември - фрагментационес


1. Представих си, че съм сириец в днешно време и току що съм прочел изречението: "Във фотографията цари винаги известно изобилие и случайност, каквито са присъщи на природата, защото природата, разбира се, не е изказ, а битие."
След това, излизам да си купя сирийска баничка за закуска и понеже на улицата се стрелят въоръжени групи идиоти с разнообразни каузи, в суматохата застрелват и мен. И защо беше тогава всичко това? Ако знаех, че ще ме убият, не трябваше ли да чета по-леки текстове /Коелю там, сборник народни приказки, етц./ или въобще не би имало смисъл да чета? Стана ми гадно. 
2. Като попитат някой "вярващ ли си" и оня започне да го увърта, заради грешното убеждение, че това му влиза в джентълменския комплект, за да не е елементарник и ти каже: "Да, но не точно в Бог, а в една универсална сила, която дъра-бъра... /бла-бла-бла -  англ./. 
Кажи си направо: не съм вярващ, но в главата ми блуждае неясна смес от пантеизъм, езотерични откъслеци за някаква "висша сила", фрагменти от популярна квантова механика и част от песен на Лейди Гага гласяща: "Give me reason, baby, wowow".
3. Имах шеф, който, ако някой се осмелеше да критикува, отговаряше: "а ти защо си паркираш мотора в топлата връзка?" и разговорът си е*аваше майката, образно казано. Това много ми напомня на разсъжденията около забраната на пушенето в обществени места, в частта и: "не, ние сме твърде самобитни, за такава забрана!", където аргументите  са една идея по-завъртяни. Като ги чета и виждам отлични примери на поне шест защитни механизма, така добре описани в теорията на психоанализата.

* на сн.: тревички забучени в снега на гробищна ограда

неделя, 9 декември 2012 г.

История с учителка


1. Когато бях в класовете, учителките имаха симпатичния навик да демонстрират значимост, казвайки: "По време на час даже министърът няма право да влезе в клас!" След това, гордо плъзваха поглед над замръзналите в мълчалив възторг ученици.
2. Приемайки казаното за чиста монета /тогава бях малък и глупав, сега съм голям/, аз си фантазирах, как би се случило подобно нещо. 3. Караме си ние математиката при другарката М., разсъждавах си аз и изведнъж, след грубо почукване влиза възрастен чичо със захабен костюм и горда осанка.
-Марш навън! - кресва учителката, като вижда, че това не е директорът и спазвайки Забраната.
- Е с'а си изяде хляба! - нагло отговаря чичото и ядно напуска. Тъй като Правилника не задължава учителките да познават в лице министъра си, нашата другарка извършва фатална грешка. 
4. Апропо, в казармата според устава трябваше да знаем биографиите на преките си командири. Така аз, без изобщо да го искам, научих, че ст. лейтенант Незнамсикой е родом от село Голям Чардак, Пловдивско. Ужас, мислех си - в село с такова поетично име да се роди такъв изрод!
5. Но да се върнем към математичката. След като министърът ни лишава от морбидното си присъствие, на учителката изведнъж и светва със звънтящата яснота на човек изпил литър кубински ром, че това е била важна клечка. Следва кратък размисъл и другарката, тази иначе желязна жена, вирва цици към тавана, т.е. припада.
6. Това разбира се е оптимистичен сценарий. Другите просто не са ми интересни.

* на сн.: ученически блян

събота, 8 декември 2012 г.

