Сингулярност

1. О, изкуственият интелект започва да става по-умен от човешкия! О, ще се гаври с нас! О, сингулярност иде, нарцисизъм си отива! 

Мисля си, че сингулярност, т.е. неопределеност е имало винаги. “Не разбирам какво става на улицата” - а преди сто години повече ли са разбирали? А латимерията или динозаврите много ли са ти ясни? А старият компютър, който току що изхвърли, разбра ли как от нули и единици ти прави картинки?
2. Малко след като си кажа “нещо ми е неопределено днес”, автоматично ми се появява някой отдавна познат и дружелюбен клас събития където да вкарам неопределеността си. После ми става безгрижно и спокойно продължавам да се кандилкам в условията на (понякога тотална) неопределеност на ставащото. Ако някой разтревожено ми съобщи, че “компютърът вече прави неща, които човекът не може” - споко - той винаги ги е правил - от ENIAC насам това му е работата
3. Днес, утре, сега, после, когато и да е - всичко се променя и нищо не се променя. ОК, задават се поредните мощни усилватели на интелекта, но както обикновено, те идват хванати за ръчица с еквивалентни по мощ усилватели на глупостта, така че - изобщо не се тревожа за хомеостазата си. Твърдо не
====
* сингулярност (неопределеност) - границата отвъд която моделите за предсказване на бъдещето ще станат безсмислени; в популярния смисъл - моментът, в който възможностите на компютъра ще надминат тези на човешкия мозък, историята ще се твори от разум превъзхождащ човешкия и т.н.

** Латимерия - красива рисунка

Флашбек

1. Веднъж бях във Варна и отидох да видя двора, в който съм живял до десетинагодишна възраст. Колко се беше смалило всичко!
2. Сигурен съм, че дворът беше огромен, в него се разполагаха различни светове, беше разделен на “нашия” и “вашия”, имаше враждебни държави чиито граници не биваше да се преминават, имахме десетки сериозни скривалища за жмичка (“миженка”) и каубои/индианци
3. А входът! Стълбището и площадките на тези три етажа, прозорците мътни от пристанищния дим и предупреждението “не се опирай, ще се изцапаш”, входът към мазето - винаги заключена мръснобяла врата, но ако успееш да проникнеш, в тъмнината различаваш контурите на коридора и килиите от двете страни, защото знаеш от сигурно място - това всъщност е таен подземен затвор и той после ще се появява в сънищата ти - постоянен носител на смътна опасност
4. Иначе, всичко си е останало същото - и игрището и бункерът, и беседката, и сивата варовикова ограда към пристанището, но всичко се помества в една миниатюра, някак съвсем несериозна. Даже малко се възмутих - на кого му е потрябвало да го смали? Защо изобщо ги смаляват?