Пурата и аналитикът


1. Много обичам психоаналитичното говорене - закарва те в градини, където береш такива екзотични плодове, че не можеш да повярваш и твърдиш, че не са твоите. 
-Твоите са, огледай ги по-добре - казва аналитикът. И наистина - твои са си, как не си ги видял досега!
2. А ето случай на Кохут /Как лекува анализата, 1999/, когато внезапно аналитичният език превключва на битов /"пурата става просто пура"/:
"...Той закъсня с 25 минути за аналитичния сеанс. Влизайки в кабинета, хвърли коженото си яке върху стола и едва поздравил, се метна със сила на кушетката. Веднага започна бързо да говори и ми разказа, че веднъж бил спрян за превишена скорост на магистралата, че е реагирал войнствено на полицая, който в крайна сметка му връчил солен акт за шофиране с твърде превишена скорост. Пациентът сподели тези събития с дързък, гневен тон, спомняйки си подобни инциденти станали през годините преди и по време на анализата, включително и случаи, когато, докато шофирал с "бясна бързина", участвал в пътно-транспортни произшествия, но нито едно сериозно. Слушах излиянията му в пълно мълчание, но когато след пет минути той млъкна, му казах с привидно крайна сериозност, че ще му дам най-дълбоката интерпретация, която до този момент е получавал в анализата си. Видях силната му изненада при това съобщение: то беше нещо напълно различно от всичко, което му бях казвал до този момент. След няколко мълчаливи секунди рекох много непоколебимо и крайно сериозно: "Ти си пълен идиот". 
Отново се възцари мълчание за около секунда и след това пациентът избухна в топъл  и дружелюбен смях, като видимо се отпусна на кушетката".
3. Е, Хайнц Кохут може да си позволи този ход. Аз - не /ще ме набият/.

*на сн.: не мога да копирам Кохут, но поне Бил Бранд да опитам /оригиналътBrandt - ръцете /

неделя, 2 декември 2012 г.

Молът отвръща на удара

1. Откриха новия мол /Bulgaria Mall в оригинал/ и лошите ми очаквания се сбъднаха. Хиляди развълнувани хора запълниха инфраструктурата. Влизат нахакано, стиснали стотинка в потната си длан. Излизат в забавения каданс на очаровани странници, прегърнали /"гушнали", диал./ големи торби с нещо, напомнящо прах за пране. Ако се вслушаме, ще чуем характерните тихи писъци на изгодно напазарували ситизени. Ходят важни и бих казал - влажни, защото заваля.
2. Молът всъщност, още не е готов - втората кула е в скеле, там има висок кран и щъкат множество крепостни селяни.
3. От Била усетиха, че молът ще им засмуче клиентите и впръскаха парализиращ газ - внезапно построиха странна хайтек-конструкция с нулева функционалност, но отлично скриваща изгледа, а донякъде и достъпа към омразния им мол. Смениха и мястото на входа си, с надежда търсачите на мимолетно карфурианско щастие да сгрешат и да влязат в Била.
4. Моловият гигант отвърна на удара с два големи билборда с реклами, в смисъл, че от първи декември, ако искаш да се облечеш, хапнеш и развлечеш, не ходи никъде, ами направо влизай в мол България.
5. Биловият конгломерат не закъсня със зловещия си отговор - те обвиха диагоналната недовършена сграда по метода на Кристо - в жълто платно с надпис, настояващ, че в Била ще ти решат всеки проблем, ти само влез.
6. Сега двете империи са притихнали и според мен набират сили за следващите си пъклени ходове.

* на сн.: двата хранително-развлекателни гиганта

събота, 1 декември 2012 г.

Изневяра и гени


1. През 1998 една частна компания – „Identigene” забучила билборди по всички главни шосета на Щатите с надпис: „Кой е бащата? Звънете на 1-800 – ДНК – тест”. Дневно се обаждали по триста човека, въпреки, че един тест струвал 600 долара. Звънели самотни майки, желаещи да накажат бащите-партизани, както и мъже, разтревожени от факта, че децата им твърде много приличат на съседа. При две трети от жените бащинството се потвърждавало. За бащите не дават данни.
Във Великобритания пък, първите частни ДНК лаборатории за бащинство били подложени на яка обструкция от медиите, защото, според общественото мнение, такива методи могат да използват само държавните организации, но не и частници.
2. Да минем към животните. Вероятно всеки е забелязал, че повечето пойни птици продължават да импровизират неудържимо, дори когато вече са се сдобили с дом, другар/ка и поколение. В края на 1980-те, орнитолозите провели ДНК тестиране на птици, за да уточнят кой родител и на чии пиленца толкова много музицира, след като вече си има прекрасни дечица с госпожата.
3. Установило се, че в птичите семейства, които са еталон за вярност в приказките, често децата се оказвали от чужд мъж-птица. Виждаме, че сладкопойните пъструши, всъщност са едни малки мръсници. Но са много красиви, а това е достатъчно оправдание.

* на сн.: клонинги